Измисленият критерий реална конвергенция за еврозоната
Анализ на Десислава Николова и Весела Кръстанова от Института за пазарна стопанска система
От известно време всеки опит на български политик да повдигне тематиката за скорошно присъединение към еврозоната на България нормално се посреща от европейските политици с аргумента, че още е рано. Рано е, споделят тези политици, тъй като България, въпреки и да извършва номиналните критерии за участие, би трябвало да направи още старания за реализиране на така наречен „ действителна конвергенция”.
Тази известна опорна точка за действителната конвергенция или доближаване на приходите към средноевропейските равнища сякаш се появи в последните 2-3 години откакто в няколко поредни интервала страната съумя да реализира Маастрихтските критерии за участие. Паралелно с това, крахът на КТБ от 2014 година сподели, че участие в еврозоната и в построявания в нея банков съюз с общ контрол над европейските банки по никакъв начин не е неприятна концепция. Така юристите за започване на развой на присъединение към еврозоната се умножиха последните години и към тях се причислиха както политици от множеството партии, по този начин и специалисти, представители на работодатели и синдикати, преподаватели и други
Последвалата дипломатическа атака този път бе посрещната от представители на Европейската комисия, ЕЦБ и други европейски институции с аргумента, че действителната конвергенция на българската стопанска система към тази на страните в еврозоната към момента не се е случила и би трябвало да изчакаме.
Тук е мястото да се каже, че подобен аршин като действителна конвергенция няма нито за еврозоната, нито за така наречен чакалня за еврозоната – Валутно-курсов механизъм 2 (ERM 2); надлежно няма и числови прагове за някакви индикатори, които се чака да се реализиран. Всъщност официални критерии за ERM 2 въобще няма и решението за допускане на една страна до валутнокурсовия механизъм е най-много политическо, със наложителната благословия на ЕЦБ.
Предвид това, „ изискването” за реализиране на действителна конвергенция е в действителност нещо като евфемизъм на отговор от вида „ ще забележим, но по-скоро сега политически няма нужното съгласие”. Макар и да няма публична формулировка на „ действителна конвергенция”, на стопански диалект този термин нормално се приравнява с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в стандарт на покупателна дарба (СПС). Т.е. това е мярка за благосъстоянието и приходите в една стопанска система, като приходите се преглеждат като опция за ползване. Стандартът на покупателна дарба пък дава опция за интернационалните съпоставения на тези приходи, като с едно евро в ППС можеш да си купиш едни и същи артикули и услуги във всички страни от Европейски Съюз.
Въпреки това дано за миг да приемем, че има някъде неофициален аршин за започване на процедура за присъединение към еврозоната, който се споделя „ действително сближаване”. Нека по-късно да забележим по какъв начин са стояли по отношение на този „ критерий” страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) сега, в който са били позволени в чакалнята на еврозоната и по този начин са почнали процеса по присъединение.
Страните от ЦИЕ, които се причислиха към еврозоната в последните няколко години, бяха позволени до чакалнята в интервала 2004-2005 година без изключение.
Ако изключим Малта и Кипър, защото те са с доста разнообразни стопански системи от тези в някогашните социалистически страни от ЦИЕ, то се вижда, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (в СПС) в Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения все още на тяхното присъединение е бил подобен с сегашния му размер за България (като % от междинното за ЕС). Единствено Словения се характеризира с осезаемо по-висок БВП/глава от популацията все още на присъединението си към валутнокурсовия механизъм, само че нейната стопанска система също е доста друга от тази на множеството други някогашни социалистически републики.
Предвид това, че Литва и Естония се причисляват към ERM-2 през май и юни 2004 година, към оня миг най-вероятно са били налични данни за БВП/глава в СПС за 2002 или в най-хубавия случай - някакви предварителни данни за 2003 година По тях, приходите в Литва са били на 42% (2002) или 47% (2003) от междинното за Европейски Съюз, а тези в Естония – на 47% (2002) или 51% от Брутният вътрешен продукт. Сходна е и обстановката с другата балтийска република, Латвия, която е позволена в ERM-2 през 2005 година Предходните две години преди включването ѝ в ERM-2 нейният БВП/глава е бил надлежно 43 и 46% от ЕС-28. В Словакия Брутният вътрешен продукт на глава в СПС бил 56-57% в двете години преди присъединение към ERM-2.
За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България (в СПС) по последни данни (за 2016 г.) е 49% от ЕС-28. Вероятно през 2017 година е съумяло да трансферира и границата от 50% поради положителния напредък на стопанската система, който изпреварва с към 2 пъти междинния за Европейски Съюз. Оказва се, че сега България по „ критерия” за действителна конвергенция даже стои по-добре от част от страните, включили се към ERM-2 и еврозоната в последните 15 години. Литва и Латвия са били в по-лоша от нас позиция по този аршин сега си на присъединение, а Естония е била в сходна обстановка като България. Единствено Словакия е била с по-високи приходи (56-57% от ЕС-28=100), само че даже и тук разликите с България не са кой знае какви. Разбира се, досега си на приемане на еврото (Естония – 2011, Латвия – 2014, Литва – 2015) БВП/глава в СПС за тези страни нараства сензитивно, с сред 15 и 25 пункта от ЕС-28=100. Въпросът тук обаче е за цената на приходите сега на допускане до ERM-2 и единствено този въпрос би трябвало да има значение за третирането на България и декларираните ѝ упоритости да бъде позволена до валутнокурсовия механизъм.
Ако би трябвало да обобщим, даже и да имаше (неофициален) аршин за действително доближаване на приходите към междинните стойности в Европейски Съюз, то България към този момент би трябвало да го е изпълнила. Това се вижда ясно от решението за допускането на балтийските страни до ERM-2 с по-ниски или сходни на сегашните равнища на приходите в България. Другото допустимо пояснение навлиза в полето на политическото двуличие и потреблението на евфемизми, зад които европейските политици (като множеството политици) всекидневно се крият. Кое от двете пояснения е меродавно ще разберем напълно скоро, в случай че българският министър на финансите извърши обещанието си и подаде документи за пускане на процедура по приемане на еврото до юни месец тази година.
Редактор: Деница Райкова
От известно време всеки опит на български политик да повдигне тематиката за скорошно присъединение към еврозоната на България нормално се посреща от европейските политици с аргумента, че още е рано. Рано е, споделят тези политици, тъй като България, въпреки и да извършва номиналните критерии за участие, би трябвало да направи още старания за реализиране на така наречен „ действителна конвергенция”.
Тази известна опорна точка за действителната конвергенция или доближаване на приходите към средноевропейските равнища сякаш се появи в последните 2-3 години откакто в няколко поредни интервала страната съумя да реализира Маастрихтските критерии за участие. Паралелно с това, крахът на КТБ от 2014 година сподели, че участие в еврозоната и в построявания в нея банков съюз с общ контрол над европейските банки по никакъв начин не е неприятна концепция. Така юристите за започване на развой на присъединение към еврозоната се умножиха последните години и към тях се причислиха както политици от множеството партии, по този начин и специалисти, представители на работодатели и синдикати, преподаватели и други
Последвалата дипломатическа атака този път бе посрещната от представители на Европейската комисия, ЕЦБ и други европейски институции с аргумента, че действителната конвергенция на българската стопанска система към тази на страните в еврозоната към момента не се е случила и би трябвало да изчакаме.
Тук е мястото да се каже, че подобен аршин като действителна конвергенция няма нито за еврозоната, нито за така наречен чакалня за еврозоната – Валутно-курсов механизъм 2 (ERM 2); надлежно няма и числови прагове за някакви индикатори, които се чака да се реализиран. Всъщност официални критерии за ERM 2 въобще няма и решението за допускане на една страна до валутнокурсовия механизъм е най-много политическо, със наложителната благословия на ЕЦБ.
Предвид това, „ изискването” за реализиране на действителна конвергенция е в действителност нещо като евфемизъм на отговор от вида „ ще забележим, но по-скоро сега политически няма нужното съгласие”. Макар и да няма публична формулировка на „ действителна конвергенция”, на стопански диалект този термин нормално се приравнява с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в стандарт на покупателна дарба (СПС). Т.е. това е мярка за благосъстоянието и приходите в една стопанска система, като приходите се преглеждат като опция за ползване. Стандартът на покупателна дарба пък дава опция за интернационалните съпоставения на тези приходи, като с едно евро в ППС можеш да си купиш едни и същи артикули и услуги във всички страни от Европейски Съюз.
Въпреки това дано за миг да приемем, че има някъде неофициален аршин за започване на процедура за присъединение към еврозоната, който се споделя „ действително сближаване”. Нека по-късно да забележим по какъв начин са стояли по отношение на този „ критерий” страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) сега, в който са били позволени в чакалнята на еврозоната и по този начин са почнали процеса по присъединение.
Страните от ЦИЕ, които се причислиха към еврозоната в последните няколко години, бяха позволени до чакалнята в интервала 2004-2005 година без изключение.
Ако изключим Малта и Кипър, защото те са с доста разнообразни стопански системи от тези в някогашните социалистически страни от ЦИЕ, то се вижда, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (в СПС) в Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения все още на тяхното присъединение е бил подобен с сегашния му размер за България (като % от междинното за ЕС). Единствено Словения се характеризира с осезаемо по-висок БВП/глава от популацията все още на присъединението си към валутнокурсовия механизъм, само че нейната стопанска система също е доста друга от тази на множеството други някогашни социалистически републики.
Предвид това, че Литва и Естония се причисляват към ERM-2 през май и юни 2004 година, към оня миг най-вероятно са били налични данни за БВП/глава в СПС за 2002 или в най-хубавия случай - някакви предварителни данни за 2003 година По тях, приходите в Литва са били на 42% (2002) или 47% (2003) от междинното за Европейски Съюз, а тези в Естония – на 47% (2002) или 51% от Брутният вътрешен продукт. Сходна е и обстановката с другата балтийска република, Латвия, която е позволена в ERM-2 през 2005 година Предходните две години преди включването ѝ в ERM-2 нейният БВП/глава е бил надлежно 43 и 46% от ЕС-28. В Словакия Брутният вътрешен продукт на глава в СПС бил 56-57% в двете години преди присъединение към ERM-2.
За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България (в СПС) по последни данни (за 2016 г.) е 49% от ЕС-28. Вероятно през 2017 година е съумяло да трансферира и границата от 50% поради положителния напредък на стопанската система, който изпреварва с към 2 пъти междинния за Европейски Съюз. Оказва се, че сега България по „ критерия” за действителна конвергенция даже стои по-добре от част от страните, включили се към ERM-2 и еврозоната в последните 15 години. Литва и Латвия са били в по-лоша от нас позиция по този аршин сега си на присъединение, а Естония е била в сходна обстановка като България. Единствено Словакия е била с по-високи приходи (56-57% от ЕС-28=100), само че даже и тук разликите с България не са кой знае какви. Разбира се, досега си на приемане на еврото (Естония – 2011, Латвия – 2014, Литва – 2015) БВП/глава в СПС за тези страни нараства сензитивно, с сред 15 и 25 пункта от ЕС-28=100. Въпросът тук обаче е за цената на приходите сега на допускане до ERM-2 и единствено този въпрос би трябвало да има значение за третирането на България и декларираните ѝ упоритости да бъде позволена до валутнокурсовия механизъм.
Ако би трябвало да обобщим, даже и да имаше (неофициален) аршин за действително доближаване на приходите към междинните стойности в Европейски Съюз, то България към този момент би трябвало да го е изпълнила. Това се вижда ясно от решението за допускането на балтийските страни до ERM-2 с по-ниски или сходни на сегашните равнища на приходите в България. Другото допустимо пояснение навлиза в полето на политическото двуличие и потреблението на евфемизми, зад които европейските политици (като множеството политици) всекидневно се крият. Кое от двете пояснения е меродавно ще разберем напълно скоро, в случай че българският министър на финансите извърши обещанието си и подаде документи за пускане на процедура по приемане на еврото до юни месец тази година.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ