Защо западната дипломация с Русия продължава да се проваля?
Ан Епълбаум*
О, по какъв начин изпитвам завист на Лиз Трус за опцията, която имаше! О, какъв брой скърбя за цялостния й крах да я употребява! За тези, които в никакъв случай не са чували за нея, Трус е английският външен министър, който отиде в Москва тази седмица, с цел да каже на съветския си сътрудник Сергей Лавров, че страната му не би трябвало да нахлува в Украйна. Това пътешестване не беше сполучливо. На ледникова конференция той оприличи техния диалог на „ глух “, който си приказва с „ ням “; по-късно той разкри обстоятелството, че тя е объркала някои съветски райони с украински райони, с цел да добави още засегнатост към общото пострадване.
Лавров е правил това доста пъти преди. Миналата година той се държа подло с висшия представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел. Той се държи вражески на интернационалните конференции и е недодялан с публицистите. Поведението му не е инцидентно. Лавров, сходно на съветския президент Владимир Путин,
употребява експанзията и сарказма като принадлежности,
с цел да показва презрението си към събеседника, да показа договарянията като безполезни още преди да са почнали, с цел да сътвори боязън и незаинтересованост. Въпросът за него е да принуди дипломатите на другата страна да се отбраняват, или да ги накара да се откажат с омерзение от договарянията с него.
Но фактът, че Лавров е непочтителен и противен, е остаряла вест. Такъв е и фактът, че Путин чете лекции на задгранични водачи с часове и часове приказва за своите персонални и политически недоволства. Той направи това първия път, когато се срещна с президента Барак Обама, преди повече от десетилетие; той направи тъкмо същото нещо предходната седмица с френския президент Еманюел Макрон. Трус трябваше да знае всичко това. Вместо да предлага празен език за правила и полезности, тя можеше да стартира конференцията по този начин:
Добър вечер, дами и господа от пресата. Радвам се да се причисля към вас след срещата с моя съветски сътрудник Сергей Лавров. Този път не сме си създали труда да обсъждаме контракти, които той няма желание да съблюдава, и обещания, които не костват пукната пара. Вместо това ние му казахме, че нашествието в Украйна ще докара до доста, доста високи разноски - по-високи, в сравнение с той в миналото си е представял. Сега планираме да прекратим напълно вноса на съветски газ – Европа ще получава енергийните си доставки от някъде другаде. Сега се приготвяме да помогнем на украинската опозиция, в продължение на десетилетие, в случай че е належащо. Учетворяваме поддръжката си за съветската съпротива, а и за съветските медии. Искаме
да сме сигурни, че руснаците ще стартират да чуват истината за това настъпление
и то допустимо най-силно. И в случай че желаете да измененията режима в Украйна, ние ще се заемем със промяната на режима в Русия.
Трус или Борел преди нея можеха да прибавят единствено нотка на персонална засегнатост в стила на самия Лавров. Например да се учудят на глас по какъв начин с формалната си заплата Лавров заплаща за обилните си парцели, които фамилията му употребява в Лондон. Тя можеше да изброи имената на доста други съветски държавни чиновници, които изпращат децата си да учат в Париж или Лугано. Тя можеше да разгласи, че всички тези деца към този момент са на път за родината, дружно с родителите си: Няма да има повече американско учебно заведение в Швейцария! Няма да има повече разходки по Knightsbridge! Няма да има към този момент средиземноморски яхти!
Разбира се, Трус – като Борел, като Макрон, като немския канцлер, който отива в Москва тази седмица – в никакъв случай не би споделил нещо сходно, даже уединено. Трагично е, че западните водачи и дипломати, които сега се пробват да предотвратят съветска инвазия в Украйна, към момента считат, че живеят в свят, където разпоредбите имат значение, където дипломатическият протокол е потребен, където учтивата тирада се цени. Всички те считат, че когато отидат в Русия, те беседват с хора, чието мнение може да бъде променено посредством спор или спор. Те считат, че съветският хайлайф се интересува от неща като своята „ известност “. Това не е по този начин.
Всъщност, когато приказваме за новата порода автократи, без значение дали в Русия, Китай, Венецуела или Иран, в този момент имаме работа с нещо доста по-различно: имаме работа с хора, които не се интересуват от контракти и документи, хора, които
почитат единствено твърдата мощ
Русия е в нарушаване на Будапещенския меморандум, подписан през 1994 година, гарантиращ украинската сигурност. Чували ли сте в миналото Путин да приказва за това? Разбира се, че не. Той също не се тревожи за своята ненадеждна известност: с лъжите си държи съперниците си на пръсти. Нито пък Лавров няма нищо срещу, в случай че е ненавиждан, тъй като омразата му дава аура на власт.
Техните планове също са разнообразни от нашите. Целта на Путин не е процъфтяваща, мирна, просперираща Русия, а Русия, в която той остава отпред. Целта на Лавров е да резервира позицията си в мътния свят на съветския хайлайф и, несъмнено, да резервира парите си. Това, което имаме поради под „ ползи “ и това, което те имат поради под „ ползи “, не са едно и също. Когато слушат нашите дипломати, те не чуват нищо, което в действителност заплашва тяхната позиция, властта, персоналните им благосъстояния.
Въпреки всичките ни диалози, никой в никакъв случай не се е опитвал съществено да постави край, а не просто да ограничи съветското пране на пари на Запад или съветското политическо или финансово въздействие на Запад. Никой не е приел съществено концепцията, че германците би трябвало да станат самостоятелни от съветския газ, или че Франция би трябвало да забрани политически партии, които одобряват съветски пари, или че Обединеното кралство и Съединени американски щати би трябвало да спрат съветски олигарси да купуват парцели в Лондон или Маями. Никой не е предполагал, че верният отговор на осведомителната война на Путин против нашата политическа система ще бъде осведомителна война против неговата.
Сега сме на ръба на това, което може да бъде
пагубен спор
Американски, английски и европейски посолства в Украйна се евакуират; жителите са предизвестени да изоставен. Но този ужасяващ миг съставлява не просто неуспех на дипломацията; той също по този начин отразява неуспех на западното въображение, отвод от едно потомство от страна на дипломати, политици, публицисти и интелектуалци да схванат в каква страна се трансформира Русия и да се приготвят надлежно. Отказахме да забележим представителите на тази страна каквито са. Отказахме да приказваме с тях по метод, който може да има значение. Сега може да е прекомерно късно.
*Ан Епълбаум е щатен публицист в The Atlantic, помощник в института SNF Agora в университета Джон Хопкинс и създател на „ Здрач на демокрацията: съблазнителната стръв на авторитаризма “.
Превод: Момчил Дойчев
О, по какъв начин изпитвам завист на Лиз Трус за опцията, която имаше! О, какъв брой скърбя за цялостния й крах да я употребява! За тези, които в никакъв случай не са чували за нея, Трус е английският външен министър, който отиде в Москва тази седмица, с цел да каже на съветския си сътрудник Сергей Лавров, че страната му не би трябвало да нахлува в Украйна. Това пътешестване не беше сполучливо. На ледникова конференция той оприличи техния диалог на „ глух “, който си приказва с „ ням “; по-късно той разкри обстоятелството, че тя е объркала някои съветски райони с украински райони, с цел да добави още засегнатост към общото пострадване.
Лавров е правил това доста пъти преди. Миналата година той се държа подло с висшия представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел. Той се държи вражески на интернационалните конференции и е недодялан с публицистите. Поведението му не е инцидентно. Лавров, сходно на съветския президент Владимир Путин,
употребява експанзията и сарказма като принадлежности,
с цел да показва презрението си към събеседника, да показа договарянията като безполезни още преди да са почнали, с цел да сътвори боязън и незаинтересованост. Въпросът за него е да принуди дипломатите на другата страна да се отбраняват, или да ги накара да се откажат с омерзение от договарянията с него.
Но фактът, че Лавров е непочтителен и противен, е остаряла вест. Такъв е и фактът, че Путин чете лекции на задгранични водачи с часове и часове приказва за своите персонални и политически недоволства. Той направи това първия път, когато се срещна с президента Барак Обама, преди повече от десетилетие; той направи тъкмо същото нещо предходната седмица с френския президент Еманюел Макрон. Трус трябваше да знае всичко това. Вместо да предлага празен език за правила и полезности, тя можеше да стартира конференцията по този начин:
Добър вечер, дами и господа от пресата. Радвам се да се причисля към вас след срещата с моя съветски сътрудник Сергей Лавров. Този път не сме си създали труда да обсъждаме контракти, които той няма желание да съблюдава, и обещания, които не костват пукната пара. Вместо това ние му казахме, че нашествието в Украйна ще докара до доста, доста високи разноски - по-високи, в сравнение с той в миналото си е представял. Сега планираме да прекратим напълно вноса на съветски газ – Европа ще получава енергийните си доставки от някъде другаде. Сега се приготвяме да помогнем на украинската опозиция, в продължение на десетилетие, в случай че е належащо. Учетворяваме поддръжката си за съветската съпротива, а и за съветските медии. Искаме
да сме сигурни, че руснаците ще стартират да чуват истината за това настъпление
и то допустимо най-силно. И в случай че желаете да измененията режима в Украйна, ние ще се заемем със промяната на режима в Русия.
Трус или Борел преди нея можеха да прибавят единствено нотка на персонална засегнатост в стила на самия Лавров. Например да се учудят на глас по какъв начин с формалната си заплата Лавров заплаща за обилните си парцели, които фамилията му употребява в Лондон. Тя можеше да изброи имената на доста други съветски държавни чиновници, които изпращат децата си да учат в Париж или Лугано. Тя можеше да разгласи, че всички тези деца към този момент са на път за родината, дружно с родителите си: Няма да има повече американско учебно заведение в Швейцария! Няма да има повече разходки по Knightsbridge! Няма да има към този момент средиземноморски яхти!
Разбира се, Трус – като Борел, като Макрон, като немския канцлер, който отива в Москва тази седмица – в никакъв случай не би споделил нещо сходно, даже уединено. Трагично е, че западните водачи и дипломати, които сега се пробват да предотвратят съветска инвазия в Украйна, към момента считат, че живеят в свят, където разпоредбите имат значение, където дипломатическият протокол е потребен, където учтивата тирада се цени. Всички те считат, че когато отидат в Русия, те беседват с хора, чието мнение може да бъде променено посредством спор или спор. Те считат, че съветският хайлайф се интересува от неща като своята „ известност “. Това не е по този начин.
Всъщност, когато приказваме за новата порода автократи, без значение дали в Русия, Китай, Венецуела или Иран, в този момент имаме работа с нещо доста по-различно: имаме работа с хора, които не се интересуват от контракти и документи, хора, които
почитат единствено твърдата мощ
Русия е в нарушаване на Будапещенския меморандум, подписан през 1994 година, гарантиращ украинската сигурност. Чували ли сте в миналото Путин да приказва за това? Разбира се, че не. Той също не се тревожи за своята ненадеждна известност: с лъжите си държи съперниците си на пръсти. Нито пък Лавров няма нищо срещу, в случай че е ненавиждан, тъй като омразата му дава аура на власт.
Техните планове също са разнообразни от нашите. Целта на Путин не е процъфтяваща, мирна, просперираща Русия, а Русия, в която той остава отпред. Целта на Лавров е да резервира позицията си в мътния свят на съветския хайлайф и, несъмнено, да резервира парите си. Това, което имаме поради под „ ползи “ и това, което те имат поради под „ ползи “, не са едно и също. Когато слушат нашите дипломати, те не чуват нищо, което в действителност заплашва тяхната позиция, властта, персоналните им благосъстояния.
Въпреки всичките ни диалози, никой в никакъв случай не се е опитвал съществено да постави край, а не просто да ограничи съветското пране на пари на Запад или съветското политическо или финансово въздействие на Запад. Никой не е приел съществено концепцията, че германците би трябвало да станат самостоятелни от съветския газ, или че Франция би трябвало да забрани политически партии, които одобряват съветски пари, или че Обединеното кралство и Съединени американски щати би трябвало да спрат съветски олигарси да купуват парцели в Лондон или Маями. Никой не е предполагал, че верният отговор на осведомителната война на Путин против нашата политическа система ще бъде осведомителна война против неговата.
Сега сме на ръба на това, което може да бъде
пагубен спор
Американски, английски и европейски посолства в Украйна се евакуират; жителите са предизвестени да изоставен. Но този ужасяващ миг съставлява не просто неуспех на дипломацията; той също по този начин отразява неуспех на западното въображение, отвод от едно потомство от страна на дипломати, политици, публицисти и интелектуалци да схванат в каква страна се трансформира Русия и да се приготвят надлежно. Отказахме да забележим представителите на тази страна каквито са. Отказахме да приказваме с тях по метод, който може да има значение. Сега може да е прекомерно късно.
*Ан Епълбаум е щатен публицист в The Atlantic, помощник в института SNF Agora в университета Джон Хопкинс и създател на „ Здрач на демокрацията: съблазнителната стръв на авторитаризма “.
Превод: Момчил Дойчев
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ