Анализ на фосили от известната пещера Кесем в Израел е

Анализ на фосили от известната пещера Кесем в Израел е открил, че хипотетичните предшественици на неандерталците и денисовците са обичали месо от костенурки, което опонира на визията за извънредно месно-растителното меню на античните хоминиди, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Quaternary Science Reviews.

„ В историята към този момент е имало случаи, когато антични хора са употребявали постепенно преносимите животни – такива като костенурки, в качеството на самобитни живи консерви. Но изцяло е допустимо, че жителите на пещерата Кесем, ловувайки и ядейки костенурки, просто по подобен метод да са максимизирали своя достъп до хранителни запаси. Във всеки случай това изобретение ни приказва за нова, незнайна преди линия на античните хора, за техните качества и допустимо усети “, споделя Рут Бласко (Ruth Blasco) от Националния център за проучване на еволюцията на индивида в Бургос (Испания).

Бласко и сътрудниците ѝ разкрили питателните желания на една от най-първите групи антични хора, напуснали Африка в далечното минало, като изучили фосили, открити в фамозната пещера Кесем, където в недалечното минало са открити най-древните следи от престояване на кроманьонци и едни от последните следи на сръчния човек и хайделбергския човек на Земята.

Тази пещера била обитаема доста от дълго време – първите следи на човек в нея се появяват в пластове, образувани преди 420–390 хиляди години и техните жители, съдейки по устройството на оръдията на труда, са били едни от последните изправени хора, Homo erectus. Те са живели в пещерата преди към 2000 години, след което Кесем е пуст и наново е бил заселен чак преди към 120 000 години, когато тук проникнали кроманьонците.

Изучавайки най-древните пластове наноси, екипът на Бласко се натъкнал на нещо извънредно извънредно – те разкрили стотици фрагменти от черупки на костенурки и кости, които се срещали в пластове от 200 000 години, когато в пещерата живеели хипотетичните Homo erectus.

Всички черупки и кости носели следи от термична обработка и били надраскани с разнообразни оръдия на труда, което еднопосочно приказва, че жителите на пещерата постоянно са ловували и са се хранели с костенурки, като съчетавали тяхното месо с растителна храна и месо от чифтокопитни, за което приказва изотопният състав на техните зъби.

Съдейки по косвени признаци, жителите на пещерата просто са „ задушавали “ костенурките, като са ги изпичали живи в личните им черупки, и са ги разделяли преди храна, за което свивидетелстват характерни отметки на техните кости.

Подобно изобретение станало огромна изненада за антрополозите – по-рано учените считали, че всички антични хора, като се изключи нашите предшественици кроманьонците, са имали много еднообразна диета, като хапвали или месо от огромни животни, или се хранели най-вече с растения и дребни животинки.

Всеядността на Homo sapiens даже била считана от някои откриватели като причина за това, за какво нашите предшественици са съумели да победят в конкурентната битка с неандерталците. Откритието на черупките от костенурки и кости в Кесем приказва, че в това отношение не сме се отличавали от другите хоминиди, чието меню явно е било не по-малко разнообразно.

Според откривателите наличието на костенурки в менюто на античните хора разрешава да се замислим за „ разделянето на труда “ в групите на Homo erectus и други хоминиди – Бласко счита, че костенурките са били улавяни не от мъже, а от деца и дами, на които тази задача е била по силите.

Мъжете на собствен ред са ловували по-голямата плячка – антилопи и други тревопасни, чието хващане не било толкоз просто. Подобен метод, както считат учените, е оказал помощ на жителите на Кесем да оцелеят, разширявайки достъпа до всички запаси от месната екосистема.