След заканата на Тръмп към Ким Чен Ун: Съществува ли наистина ядрен бутон?
Американският президент Доналд Тръмп предизвести севернокорейския водач Ким Чен Ун във вторник, че има нуклеарен „ бутон “ на бюрото си от самото начало и се похвали, че Съединени американски щати имат „ доста по-големи и по-мощни “ нуклеарни оръжия.
Заплахата още веднъж породи въпроси какво в действителност е належащо за изстрелването на нуклеарна бойна глава.
„ Севернокорейският водач Ким Чен-ун съобщи, че „ нуклеарният бутон е на бюрото му от самото начало “. Може ли някой от изчерпания му и гладен режим да го осведоми, че аз също имам нуклеарен бутон, само че той е доста по-голям и мощен от неговия и моят бутон работи! “, написа Тръмп в Twitter.
Снимката на американския президент с пръст върху „ бутона “, кадърен да задейства нуклеарен удар, се употребява от десетилетия като знак на скоростта, с която може да се реализира този развой.
Но обратно на известното разбиране, нуклеарното куфарче, което постоянно съпровожда американския президент, не съдържа бутон, а оборудването и книжата за взимане на решение, които Тръмп би употребявал, с цел да удостовери самоличността си при даването на заповедта и осъществяването на удар, написа CNN.
„ Президентът не може самичък да натисне бутон и да накара ракети да полетят. Той може единствено да даде заповед, която други ще би трябвало да изпълнят, и по-късно ракетите ще полетят “, сподели доктор Питър Фийвър, професор по държавна политика и политология в университета Дюк, пред конгресмени предходната година.
„ Системата не е бутон, който президентът може инцидентно да натисне на бюрото си и неотложно да накара ракетите да излетят, както се притесняват някои хора “, посочи Фийвър. Той добави, че решението за осъществяване на удар изисква президентът да работи с военните си помощници, с цел да преценяват от какви материали се нуждае, с цел да подреди офанзива.
Той би трябвало също по този начин да си сътрудничи със чиновниците на всички равнища – от топ командването до елементарните военнослужещи, които работят в ракетните силози.
Независимо дали е в Белия дом, на борда на Air Force One или на странствуване в чужбина, Тръмп в никакъв случай не е на повече от една ръка разстояние от нуклеарното куфарче, защото помощникът му, който го носи, е в същия асансьор, отсяда на същия етаж на хотела и е охраняват от същите сътрудници на Сикрет сървис.
Ядрено куфарче има и за вицепрезидента, ако президентът е възпрепятстван. Президентската чанта за изключителни обстановки, както е формалното име на нуклеарното куфарче, съдържа четири неща, разкрива някогашният шеф на военната работа в Белия дом Бил Гъли в книгата Breaking Cover.
Има черна книга със лист от разновидности за удар, карта с кодовете за идентификация, тъй че президентът да може да удостовери самоличността си, лист с безвредни бункери, където президентът да може да се подслони, и указания за потребление на Системата за лъчение при изключителна обстановка.
Докато военните, които биха направили нуклеарен удар, би трябвало да работят по двойки, при което и двамата би трябвало да съвпаднат, преди да могат да изстрелят ракета с нуклеарна бойна глава, няма сходна инспекция за дейностите на президента.
„ Само президентът на Съединени американски щати може да подреди потреблението на американски нуклеарни оръжия “, споделя пенсионираният военачалник Робърт Кехлер от Военно-въздушните сили, който приказва пред конгресмени предходната година.
По-голямата част от процеса по изстрелване на нуклеарна ракета е систематизиран, само че Келхер, който преди този момент е служил като пълководец на Американското стратегическо командване при президента Барак Обама, изясни, че има защитни пластове в актуалната система, предопределени да подсигуряват, че всяка заповед е легална и пропорционална.
„ Това е система, следена от хора..., нищо не се случва автоматизирано “, акцентира Кехлер и добавя, че американската войска не следва сляпо нарежданията и че президентската заповед за потребление на нуклеарни оръжия би трябвало да е законна.
Докато президентът резервира конституционна власт да подрежда военни дейности, процесът по взимане на решение за нуклеарен удар „ включва оценка, обзор и съвещания сред президента и основни цивилни и военни водачи, последвани от предаване и осъществяване на всяко президентско решение от самите сили “.
Генерал Джон Хайтън, пълководец на Американското стратегическо командване, показа какво би се случило, в случай че подреди нуклеарен удар.
„ Давам съвет на президента. Той ми споделя какво да върша и в случай че е нелегално, познайте какво ще се случи. Ще кажа: Господин президент, това е нелегално. Познайте какво ще направи той. Ще каже: Какво би било законно? И ще очертаем разновидности за отговор при всяка обстановка. Не е толкоз комплицирано “, сподели Хайтън през ноември предходната година по време на чуване пред Комисията по външни връзки в Сената.
Заплахата още веднъж породи въпроси какво в действителност е належащо за изстрелването на нуклеарна бойна глава.
„ Севернокорейският водач Ким Чен-ун съобщи, че „ нуклеарният бутон е на бюрото му от самото начало “. Може ли някой от изчерпания му и гладен режим да го осведоми, че аз също имам нуклеарен бутон, само че той е доста по-голям и мощен от неговия и моят бутон работи! “, написа Тръмп в Twitter.
Снимката на американския президент с пръст върху „ бутона “, кадърен да задейства нуклеарен удар, се употребява от десетилетия като знак на скоростта, с която може да се реализира този развой.
Но обратно на известното разбиране, нуклеарното куфарче, което постоянно съпровожда американския президент, не съдържа бутон, а оборудването и книжата за взимане на решение, които Тръмп би употребявал, с цел да удостовери самоличността си при даването на заповедта и осъществяването на удар, написа CNN.
„ Президентът не може самичък да натисне бутон и да накара ракети да полетят. Той може единствено да даде заповед, която други ще би трябвало да изпълнят, и по-късно ракетите ще полетят “, сподели доктор Питър Фийвър, професор по държавна политика и политология в университета Дюк, пред конгресмени предходната година.
„ Системата не е бутон, който президентът може инцидентно да натисне на бюрото си и неотложно да накара ракетите да излетят, както се притесняват някои хора “, посочи Фийвър. Той добави, че решението за осъществяване на удар изисква президентът да работи с военните си помощници, с цел да преценяват от какви материали се нуждае, с цел да подреди офанзива.
Той би трябвало също по този начин да си сътрудничи със чиновниците на всички равнища – от топ командването до елементарните военнослужещи, които работят в ракетните силози.
Независимо дали е в Белия дом, на борда на Air Force One или на странствуване в чужбина, Тръмп в никакъв случай не е на повече от една ръка разстояние от нуклеарното куфарче, защото помощникът му, който го носи, е в същия асансьор, отсяда на същия етаж на хотела и е охраняват от същите сътрудници на Сикрет сървис.
Ядрено куфарче има и за вицепрезидента, ако президентът е възпрепятстван. Президентската чанта за изключителни обстановки, както е формалното име на нуклеарното куфарче, съдържа четири неща, разкрива някогашният шеф на военната работа в Белия дом Бил Гъли в книгата Breaking Cover.
Има черна книга със лист от разновидности за удар, карта с кодовете за идентификация, тъй че президентът да може да удостовери самоличността си, лист с безвредни бункери, където президентът да може да се подслони, и указания за потребление на Системата за лъчение при изключителна обстановка.
Докато военните, които биха направили нуклеарен удар, би трябвало да работят по двойки, при което и двамата би трябвало да съвпаднат, преди да могат да изстрелят ракета с нуклеарна бойна глава, няма сходна инспекция за дейностите на президента.
„ Само президентът на Съединени американски щати може да подреди потреблението на американски нуклеарни оръжия “, споделя пенсионираният военачалник Робърт Кехлер от Военно-въздушните сили, който приказва пред конгресмени предходната година.
По-голямата част от процеса по изстрелване на нуклеарна ракета е систематизиран, само че Келхер, който преди този момент е служил като пълководец на Американското стратегическо командване при президента Барак Обама, изясни, че има защитни пластове в актуалната система, предопределени да подсигуряват, че всяка заповед е легална и пропорционална.
„ Това е система, следена от хора..., нищо не се случва автоматизирано “, акцентира Кехлер и добавя, че американската войска не следва сляпо нарежданията и че президентската заповед за потребление на нуклеарни оръжия би трябвало да е законна.
Докато президентът резервира конституционна власт да подрежда военни дейности, процесът по взимане на решение за нуклеарен удар „ включва оценка, обзор и съвещания сред президента и основни цивилни и военни водачи, последвани от предаване и осъществяване на всяко президентско решение от самите сили “.
Генерал Джон Хайтън, пълководец на Американското стратегическо командване, показа какво би се случило, в случай че подреди нуклеарен удар.
„ Давам съвет на президента. Той ми споделя какво да върша и в случай че е нелегално, познайте какво ще се случи. Ще кажа: Господин президент, това е нелегално. Познайте какво ще направи той. Ще каже: Какво би било законно? И ще очертаем разновидности за отговор при всяка обстановка. Не е толкоз комплицирано “, сподели Хайтън през ноември предходната година по време на чуване пред Комисията по външни връзки в Сената.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ