Андрей Пантев – професор по история, дългогодишен преподавател в Софийския

Андрей Пантев – професор по история, дълготраен учител в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС. Народен представител в три поредни Народни събрания. Носител на премията „ Голям Платонов Нобел на века“ за 2002 година на Световната академия „ Платон“. Автор на 40 книги и над 300 изявления на български, британски, съветски, испански, немски език.
Какво е 3 март за модерния българин? Това ли е нашето национално съживяване? И велика дата, и съживяване. Повечето нации в Европа и в света празнуват не средновековни дати, а тези събития, които посочват наличието им в модерната история на човешкия жанр. По тази логичност 3 март най-накрая ни завръща в Европа чрез нашите страдалчески старания, чрез освободителната съветска войска и чрез нашите заслуги към славянската и общоевропейска социализация.
Датата 3 март сложи началото на българската държавност, която от феодализма и ​средновековието вечно попадна в модерните времена на Стария континент. Това ще отбележим, ще се поклоним на нашите мъченици, които ни гледат с упрек от небето. Може за другите да няма значение фактът, че България се е появила още веднъж, само че за нас, за нашите внуци това е велика историческа задача. 3 март е датата на възкръсването на България, това е денят – птицата феникс.
Значи нямаме никакво съображение да се съмняваме дали това би трябвало да е датата на националния ни празник? А коя да е? Ако не беше 3 март 1878 година, какво щеше да се съединява в Пловдив на 6 септември 1885 година? Именно с помощта на 3 март в Пловдив през 1885 година нямаше турска войска, по тази причина стана толкоз елементарно Съединението. Ако имаше турски гарнизони във Филибето, което доста обичам, имам толкоз доста другари там, толкоз ли елементарно щеше да стане Съединението? Защо обаче постоянно към тази дата се връщаме към комплексите на дребния народ, към подозренията до каква степен сами сме извоювали свободата си? Никой на Балканите не се е освободил напълно самичък. Винаги е имало европейска рецесия и интервенция на съветското оръжие – по кое време повече, по кое време по-малко. Нашият принос към 3 март са многовековните ни опити за равноправност, за отменяне на една непозната и враждебна власт. В същото време освобождението в никакъв случай нямаше да се реализира единствено с наши старания. Защото, в случай че гърците, сърбите, румънците, черногорците са провокирали европейска рецесия, с помощта на което Русия има моралното и юридическо право да се намеси, то ние бяхме сложени в котела, в центъра на Османската инвазия на Балканите и сами в никакъв случай нямаше да можем да се освободим.
България, дружно с Египет, беше житницата на Османската империя. България беше осеяна с турски гарнизони и тежки крепостни уреди. Да изгониш турците от България означаваше ненапълно Турция да престане да бъде част от Европа в района!
Т.е. без съветската войска, без решението на император Александър Втори нямаше да сме свободни? Тази война беше осъществена с желанието и патоса на императора. Той слага на молещото писмо на нашия екзарх Антим Първи да помогне на българите резолюция: Освободить Болгарии! Да се освободи България!
Кьорав финландец или поляк нямаше да пристигна да се бие за освобождението на България, в случай че не беше волята на съветския император. А преди този момент трима български просители, един от които е католикът по това време Драган Цанков, минават през европейските столици. След завръщането им Цанков споделя с огорчение: Без война тази работа няма да стане!

Европа доста ни съчувства след кланетата от Априлското въстание, само че до такава степен. В най-хубавия случай европейците щяха да ни уредят едно красиво заравяне. Никой от Европа нямаше да води война по балканските хребети и чукари, с изключение на тези, решили да спасят българското християнско племе.

Разбира се, че тук има и ползи. Но коя страна е воювала някъде по планетата без ползи? А в случай че в тази ситуация сравним ползи и благородно възприятие за приятелство, второто ще надделее.

Да, това е най-честната, най-благородната война в историята на 19. век. Може да се каже и най-безкористната, тъй като след 7 години Русия изгубва и България като собствен стратегически политически съдружник.

Не броят на жертвите е мерило. Не са 200 хиляди, както се говореше преди години, цялата съветска войска не е била толкоз. Но 30-40 хиляди са оставили кости и България е осеяна с трицифрен брой монументи на благодарност към съветските жертви за свободата ни. И това не е по решение нито на Коминтерна, нито на болшевишката партия.
След 3 март обаче следва мъчителен път ​- от Сан Стефано към жестокия Берлински конгрес. Берлинският контракт не е толкоз нечовечен към нас, тъй като всички останали балкански страни не са доста по-големи от това, което беше проектирано в Сан Стефано. Но договорът от Сан Стефано е единствено сред Русия и Турция, той не можеше да бъде сбъднат без единодушието на останалите Велики сили, които се оказаха съперници на тази концепция.
Руската войска, съветската политика изгонват турците от България. Те реализират и това, че няма турски гарнизони в Източна Румелия и в Пловдив. Дискретно споделят на българите: Стигнахме дотук, хайде вие продължете пътя от Берлин до Сан Стефано! Това обаче се реализира по време на балканските войни единствено отчасти.
Доколко сме свободни през днешния ден? Свободата е субективно положение. Ако е личностна концепция, то има свободни хора в пандиза и несвободни милиардери. Но да твърдите, че България е свободна в смисъл на самостоятелност, е напряко комично. Кога най-накрая ще приключим един път вечно с Големите братя? Как да приключим, като няма хора, подготвени да пролеят капка кръв, както нашите прародители, а първата им работа е да се изопнат на някого?! Не става въпрос за един, 100 или хиляда, това е част от нашия нрав.
Не е загадка, че бяхме най-покорният руски спътник, а сега всяка дума от Америка се приема като висша форма на мъдрост и обвързване.

Но по кое време не е било по този начин? Кога сме били толкоз значими, с изключение на при Симеон и Самуил? Ние си фантазираме, че нашата значителност е била безконечна през тези 1400 към този момент години на нашата държавност. Но равносметката демонстрира, че годините и вековете на взаимозависимост са били повече.

Това обаче не значи, че сме били раболепни и страхливци по природа. Трябва да имаме поради, че сме сложени в центъра на европейска Турция и по тази причина при нас натискът е бил най-силен – терор, принуждение, надзор, наличие на войски и администрация. Нека си даваме сметка за действителностите. България първа пада и последна се освобождава или я освобождават не тъй като сме страхливци, а тъй като сме сложени при изключително тежки, стоманени условия.

изявление на Хенриета Костова

marica.bg