Астрономи видяха за първи път въртящия се диск на новородена звезда в друга галактика
Американски астрономи следиха за първи път въртящия се диск към новородена звезда в вселена, друга от нашата, оповестява Ройтерс.
Нашето Слънце и други звезди се образуват, когато плътна купчина междузвезден газ и прахуляк се свива под личното си гравитационно привличане. След като звездата се роди в центъра на подобен облак, остатъците от материала образуват въртящ се диск към нея, който подхранва звездния напредък и постоянно дава началото на планети. Той се назовава акреционен диск.
Новородените звезди с такива акреционни дискове са следени от астрономите единствено в нашата вселена Млечен път – най-малко до момента.
В сряда откривателите оповестиха, че са забелязали подобен диск към звезда, по-голяма и по-светла от Слънцето, която се намира в една от най-близките ни прилежащи галактики – Големия Магеланов облак.
Звездата, която пораства и акретира материал от околния диск, е към 10 до 20 пъти по-масивна от Слънцето и може би 10 000 пъти по-светла.
Тъй като гравитацията притегля материал към формиращата се звезда, той се сплесква във въртящ се диск. Новонаблюдаваният диск има диаметър, който е към 12 000 пъти по-голям от дистанцията на Земята до Слънцето , или към 10 пъти по-голям от този, който е обгръщал нашата звезда, когато тя се е формирала преди към 4,5 милиарда години.
Звездата, която също по този начин изпуска огромна бликам от материал в космоса, се намира на към 160 000 светлинни години от Земята. Светлинна година е дистанцията, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона км.
„ Това е доста вълнуващо “ , споделя астрономът Анна Маклауд от Университета в Дърам, Англия, теоретичен началник на проучването, оповестено в списание „ Нейчър “.
„ Въпреки че знаем за доста звезди като тази, които се образуват в Големия Магеланов облак и други галактики, в никакъв случай до момента не сме следили околозвезден акреционен диск отвън Млечния път, основно заради неналичието на технологии. Наблюдението на тези дискове в други галактики е доста значимо, тъй като ни разкрива по какъв начин се образуват звездите в среда, друга от тази на Млечния път “, добави Маклауд.
Откритието е направено благодарение на Широкомилиметровата/субмилиметрова телескопна мрежа АЛМА, която се намира на височина 5000 метра в пустинята Атакама и се състои от 66 великански антени, работещи дружно. Досега околозвездни дискове са били откривани единствено на към 6500 светлинни години от Земята.
Големият Магеланов облак се смята за сателитна вселена на разрастващия се Млечен път, дружно с друга вселена, наречена Малък Магеланов облак. И двете са по-малки от нашата вселена и оферират разнообразни космически условия. Големият Магеланов облак има по-малко прахуляк от Млечния път и по-малко наличие на това, което астрономите назовават железни детайли - тези, които са разнообразни от водород и хелий.
Изследователите са имали шанс да получат свободна панорама към звездата.
„ Звездата е забележима при оптични дължини на вълните, до момента в който всички известни звезди в Млечния път, които са като тази - във връзка с звездната маса и съществуването на акреционен диск, са скрити от оптичните телескопи, тъй като към момента са доста забулени от газа и праха, от които се образуват “, изясни Маклауд.
„ Предполагаме, че опцията звездата да се вижда в оптичния набор, се дължи на другите свойства на галактическата среда, в която тя се намира, спрямо Млечния път. Формирането на звезди с огромна маса е озадачавало астрономите в продължение на десетилетия и по тази причина построяването на картина за това по какъв начин се случва при разнообразни физически условия, е по едно и също време значимо и извънредно вълнуващо “, споделя астрономът и съавтор на проучването Джонатан Хеншоу от университета „ Джон Мурс “ в Ливърпул.
„ Не знаем дали дискът в миналото ще образува планети, само че е малко евентуално, като се има поради, че те би трябвало да се образуват във враждебната среда на звезда със мощна радиация “ , изясни Маклауд. Тя изрази вяра за скорошно разкриване на други околозвездни формирования в Големия Магеланов облак, а може би и в други галактики.
Нашето Слънце и други звезди се образуват, когато плътна купчина междузвезден газ и прахуляк се свива под личното си гравитационно привличане. След като звездата се роди в центъра на подобен облак, остатъците от материала образуват въртящ се диск към нея, който подхранва звездния напредък и постоянно дава началото на планети. Той се назовава акреционен диск.
Новородените звезди с такива акреционни дискове са следени от астрономите единствено в нашата вселена Млечен път – най-малко до момента.
В сряда откривателите оповестиха, че са забелязали подобен диск към звезда, по-голяма и по-светла от Слънцето, която се намира в една от най-близките ни прилежащи галактики – Големия Магеланов облак.
Звездата, която пораства и акретира материал от околния диск, е към 10 до 20 пъти по-масивна от Слънцето и може би 10 000 пъти по-светла.
Тъй като гравитацията притегля материал към формиращата се звезда, той се сплесква във въртящ се диск. Новонаблюдаваният диск има диаметър, който е към 12 000 пъти по-голям от дистанцията на Земята до Слънцето , или към 10 пъти по-голям от този, който е обгръщал нашата звезда, когато тя се е формирала преди към 4,5 милиарда години.
Звездата, която също по този начин изпуска огромна бликам от материал в космоса, се намира на към 160 000 светлинни години от Земята. Светлинна година е дистанцията, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона км.
„ Това е доста вълнуващо “ , споделя астрономът Анна Маклауд от Университета в Дърам, Англия, теоретичен началник на проучването, оповестено в списание „ Нейчър “.
„ Въпреки че знаем за доста звезди като тази, които се образуват в Големия Магеланов облак и други галактики, в никакъв случай до момента не сме следили околозвезден акреционен диск отвън Млечния път, основно заради неналичието на технологии. Наблюдението на тези дискове в други галактики е доста значимо, тъй като ни разкрива по какъв начин се образуват звездите в среда, друга от тази на Млечния път “, добави Маклауд.
Откритието е направено благодарение на Широкомилиметровата/субмилиметрова телескопна мрежа АЛМА, която се намира на височина 5000 метра в пустинята Атакама и се състои от 66 великански антени, работещи дружно. Досега околозвездни дискове са били откривани единствено на към 6500 светлинни години от Земята.
Големият Магеланов облак се смята за сателитна вселена на разрастващия се Млечен път, дружно с друга вселена, наречена Малък Магеланов облак. И двете са по-малки от нашата вселена и оферират разнообразни космически условия. Големият Магеланов облак има по-малко прахуляк от Млечния път и по-малко наличие на това, което астрономите назовават железни детайли - тези, които са разнообразни от водород и хелий.
Изследователите са имали шанс да получат свободна панорама към звездата.
„ Звездата е забележима при оптични дължини на вълните, до момента в който всички известни звезди в Млечния път, които са като тази - във връзка с звездната маса и съществуването на акреционен диск, са скрити от оптичните телескопи, тъй като към момента са доста забулени от газа и праха, от които се образуват “, изясни Маклауд.
„ Предполагаме, че опцията звездата да се вижда в оптичния набор, се дължи на другите свойства на галактическата среда, в която тя се намира, спрямо Млечния път. Формирането на звезди с огромна маса е озадачавало астрономите в продължение на десетилетия и по тази причина построяването на картина за това по какъв начин се случва при разнообразни физически условия, е по едно и също време значимо и извънредно вълнуващо “, споделя астрономът и съавтор на проучването Джонатан Хеншоу от университета „ Джон Мурс “ в Ливърпул.
„ Не знаем дали дискът в миналото ще образува планети, само че е малко евентуално, като се има поради, че те би трябвало да се образуват във враждебната среда на звезда със мощна радиация “ , изясни Маклауд. Тя изрази вяра за скорошно разкриване на други околозвездни формирования в Големия Магеланов облак, а може би и в други галактики.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ