Английската писателка Франческа Хорнак разказва историята на семейство, което е

Английската писателка Франческа Хорнак споделя историята на семейство, което е насила да бъде дружно по Коледа за една седмица – задоволително дълъг интервал, в който нищо не може да остане прикрито. С шеговито-ироничен звук книгата „ Седем дни от нашия живот “ (ИК „ Кръгозор “) отразява наблюденията на авторката за фамилните взаимооотношения, за класите и за празничните обичаи.
Това е дебютен разказ на Франческа Хорнак, която има богат опит като публицист и е работила за The Sunday Times, The Guardian, Metro, Elle, Grazia, Stylist, Marie Claire, Cosmopolitan и Red.
Ето какво споделя тя за книгата си.
Кога решихте, че е време да напишете разказ и с какво Ви оказа помощ опитът като публицист в креативния развой?
Реших да напиша романа, когато разбрах, че съм бременна. Вече имах едно бебе и знаех от опит, че когато се появи второто, няма да имам време да пиша. Този краен период от 9 месеца беше най-ефективният тласък, който ме караше да не отлагам.
Опитът ми като публицист ми оказа помощ най-много да съблюдавам крайните периоди! Също по този начин да се разпознавам с Андрю – бащата на Оливия, който написа рецензии за заведения за хранене, само че има опит и като публицист. Била съм на негово място, борила съм се с редактори за дребни промени и съм усещала по какъв начин ми изцеждат силата.
Темите и тонът в „ Седем дни от нашия живот “ балансират сред лекото и сериозното, фамилното и сантименталното. Само с една от тези влакна ли започнахте да пишете, или бяхте замислили всички още през цялото време?
Знаех, че желая да напиша книга, отдадена на фамилията, да е иронично-забавна на моменти, само че романтиката и сериозните тематики се появиха в процеса на писане. Попитах двама другари, които бяха лекували хора от ебола в Сиера Леоне, за техните прекарвания, а по-късно нямаше по какъв начин да туширам сериозното звучене на книгата в някои моменти. Въпреки че смених ебола с измисления вирус Хааг, не желаех да се отбивам от техните разкази и мемоари.
В „ Седем дни от нашия живот “ критикувате и осмивате писането на рецензии за заведения за хранене. Самата вие писали ли сте такива рецензии? Надутите критици са на всички места. Бащата на Оливия Андрю подобен ли е съгласно Вас?
Никога не съм писала рецензии за заведения за хранене, само че постоянно ми е било занимателно да окарикатурявам разнообразни стилове на писане. Образът на Андрю не е учреден на някой избран критик, макар че има много критици на междинна възраст, които той би могъл да съставлява.
Стилът Ви на писане е доста образен – всеки, който е прочел романа, може да си показа някои стаи от имението, където се развива действието. Какво споделя къщата за жителите си?
Само майката на Оливия Ема, която наследява имението, се усеща привързана към него, само че тази обвързаност е нездравословна. От детството й нищо не е променяно, тъй че къщата е като капсула на времето, непрекъснато нещо не работи. Андрю и по-малката му щерка Фийби се пробват да трансформират и модернизират стаите си, само че като цяло къщата е единствено на Ема. Според мен това значи, че фамилията има проблем с общуването. Това значи още, че Ема е носталгично настроена, сантиментална е, само че също по този начин е и пасивно-агресивна – тя знае, че фамилията й за разлика от нея не се усеща вкъщи в имението, само че не прави нищо, с цел да промени това.
Много ще се веселя да виждам филм по книгата. Дали към този момент има някакво развиване?
Благодаря! Телевизионните права бяха продадени и към този момент има подготвен сюжет, тъй че стискайте палци скоро да има филм по книгата.
Източник: Оmnivoracious.com