Девети септември: когато внедриха зловещата машина на комунизма
Анализът е препубликуван от "
Не мога да приема, че страната ми е била колония на Съюз на съветските социалистически републики. Знам причините за тази теза: ограбването - изключително в първите години след окупацията, овластяването на продажни локални вождове, тоталният надзор на всички връзки с външния свят. И въпреки всичко не си представям българина от това време като абориген, по-неразвит от мужика от Омск или Томск. Не виждам и комерсиалните изгоди на метрополията от колонията; виждам примитивно предпочитание за завземане на територии в стила на татарската Златна орда. В един миг Москва осъзна, че тези територии единствено ѝ тежат, пък в този момент при Путин още веднъж ѝ се отвори завоевателски вкус.
Религията на комунизма
Ако при класическия европейски колониализъм след армията и търговците вървят кюретата, които покръстват покорените нации, руският план предложи на света новата вяра на комунизма. Трудно можем да омаловажим смисъла ѝ през предните два века. Изследователите спорят за това дали Маркс е повече мъдрец или икономист. Според мен философските му мисли са леко наивни, а международната стопанска система от дълго време е задминала анализите му. Геният на Маркс е публицистиката: способността му да съчувства на потиснатите и - за разлика от един Дикенс да вземем за пример, където сюжетите постоянно приключват с театрален хепиенд - да легитимира моралното им право да се борят за по-добър живот. В тази битка, съгласно него, те имат право на принуждение, тъй като такава е диалектиката на света. Нейната последна цел е цялостното очистване на обществото такова, каквото го познаваме - ще изчезнат страни, семейство, благосъстоятелност. Как тъкмо си показва Маркс комунизма по този начин и няма да разберем, неговият талант е в рецензията, не в утопизма. Което пък прави концепциите му комфортни за идеологическа приложимост.
Огромен напредък имат комунистическите хрумвания сред войните. Окрилени от концепцията, че им се поставя водещо място в актуалния свят, новите индустриални маси се провеждат, пробват да основат комуни в няколко страни, даже влизат във властта с националния фронт във Франция и се активизират в интербригади във войната с фашистите в Испания. Окриляващият образец е Съветска Русия, освен победила интервенцията, само че станала за две десетилетия стопански колос посредством централно държавно обмисляне. Двайсетте години са време на радикални леви опити в изкуството, а комунистическите придвижвания са отпред в битката за тъждество на дамата.
Тъжният поврат идва освен поради това, че бива разбудено другото страшилище на двайсети век, фашизмът. Проблемът е в самата идейна основа на комунизма. Една пророческа доктрина, която дава обещание неизбежна победа на служащите и селяните; един водач, който я проповядва; една държавна сигурност, която бди над него. И несъмнено - моралното опрощение да се прекрачат всички досегашни правила на обществото в името на бъдещото благополучие на човечеството. В ролята на мега-лидер бързо се настанява социопатът Сталин, а икономическото знамение на модернизацията, удивило света, се оказва реализирано с рабски труд на зекове, които през 1930-те стигат до 10 % от трудоспособното население. Ще последват Мао, Чаушеску и, несъмнено, първенецът Пол Пот, ликвидирал към една трета от популацията на страната си.
9 септември 1944: Литература и политикаС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Девети. Исторически романС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Вярата, че политическата воля може вълшебен да промени света, елементарно се трансформира в набожен фетиш в не до дъно осъвременени популации, които желаят бързо да " догонят и надбягат " лошотия запад. Равенството в притежанието на движимостите несъмнено е примамливо за тях; работата е там, че неговата цена се оказва връщане към по-старото неравноправие в притежаването на власт, което е в действителност по-тежко. Разликата в заплатите в Съюз на съветските социалистически републики в действителност е по-малка, в сравнение с в естествения свят, само че комунистическият шеф може да се доставя в спец-магазини, може да си хареса жилището на някого и да го прати в лагер, а при избран характеров вид - и да изнасили безнаказано жена му, както е правел Берия.
В България комунизмът идва наготово
В България комунизмът идва във тип на полуфабрикат, малко както мумията на Димитров, изпратена подготвена от Москва през 1949. Няма всеобщо работническо придвижване, тъй като няма работници; няма особени диспути върху неговата роля на безспорна негативност, посредством която обществото ще прескочи в утопията (у нас нормално дискутираме националния блян, обвързван с някои териториални искания към комшиите!). Окупаторите внасят наготово и късия курс по марксизъм-ленинизъм на Сталин, с петте " стадия " на историческо развиване, и технологията за политическо преодоляване на стопанската система, и тоталното следене на популацията, с една дума внедряват цялата тоталитарна машина, усъвършенствана там за 27 години.
Как става по този начин, че този модел толкоз добре пасва на България, та след горяните би трябвало да чакаме края на 1980-те години, с цел да забележим някаква от малко малко проведена опозиция? Страхът и евтиният руски нефт надали са единственото пояснение. Комунизмът донася тук нещо, което добре пасва на селския човек: философската концепция, че базата е първична, разбирана като " квот хапнеш, квот сръбнеш, туй то ". Казват, че била разрушена религията, само че истината е по-лоша: религията се трансформира в детайл от философията на егоизма, насадена зад идеологическите апели за всеотдайност в името на някакви неща. Така от екзарх Стефан, който ляга пред релсите на натоварените за Треблинка евреи, незабелязано стигаме до величавата имитация " Господ е българин " във връзка гола на Емил Костадинов.
И това не е единствено в България. Защо през днешния ден доста източноевропейски страни са подготвени да коленичат пред " Газпром ", наместо да застанат зад нападнатата Украйна? Ами тъй като базата ( " топлото " ) е значима, а пък разните полезности - ами нали знаем, че те са постоянно заслон за някакви класови ползи? Самият обществен спор в продължение на десетилетия беше напълно имитативен: една изкуствено подхранвана интелигенция се правеше, че има вяра в някакви неща, хората се правеха, че ѝ имат вяра. Десетилетия на неистини и идеологически криволици подкопаха самата опция да вярваш в нещо оттатък " базата ". Така по един абсурден метод маркс-ленинизмът победи. Квот хапнеш, квот сръбнеш.
Основният проблем е в разбирането на комунистите, че едни хора могат да бъдат жертвани в името на щастието на другите - споделят го прочее и фашистите, въпреки въпросните хора да са други. На 9 септември в България четири пети живеят на село, където на непознатите по принцип се гледа с съмнение. Навсякъде, където пропорциите са такива, комунистическият полуфабрикат работи - Румъния, Албания, Монголия. А кой ще бъде обречен в името на материалистичното болшинство зависи от историческия миг - един път са буржоата, различен път - суинговете и зозите, трети - мюсюлманите. Ще кажете, през днешния ден концлагери към този момент няма, само че рече ли да се харесва, политикът безусловно би трябвало да ухажва нашите болшинства и да презира непознатите натрапници. Орбан му откри термин: нелиберална народна власт.
Остатъците от комунистическата религия
Остатък от комунистическата вяра е анимистката религия, че зад всяко събитие има индивид, план. Ако не е изпълнен проектът на предприятието, значи безусловно има пакостник, който би трябвало да накажем. Ако близкият ни е починал в болничното заведение, значи лекарят го е уморил. Тази религия е култивирана редовно през всичките тези четири и половина десетилетия. Всяко нещо би трябвало да бъде позволено от служител, всяко решение - в съгласие " горе ". В последна сметка животът на обособения човек не се оказва негов проблем, а грижа на страната. Как ще се отоплява, какъв брой деца ще има, дали ще успее да си продаде доматите - за всичко това дава отговор горната инстанция, която преди славехме, а в този момент повече обругаваме. И когато тя е невидима с просто око, започваме да строим дълги мисловни вериги, с цел да я разконспирираме.
Вярно е, че последователно започнахме да се измъкваме от този свят. Горната инстанция губи смисъла си - в случай че не му харесва, българинът просто си стяга куфара и отива при друга горна инстанция. Озверелите болшинства към този момент пускат пара най-много в обществените мрежи. А и материализмът, и той май взе да отстъпва пред възходящото в последно време предпочитание на младите за смислена работа, въпреки и по-зле заплатена. Едно несъмнено завещание ни е останало от комунизма, без значение от съответните талази на очарования и разочарования в хода на тези два века: правото на неодобрение и битка за тъждество, превърнато в това време в основополагащ детайл на актуалните демокрации, въпреки и никой да не се задълбочава в произхода му. Тъй да се каже детайли на комунизъм без нищо комунистическо.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Не мога да приема, че страната ми е била колония на Съюз на съветските социалистически републики. Знам причините за тази теза: ограбването - изключително в първите години след окупацията, овластяването на продажни локални вождове, тоталният надзор на всички връзки с външния свят. И въпреки всичко не си представям българина от това време като абориген, по-неразвит от мужика от Омск или Томск. Не виждам и комерсиалните изгоди на метрополията от колонията; виждам примитивно предпочитание за завземане на територии в стила на татарската Златна орда. В един миг Москва осъзна, че тези територии единствено ѝ тежат, пък в този момент при Путин още веднъж ѝ се отвори завоевателски вкус.
Религията на комунизма
Ако при класическия европейски колониализъм след армията и търговците вървят кюретата, които покръстват покорените нации, руският план предложи на света новата вяра на комунизма. Трудно можем да омаловажим смисъла ѝ през предните два века. Изследователите спорят за това дали Маркс е повече мъдрец или икономист. Според мен философските му мисли са леко наивни, а международната стопанска система от дълго време е задминала анализите му. Геният на Маркс е публицистиката: способността му да съчувства на потиснатите и - за разлика от един Дикенс да вземем за пример, където сюжетите постоянно приключват с театрален хепиенд - да легитимира моралното им право да се борят за по-добър живот. В тази битка, съгласно него, те имат право на принуждение, тъй като такава е диалектиката на света. Нейната последна цел е цялостното очистване на обществото такова, каквото го познаваме - ще изчезнат страни, семейство, благосъстоятелност. Как тъкмо си показва Маркс комунизма по този начин и няма да разберем, неговият талант е в рецензията, не в утопизма. Което пък прави концепциите му комфортни за идеологическа приложимост.
Огромен напредък имат комунистическите хрумвания сред войните. Окрилени от концепцията, че им се поставя водещо място в актуалния свят, новите индустриални маси се провеждат, пробват да основат комуни в няколко страни, даже влизат във властта с националния фронт във Франция и се активизират в интербригади във войната с фашистите в Испания. Окриляващият образец е Съветска Русия, освен победила интервенцията, само че станала за две десетилетия стопански колос посредством централно държавно обмисляне. Двайсетте години са време на радикални леви опити в изкуството, а комунистическите придвижвания са отпред в битката за тъждество на дамата.
Тъжният поврат идва освен поради това, че бива разбудено другото страшилище на двайсети век, фашизмът. Проблемът е в самата идейна основа на комунизма. Една пророческа доктрина, която дава обещание неизбежна победа на служащите и селяните; един водач, който я проповядва; една държавна сигурност, която бди над него. И несъмнено - моралното опрощение да се прекрачат всички досегашни правила на обществото в името на бъдещото благополучие на човечеството. В ролята на мега-лидер бързо се настанява социопатът Сталин, а икономическото знамение на модернизацията, удивило света, се оказва реализирано с рабски труд на зекове, които през 1930-те стигат до 10 % от трудоспособното население. Ще последват Мао, Чаушеску и, несъмнено, първенецът Пол Пот, ликвидирал към една трета от популацията на страната си.
Вярата, че политическата воля може вълшебен да промени света, елементарно се трансформира в набожен фетиш в не до дъно осъвременени популации, които желаят бързо да " догонят и надбягат " лошотия запад. Равенството в притежанието на движимостите несъмнено е примамливо за тях; работата е там, че неговата цена се оказва връщане към по-старото неравноправие в притежаването на власт, което е в действителност по-тежко. Разликата в заплатите в Съюз на съветските социалистически републики в действителност е по-малка, в сравнение с в естествения свят, само че комунистическият шеф може да се доставя в спец-магазини, може да си хареса жилището на някого и да го прати в лагер, а при избран характеров вид - и да изнасили безнаказано жена му, както е правел Берия.
В България комунизмът идва наготово
В България комунизмът идва във тип на полуфабрикат, малко както мумията на Димитров, изпратена подготвена от Москва през 1949. Няма всеобщо работническо придвижване, тъй като няма работници; няма особени диспути върху неговата роля на безспорна негативност, посредством която обществото ще прескочи в утопията (у нас нормално дискутираме националния блян, обвързван с някои териториални искания към комшиите!). Окупаторите внасят наготово и късия курс по марксизъм-ленинизъм на Сталин, с петте " стадия " на историческо развиване, и технологията за политическо преодоляване на стопанската система, и тоталното следене на популацията, с една дума внедряват цялата тоталитарна машина, усъвършенствана там за 27 години.
Как става по този начин, че този модел толкоз добре пасва на България, та след горяните би трябвало да чакаме края на 1980-те години, с цел да забележим някаква от малко малко проведена опозиция? Страхът и евтиният руски нефт надали са единственото пояснение. Комунизмът донася тук нещо, което добре пасва на селския човек: философската концепция, че базата е първична, разбирана като " квот хапнеш, квот сръбнеш, туй то ". Казват, че била разрушена религията, само че истината е по-лоша: религията се трансформира в детайл от философията на егоизма, насадена зад идеологическите апели за всеотдайност в името на някакви неща. Така от екзарх Стефан, който ляга пред релсите на натоварените за Треблинка евреи, незабелязано стигаме до величавата имитация " Господ е българин " във връзка гола на Емил Костадинов.
И това не е единствено в България. Защо през днешния ден доста източноевропейски страни са подготвени да коленичат пред " Газпром ", наместо да застанат зад нападнатата Украйна? Ами тъй като базата ( " топлото " ) е значима, а пък разните полезности - ами нали знаем, че те са постоянно заслон за някакви класови ползи? Самият обществен спор в продължение на десетилетия беше напълно имитативен: една изкуствено подхранвана интелигенция се правеше, че има вяра в някакви неща, хората се правеха, че ѝ имат вяра. Десетилетия на неистини и идеологически криволици подкопаха самата опция да вярваш в нещо оттатък " базата ". Така по един абсурден метод маркс-ленинизмът победи. Квот хапнеш, квот сръбнеш.
Основният проблем е в разбирането на комунистите, че едни хора могат да бъдат жертвани в името на щастието на другите - споделят го прочее и фашистите, въпреки въпросните хора да са други. На 9 септември в България четири пети живеят на село, където на непознатите по принцип се гледа с съмнение. Навсякъде, където пропорциите са такива, комунистическият полуфабрикат работи - Румъния, Албания, Монголия. А кой ще бъде обречен в името на материалистичното болшинство зависи от историческия миг - един път са буржоата, различен път - суинговете и зозите, трети - мюсюлманите. Ще кажете, през днешния ден концлагери към този момент няма, само че рече ли да се харесва, политикът безусловно би трябвало да ухажва нашите болшинства и да презира непознатите натрапници. Орбан му откри термин: нелиберална народна власт.
Остатъците от комунистическата религия
Остатък от комунистическата вяра е анимистката религия, че зад всяко събитие има индивид, план. Ако не е изпълнен проектът на предприятието, значи безусловно има пакостник, който би трябвало да накажем. Ако близкият ни е починал в болничното заведение, значи лекарят го е уморил. Тази религия е култивирана редовно през всичките тези четири и половина десетилетия. Всяко нещо би трябвало да бъде позволено от служител, всяко решение - в съгласие " горе ". В последна сметка животът на обособения човек не се оказва негов проблем, а грижа на страната. Как ще се отоплява, какъв брой деца ще има, дали ще успее да си продаде доматите - за всичко това дава отговор горната инстанция, която преди славехме, а в този момент повече обругаваме. И когато тя е невидима с просто око, започваме да строим дълги мисловни вериги, с цел да я разконспирираме.
Вярно е, че последователно започнахме да се измъкваме от този свят. Горната инстанция губи смисъла си - в случай че не му харесва, българинът просто си стяга куфара и отива при друга горна инстанция. Озверелите болшинства към този момент пускат пара най-много в обществените мрежи. А и материализмът, и той май взе да отстъпва пред възходящото в последно време предпочитание на младите за смислена работа, въпреки и по-зле заплатена. Едно несъмнено завещание ни е останало от комунизма, без значение от съответните талази на очарования и разочарования в хода на тези два века: правото на неодобрение и битка за тъждество, превърнато в това време в основополагащ детайл на актуалните демокрации, въпреки и никой да не се задълбочава в произхода му. Тъй да се каже детайли на комунизъм без нищо комунистическо.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ