Андрей Мовчан преподава в Economic Policy Program в Carnegie Moscow

...
Андрей Мовчан преподава в Economic Policy Program в Carnegie Moscow
Коментари Харесай

Пробитата пенсионна реформа на Путин

Андрей Мовчан преподава в Economic Policy Program в Carnegie Moscow Center. Текстът е оповестен в Project Syndicate, а преводът е на Money.bg.

Съвременна Русия в никакъв случай не е имала добра пенсионна система. Тя наследи от Съветския съюз и ниската възраст за пенсиониране - 55 за дамите и 60 за мъжете - и нищожните запаси за финансиране на държавните пенсии. Но скорошното решение на президента Владимир Путин и Думата за повишение на пенсионната възраст няма да решат казуса - и може да решат по-сериозни проблеми, в сравнение с ще решат.

От 1991 година най-малко шест разнообразни пенсионни промени са били въведени, като всяка една от тях опонираше на миналата. И когато държавното управление се опита да улесни излизането на пазара на частни пенсионни фондове, новите компании скоро банкрутираха поради всеобщите измами. В последна сметка, другите промени не дадоха съвсем никакъв резултат.

Повишаването на възрастта за пенсиониране - до 60 за дамите и 65 за мъжете - наподобява като елементарен метод да бъде запълнена финансовата дупка. Но и извънредно неизвестен. Одобрението за Путин се срина с най-малко десетина % от пролетта насам до равнище, невиждано от преди анексацията на Крим.Опозицията против хода не отразява нито някакъв дискомфорт с смяната, нито отвращение за работа. Очакваната дълготрайност на живота на съветските мъже е приблизително 67 години и увеличението на пенсионната възраст до 65 година е сравнимо с издаването на актюерска смъртна присъда. (Жените живеят по-дълго - освен тъй като пият доста по-малко - и ще се оправят относително добре, по международни стандарти, с новата система).

Но, като оставим това, повишението на пенсионната възраст се пробва да позволи неверния проблем по неверния метод. Реформата би трябвало да облекчи тежестта върху обществения бюджет, като разреши на страната да понижи дотациите за пенсионния фонд. Но, въпреки той в действителност да има голяма дупка, държавните дотации се равняват на по-малко 10% от консолидирания бюджет - или по-малко от флуктуациите на цената на петрола през всяка една година. За страна с незначим външен дълг и постоянен бюджетен остатък, както и валутни запаси, растящи с $30 милиарда всяка година, харченето на още $30 милиарда за субсидиране на пенсиите не би трябвало да е толкоз огромен проблем.

Но тъкмо подобен ще се окаже резултатът от по-високата възраст за пенсиониране върху пазара на труда. Ако по-старите служащи задържат работните си места по-дълго, по-младите по-трудно ще си намерят работа в доста области. За фирмите, които избират по-млади - да вземем за пример в бързопроменяща се промишленост - това може да е тласък за даването на подкупи против инспекторите, с цел да избегнат санкции поради дискриминация против по-старите служащи.

Вместо това, съветските водачи би трябвало да признаят същинската смяна, пред която страната им се изправя - застаряващото население, и че повишението на възрастта е нищо повече от една лепенка. За да остане пенсионният фонд постоянен единствено посредством този метод, значи, че през 2028 година възрастта ще би трябвало да се увеличи с още пет години. Ако съветската стопанска система остане стагнираща, както се чака, пенсионните осигуровки (вече 22% от приходите) също ще би трябвало да се покачат след пет години, с цел да оставят равнищата на финансиране постоянни.

По-устойчив метод към покриването на финансовата дупка би се концентрирал върху подобряването на ръководството на пенсионния фонд, който, с над 100 000 служителя и хиляди офиси из страната, е прекомерно безценен за данъкоплатеца. Всъщност, по-голямата част от дупката може да бъде покрита точно с възстановяване на интервенциите и разноските около тях.

Ресурси могат да бъдат и открити и посредством пренасяне на пенсиите на " специфичните категории " жители, като тези от специфични служи, които сега могат да се пенсионират на 45. И също така получават 2-3 пъти по-големи пенсии от останалите.

Друга промяна, която може да реши отчасти казуса, в действителност бе стартирана през 2002 година През 2009 година бе пусната скица, посредством която страната удвоява вноските на жителите до опредеено равнище и за избран интервал. Но през 2013 година тя бе спряна. Въпреки че в началото ще изисква още повече държавни средства, в дълготраен проект ще сътвори устойчива система.

Очевидният въпрос е за какво съветското държавно управление жертва поддръжка от жителите, с цел да реализира неефективна промяна, прицелена само към понижаване на разноските, вместо възстановяване на положението на системата.

Отговорът най-вероятно лежи в нормалния метод на Русия към ръководството, което към момента припомня на руския жанр на централизиран надзор. Управляващият хайлайф на Русия по-скоро ще понижи заплащанията на милиони пенсионери, в сравнение с да разреши появяването на самодостатъчна частна система, която овластява жителите да взимат лични решения.

Кроникапиталистическият модел на Русия изисква от ден на ден средства, които да бъдат хвърлени в мега планове, които генерират облага за дузина семейства, близки до Кремъл. И в този момент очевидно е пристигнал моментът и пенсионерите да създадат жертва, с цел да се финансират апетитите на новата съветска аристокрация. И защото повишението на възрастта няма да спести пенсионния фонд, въпрос на време е държавното управление да изиска още по-голямо понижаване, с цел да останат щастливи тези семейства. /money.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР