Американският фотожурналист Рон Хавив е документирал конфликти през по-голямата част

Американският фотожурналист Рон Хавив е документирал спорове през по-голямата част от кариерата си. Повече от 25 войни са снимани през обектива му - в това число тези в Ирак, Афганистан, Панама, Хаити и Украйна.

Хавив е роден през 1965 година. Той е съосновател на фотографската организация VII и работи с УНИЦЕФ, " Лекари без граници " и Международния червен кръст, както и с редица издания. Снимките му предизвикат хората да извърнат повече внимание на ужасите на войната и насилието. Това обаче не е била неговата концепция. " Не бих споделил, че съм си го избрал ", споделя Хавив пред Дъждовни води. " Първата ми командировка в чужбина беше до Централна Америка - отразявах изборите в Панама, които ескалираха до принуждение ", спомня си той.

Тогава всичко се трансформира. " Направих една фотография, която стана доста известна. Седем месеца по-късно Съединени американски щати нахлуха в Панама. Президентът загатна моята фотография като едно от доказателствата, че инвацията е била наложителна ", изяснява фотографът.

Когато фотосите се трансфорат в доказателство

Така Хавив към този момент знае, че  " фотографиите, които върша, изключително в конфликтни зони, могат да изиграят голяма роля в полемиките, привличането на внимание към протичащото се и информирането на хората по тези тематики ".

Той постоянно се е интересувал от документирането на исторически събития. Хавив снима рухването на Берлинската стена през 1989-а и освобождението на Нелсън Мандела от пандиза през 1990 година. Не след дълго той се озовава и във военна зона - Ирак.

Обучението на Хавив не е леко, освен във връзка с техниката. Налага му се да осъзнае също, че " е неотложно да има хора, които да описват тези истории и да държат виновни верните лица - освен за дейностите им, само че и за бездействието им ", изяснява той. " В кариерата си съм документирал три геноцида - в Босна, Руанда и Дарфур ". Колкото по-голяма свирепост се прави, толкоз по-важно е тя да бъде документирана.

Деца в украинското метро по време на бомбардировки. Снимка на Рон Хавив.Снимка: Ron Haviv, USA, VII for 1843/Economist/picture alliance

" Фотографията се трансформира в освен това даже от журналистика, тя става доказателство ", споделя Хавив. " Фотографията не може да постави завършек на войната. Не може да я стартира. Но може да изиграе доста значима роля в разпространяването на информация и по какъв начин се взимат решения. "

" Вярвам в силата на фотографията "

През 2015 година, турската журналистка Нилюфер Демир снима Алан Курди - двегодишното сирийче, удавило се в Средиземно море напът за Европа. Снимката провокира реакцията на доста европейски водачи. Но други се запитаха дали няма морална граница, която фотографите не трябва да прекрачват при снимане на сходни неща.

Хавив е безапелационен, че такива фотоси са доста значими. " Вярвам в силата на фотографията ", споделя той. " Вярвам, че в името на общото богатство би трябвало такива неща да се демонстрират. Дори когато някой плаче или страда, фотографията би трябвало да бъде направена, с цел да покаже на света какво се случва. "

Но до каква степен е границата и по кое време се навлиза в персоналното пространство? Хавив споделя следното:  " Правя това от повече от 30 години. Никога не съм участвал на заравяне на човек, умрял поради политика, война, апетит, където да са ми забранили да фотографирам. "

Тъкмо противоположното - хората упорстват да бъде документирана тъгата на околните им. " Случвало ми се е непосредствен физически да ме завлече някъде и да ми каже: " Снимай сина ми, снимай детето ми, покажи го на света! ".

Заплахата от изкуственияинтелект

Все по-лесно става да се манипулират фотоси благодарение на стратегии за изкуствен разсъдък. " Всеки ден се приближаваме досега, когато ще бъде извънредно мъчно да имаме вяра на това, което виждаме ", изяснява Хавив.

Хората чакат от фотографите автентичност и интегритет, споделя Рон Хавив.Снимка: Neilson Barnard/AFP/Getty Images

" Онова, което се чака от хората като мен, е автентичност на концепциите ", споделя фотографът. Снимките, направени от същински човек, имат интегритет, изяснява Хавив. " Това е действителността. Показвам същинско отражение на метода, по който аз самичък съм видял случилото се. И се чака, че хората ще ми имат доверие, тъй като имам известност или тъй като фотосите ми са поместени на страниците на The Economist, на който хората се доверяват ", прибавя Хавив.

" В моя свят няма място за изкуствен интелект ”, продължава фотографът. " Целта е да не се позволява ИИ да навлиза. И то съвместно с изданията, с производителите на фотоапарати и най-много с публиката. "

Хавив работи в региона на фотожурналистиката повече от три десетилетия. Въпреки че доста неща са останали непроменени, в този момент технологиите заплашват достоверността на занаята. А това значи, че методът, по който светът ни е показван, би трябвало да се слага под въпрос повече от всеки път.

***

Вижте и тази изложба от нашия списък: