Д-р Стойчо Кацаров за частните болници и обществените поръчки
Анализът е препечатан от страницата на.
Последните ремонти в Закона за публичните поръчки още веднъж повдигнаха разногласия за това, дали частните лечебни заведения би трябвало да организират публични поръчки.
Този въпрос е с дългогодишна история. В Закона за публичните поръчки от 2004 година всички лечебни заведения попадат като възложители, в началото, в случай че повече от половината от приходите са от държавния бюджет, от 2011 година - в случай че се финансирано повече от 50% от с обществени средства, а от 2012 година, в случай че повече от 30 на 100 от приходите за миналата година са от обществени средства.
След приемане на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета, Народното събрание приема напълно нов Закон за публичните поръчки, в който категорично се записва, че частните лечебни лечебни заведения не са възложители на публични поръчки.
По имплементирането на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета има открита процедура на Европейската комисия против България, която е най-много, поради изключване на някои от поръчките в превоза и енергетиката. Един от текстовете, който Европейска комисия оспорва е и този, с които частните лечебни заведения са изключени от обсега на закона. Оспорването обаче не е, тъй като съгласно Европейска комисия частните лечебни заведения в България би трябвало да са възложители на публични поръчки, а поради метода по който това е направено в нашия закон. Аргументът на комисията във връзка с лечебните заведения е, че възложителите не могат да се дефинират на база собствеността, а би трябвало да се следва дефиницията, дадена за обществено - правна организация. Тя е следната:
" Публичноправна организация " е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия:
а) основано е с съответната цел да задоволява потребности от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер;
б) финансирано е с повече от 50 на 100 от държавни, териториални или локални органи или от други публичноправни организации, или е обект на управнически надзор от страна на тези органи; или има директорски или контролен орган, множеството от половината от членовете на който са назначени от обществен възложител. “
Тълкуването на тази формулировка е пораждала разногласия освен в България. По нея са водени редица каузи в съда на Европейския съюз, към който имаше отправено преюдициално питане и от административния съд в София. Съдът на Европейския съюз дава в допълнение пояснение на Директивата, като споделя:
„ Нуждите от общ интерес имат индустриален или търговски темперамент, когато лицето работи в естествени пазарни условия, стреми се да осъществя облага, като независимо понася загубите от осъществяване на активността си. “
Моето мнение е, че във връзка с учредената си активност – закупуване на артикули и услуги, свързани с лекуване на заболели със или без контракт с НЗОК, частните лечебни заведения не са възложители по смисъла на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета. Правните причини за това са:
1. Частните лечебни заведения са регистрирани по Търговския закон и активността им има несъмнено търговски темперамент. Това се вижда освен от метода на заплащането на активността им, а също от това, че:
• Частните лечебни заведения се стремят към облага и заплащат налог.
• Частните лечебни заведения работят в пазарни условия, в конкуренция по сред си и приходите им зависи от това.
• Частните лечебни заведения понасят сами финансовите загуби.
2. Частните лечебни заведения не са обект на управнически надзор от държавни органи и институции и управителните им органи не се назначават от такива органи.
3. Частните лечебни заведения не лекуват обществото, а лекуват обособени лица, т.е. потребностите, които задоволяват са от персонален, а не от публичен интерес.
4. Членове/те на управителните органи на частните лечебни заведения не се назначават от държавни органи. Съгласно Търговския закон частните лечебни заведения се записват, като сдружения с лимитирана отговорност или като акционерни сдружения. Управителните и надзорни органи на тези сдружения се избират от техните общи събрания, респективно събрания на акционерите. Законът не позволява никаква форма на управнически надзор върху тях от държавни органи или публично-правни организации.
5. Частните лечебни заведения не са обект на управнически надзор от държавни органи и институции. Законът не планува никаква форма на подобен надзор.
Нека в този момент погледнем въпроса от неговата икономическа и управническа страна. Защо въобще се постанова да се вършат публични поръчки?
По-лесно от позиция на ръководството е да не се вършат, тъй като вместо комплицирана и дъга процедура, можеш да се договориш директно с доставчика на стоката или услугата. Провеждането на публични поръчки по принцип забавя доставките, изисква спомагателен личен състав и като цяло оскъпява активността на компанията.
Този принцип е годен, само че зависи от няколко неща и преди всичко от собствеността на сдружението.
Когато харчиш личните си пари и загубата е за твоя сметка, както е при частните лечебни заведения - няма да си податлив да дадеш повече в сравнение с коства дадена стока, а ще се пазариш да получиш отстъпка от цената. При частните компании има персонален интерес да се реализира по-ниска цена.
При държавните компании шефът харчи непознати парите (собственик на сдружението е държавата), а възможните загуби не са негова сметка, а за сметка на данъкоплатците. Покриването на загуби на държавни лечебни заведения се прави със средства от държавния бюджет съвсем всяка година. Това трансформира нещата при закупуването на артикули и услуги, тъй като липсва персоналният интерес да се реализира по-ниска цена. Обратното, може да се появи персонален интерес да се заплати по-висока цена. Вижте в следния образец:
Да речем, че дадена стока може да се купи за 100 лв.. Ако купуваш с държавни (чужди, не твои лични) пари, може да се схванеш с продавача да му платиш 120 лв. за същата стока, а той да ти върне 20 лв. персонално на теб. В резултат на такава сделка 20 лв. могат елементарно да преминат от джоба на данъкоплатците в джоба на шефа на държавното сдружение.
Обществените поръчки са въведени, с цел да се предотврати такова държание. Целта е, посредством обществена процедура, да се реализира допустимо най-ниската цена и да се отстраняват, доколкото може, предпоставките за корупция, които пораждат при всяка договорка, при която се харчат обществени средства.
Още един значим въпрос, обвързван с финансирането на активността на лечебните заведения. Един от критериите на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета, с цел да си възложител на публични поръчки е повече от 50% от финансирането на компанията да е с обществени средства. Механичното използване на текста към частните лечебни заведения, ги вкарва в листата на възложителите. Ако се замислим обаче, нещата не стоят по този начин.
На първо място, заплащането от касата не е финансиране в смисъла, който се влага в Директивата. НЗОК не изплаща бюджетна дотация на лечебните заведения, а заплаща за осъществени и регистрирани медицински действия по закрепени цени. Ако една болница няма нито един пациент, тя няма да получи и една стотинка от касата. Тоест това е модел на финансиране, при който заплащането зависи от активността. За НЗОК и за страната (данъкоплатците) няма никакво значение по какъв начин си харчат парите лечебните заведения, тъй като тя не би платила и стотинка повече, без значение дали лечебните заведения са си купили стоката за 100 или за 120 лв., в случай че използваме числата от горния образец.
Обобщавайки казаното до тук, можем да създадем аргументирано заключението, че частните лечебни заведения НЕ са възложители на публични поръчки по смисъла на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета. Третирането им, като възложители на публични поръчки би било в несъгласие с Директивата, а от икономическа позиция единствено излишно ще оскъпи предлаганите от тях услуги.
Има едно изключение от общото предписание. То се отнася до процедурата, при която лечебните заведения закупуват медикаменти за заболели с онкологични болести. Тя е следната:
Всяка болничното заведение договаря цените на медикаментите с доставчиците и им ги заплаща. НЗОК в следствие възвръща направените разноски от лечебните заведения разноски.
В този случай, загубите от неприятно контрактувани цени, са за данъкоплатците, без значение от това дали болничното заведение е държавна или частна. За частните лечебни заведения липсва интереса да договорят ниски цени, тъй като каквито и цени да договорят, те ще бъдат платени от здравната каса. В този съответен случай има съображение да се желае всички лечебни заведения, без значение от собствеността им да организират публични поръчки. Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета позволява опцията едно и също лице да е възложител на публични поръчки в една обстановка и да не е в друга и това зависи от осъществяването на описаните нагоре критерии.
По-доброто решение във връзка с медикаменти за онкоболните обаче, не е да принуждаваме всички лечебни заведения да вършат търгове, а НЗОК да контракти идентични цени за всички лечебни заведения, по този начин както го прави с медикаментите за домашно лекуване – за диабет, за хипертония и други Така хем ще се реализира по-ниска цена, хем няма да се постанова нито на частните, нито на държавните лечебни заведения да организират скъпи и продължителни, ненужни тържни процедури.
Защо НЗОК не трансформира процедурата години наред е въпрос не към нея, а към Народното събрание, тъй като описната процедура за онколекарствата е закрепена в самия закон, неизвестно за какво.
Последните ремонти в Закона за публичните поръчки още веднъж повдигнаха разногласия за това, дали частните лечебни заведения би трябвало да организират публични поръчки.
Този въпрос е с дългогодишна история. В Закона за публичните поръчки от 2004 година всички лечебни заведения попадат като възложители, в началото, в случай че повече от половината от приходите са от държавния бюджет, от 2011 година - в случай че се финансирано повече от 50% от с обществени средства, а от 2012 година, в случай че повече от 30 на 100 от приходите за миналата година са от обществени средства.
След приемане на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета, Народното събрание приема напълно нов Закон за публичните поръчки, в който категорично се записва, че частните лечебни лечебни заведения не са възложители на публични поръчки.
По имплементирането на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета има открита процедура на Европейската комисия против България, която е най-много, поради изключване на някои от поръчките в превоза и енергетиката. Един от текстовете, който Европейска комисия оспорва е и този, с които частните лечебни заведения са изключени от обсега на закона. Оспорването обаче не е, тъй като съгласно Европейска комисия частните лечебни заведения в България би трябвало да са възложители на публични поръчки, а поради метода по който това е направено в нашия закон. Аргументът на комисията във връзка с лечебните заведения е, че възложителите не могат да се дефинират на база собствеността, а би трябвало да се следва дефиницията, дадена за обществено - правна организация. Тя е следната:
" Публичноправна организация " е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия:
а) основано е с съответната цел да задоволява потребности от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер;
б) финансирано е с повече от 50 на 100 от държавни, териториални или локални органи или от други публичноправни организации, или е обект на управнически надзор от страна на тези органи; или има директорски или контролен орган, множеството от половината от членовете на който са назначени от обществен възложител. “
Тълкуването на тази формулировка е пораждала разногласия освен в България. По нея са водени редица каузи в съда на Европейския съюз, към който имаше отправено преюдициално питане и от административния съд в София. Съдът на Европейския съюз дава в допълнение пояснение на Директивата, като споделя:
„ Нуждите от общ интерес имат индустриален или търговски темперамент, когато лицето работи в естествени пазарни условия, стреми се да осъществя облага, като независимо понася загубите от осъществяване на активността си. “
Моето мнение е, че във връзка с учредената си активност – закупуване на артикули и услуги, свързани с лекуване на заболели със или без контракт с НЗОК, частните лечебни заведения не са възложители по смисъла на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета. Правните причини за това са:
1. Частните лечебни заведения са регистрирани по Търговския закон и активността им има несъмнено търговски темперамент. Това се вижда освен от метода на заплащането на активността им, а също от това, че:
• Частните лечебни заведения се стремят към облага и заплащат налог.
• Частните лечебни заведения работят в пазарни условия, в конкуренция по сред си и приходите им зависи от това.
• Частните лечебни заведения понасят сами финансовите загуби.
2. Частните лечебни заведения не са обект на управнически надзор от държавни органи и институции и управителните им органи не се назначават от такива органи.
3. Частните лечебни заведения не лекуват обществото, а лекуват обособени лица, т.е. потребностите, които задоволяват са от персонален, а не от публичен интерес.
4. Членове/те на управителните органи на частните лечебни заведения не се назначават от държавни органи. Съгласно Търговския закон частните лечебни заведения се записват, като сдружения с лимитирана отговорност или като акционерни сдружения. Управителните и надзорни органи на тези сдружения се избират от техните общи събрания, респективно събрания на акционерите. Законът не позволява никаква форма на управнически надзор върху тях от държавни органи или публично-правни организации.
5. Частните лечебни заведения не са обект на управнически надзор от държавни органи и институции. Законът не планува никаква форма на подобен надзор.
Нека в този момент погледнем въпроса от неговата икономическа и управническа страна. Защо въобще се постанова да се вършат публични поръчки?
По-лесно от позиция на ръководството е да не се вършат, тъй като вместо комплицирана и дъга процедура, можеш да се договориш директно с доставчика на стоката или услугата. Провеждането на публични поръчки по принцип забавя доставките, изисква спомагателен личен състав и като цяло оскъпява активността на компанията.
Този принцип е годен, само че зависи от няколко неща и преди всичко от собствеността на сдружението.
Когато харчиш личните си пари и загубата е за твоя сметка, както е при частните лечебни заведения - няма да си податлив да дадеш повече в сравнение с коства дадена стока, а ще се пазариш да получиш отстъпка от цената. При частните компании има персонален интерес да се реализира по-ниска цена.
При държавните компании шефът харчи непознати парите (собственик на сдружението е държавата), а възможните загуби не са негова сметка, а за сметка на данъкоплатците. Покриването на загуби на държавни лечебни заведения се прави със средства от държавния бюджет съвсем всяка година. Това трансформира нещата при закупуването на артикули и услуги, тъй като липсва персоналният интерес да се реализира по-ниска цена. Обратното, може да се появи персонален интерес да се заплати по-висока цена. Вижте в следния образец:
Да речем, че дадена стока може да се купи за 100 лв.. Ако купуваш с държавни (чужди, не твои лични) пари, може да се схванеш с продавача да му платиш 120 лв. за същата стока, а той да ти върне 20 лв. персонално на теб. В резултат на такава сделка 20 лв. могат елементарно да преминат от джоба на данъкоплатците в джоба на шефа на държавното сдружение.
Обществените поръчки са въведени, с цел да се предотврати такова държание. Целта е, посредством обществена процедура, да се реализира допустимо най-ниската цена и да се отстраняват, доколкото може, предпоставките за корупция, които пораждат при всяка договорка, при която се харчат обществени средства.
Още един значим въпрос, обвързван с финансирането на активността на лечебните заведения. Един от критериите на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета, с цел да си възложител на публични поръчки е повече от 50% от финансирането на компанията да е с обществени средства. Механичното използване на текста към частните лечебни заведения, ги вкарва в листата на възложителите. Ако се замислим обаче, нещата не стоят по този начин.
На първо място, заплащането от касата не е финансиране в смисъла, който се влага в Директивата. НЗОК не изплаща бюджетна дотация на лечебните заведения, а заплаща за осъществени и регистрирани медицински действия по закрепени цени. Ако една болница няма нито един пациент, тя няма да получи и една стотинка от касата. Тоест това е модел на финансиране, при който заплащането зависи от активността. За НЗОК и за страната (данъкоплатците) няма никакво значение по какъв начин си харчат парите лечебните заведения, тъй като тя не би платила и стотинка повече, без значение дали лечебните заведения са си купили стоката за 100 или за 120 лв., в случай че използваме числата от горния образец.
Обобщавайки казаното до тук, можем да създадем аргументирано заключението, че частните лечебни заведения НЕ са възложители на публични поръчки по смисъла на Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета. Третирането им, като възложители на публични поръчки би било в несъгласие с Директивата, а от икономическа позиция единствено излишно ще оскъпи предлаганите от тях услуги.
Има едно изключение от общото предписание. То се отнася до процедурата, при която лечебните заведения закупуват медикаменти за заболели с онкологични болести. Тя е следната:
Всяка болничното заведение договаря цените на медикаментите с доставчиците и им ги заплаща. НЗОК в следствие възвръща направените разноски от лечебните заведения разноски.
В този случай, загубите от неприятно контрактувани цени, са за данъкоплатците, без значение от това дали болничното заведение е държавна или частна. За частните лечебни заведения липсва интереса да договорят ниски цени, тъй като каквито и цени да договорят, те ще бъдат платени от здравната каса. В този съответен случай има съображение да се желае всички лечебни заведения, без значение от собствеността им да организират публични поръчки. Директива 2014/24 на Екологичен потенциал и на Съвета позволява опцията едно и също лице да е възложител на публични поръчки в една обстановка и да не е в друга и това зависи от осъществяването на описаните нагоре критерии.
По-доброто решение във връзка с медикаменти за онкоболните обаче, не е да принуждаваме всички лечебни заведения да вършат търгове, а НЗОК да контракти идентични цени за всички лечебни заведения, по този начин както го прави с медикаментите за домашно лекуване – за диабет, за хипертония и други Така хем ще се реализира по-ниска цена, хем няма да се постанова нито на частните, нито на държавните лечебни заведения да организират скъпи и продължителни, ненужни тържни процедури.
Защо НЗОК не трансформира процедурата години наред е въпрос не към нея, а към Народното събрание, тъй като описната процедура за онколекарствата е закрепена в самия закон, неизвестно за какво.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ