Мисис Баба Дони Василева на 50: Изневярата на бившия ми мъж се оказа катастрофална
Амбициозната русокоска Дони Василева печели националния конкурс „ Мисис Баба Вселена ” през 2016 година, когато е 45-годишна, с две дъщери – Руслана и Елица , и две внучета.
Дони е извънредно добре позната измежду светския хайлайф. През годините се е занимавала с какъв ли не бизнес – продавала е коли, правила е застраховки, търгувала е с козметика, изнасяла е хартия за Гърция, въртяла е магазин за облекла и детски клуб. Автор е на над 200 песни, сътворени за български реализатори, измежду които са имената на фолк певиците Софи Маринова и Бони .
За по-широката публика става известна след присъединяване си във „ Фермата ”, където признава, че е живяла на фамилни начала със скандалния някогашен началник на „ Топлофикация ” – София Валентин Димитров. След напускането на шоуто Дони постоянно гостува по всемирски събития и медии.
В края на 2020 година синеоката хубавица ненадейно разтрогна брака си с някогашния кмет на Стрелча Стойно Чачов. Любовните „ подвизи ” на екссъпруга й раняват до болежка душата й, само че тя събира кураж и стремително подава молба за бракоразвод. Дони Василева е родена на 4 март 1971 година В навечерието на 50-годишнината си, тя даде изявление за „ Уикенд ”.
- Какво си пожелавате точно на рождения ден?
- Пожелавам си да бъда здрава, да са здрави околните и приятелите ми. Всичко останало е на второ място. Пожелавам си, несъмнено, и да съумея да осъществявам всички проекти, които имам в работата си. Пожелавам си и красиви и същински взаимоотношения.
- Каква беше миналата година за вас в персонален и в професионален проект?
- Изминалата година беше по-различна от всички предходни освен за мен а за цялото човечество. Всички преминахме през един нечовечен тест за оцеляване – физически, прочувствено, душевен, всячески. Аз се оказах в капан, тъй като оповестяването на пандемията съвсем съответства с началото на новия ми бизнес. Така на процедура бях обречена, само че не се предадох, в противен случай, стиснах зъби и се отдадох на работата си безусловно 24 часа в денонощието и оцелях. Боледувах два пъти от Ковид-19, само че оцелях с Божията помощ и съм доста признателна. Краят на годината беше безусловно фрапантен за мен, тъй като най-неочаквано се разпадна бракът ми. Е, аз не се разпаднах, а оцелях и в това. Изобщо, миналата година ми сподели, че аз съм един оцеляващ тип (смее се – б.а.).
- С какво се занимавате сега?
- В момента създавам своя марка бяла козметика с моето име – „ Dony cosmetics ”. Правенето на домашни кремове, маски, лосиони и какви ли не смазки беше мое занимание от над 20 години. Давала съм на приятелки да пробват от опитите ми и са ме питали за какво не се занимавам по-сериозно с това. Аз също тайничко си го мечтаех, само че постоянно бях заета с нещо друго. Преди 2 години пристигна подобаващото време да осъществявам и тази фантазия. Направих 3 продукта с розово масло, розова вода и чисто злато и стартирах. Сега имам към този момент 12 продукта от две серии, пазари в няколко европейски страни и работя върху нова лимитирана серия. Мечтите се сбъдват, единствено когато работим интензивно за сбъдването им. Всичко друго аз назовавам „ мечти ”. В свободното си време, колкото и малко да е то, в последно време не преставам да чета. Четенето си остава най-любимото ми занятие от дете до през днешния ден. Изключително се веселя, че заразих с тази моя страст дъщерите ми. Силно се надявам те да го създадат с внуците ми. Животът е прелестен до 50, а по-късно става свръхестествен!
- Имате ли паметен рожден ден, за който да ни разкажете?!
- Всички мои рождени дни са били доста паметни. Още от дете си припомням огромните рождени дни, които моите родители ми правеха с голяма обич. Винаги имаше доста посетители, музика, танци, занимания и обилни почерпки. Така съм привикнала и може би това е повода да си обичам толкоз рождените дни, постоянно ги чествам шумно. Този рожден ден е по-специален, тъй като навършвам 50 години и е доста предстоящ, само че заради ситуацията сега празненството ще бъде отсрочено с няколко месеца. За сметка на това ще е най-шумното от всички до в този момент. Все отново има един рожден ден, който в никакъв случай няма да не помни. Той беше през далечната 1977 година, когато бях едвам 6-годишна. Къщата ни беше цялостна още веднъж с посетители. Бяха ме качили на един стол, с цел да пея песничка, когато стартира едно от най-големите трусове в България. Настана невиждана суматоха, всички бягаха на открито, само че с чашите, купона продължи на двора. Дълго по-късно се говореше за този ден.
- Какво е отношението ви към подаръците?! Казвате ли какво желаете или обичате изненадите?
- Аз персонално одобрявам приемането и даването на дарове като доста специфичен жест на внимание и обич. И двете ми доставят наслаждение. Предпочитам изненадите, когато получавам, само че пък си разрешавам да попитам, какво избират хората, когато правя подарък. Най-хубавите за мен си остават непредвидените дарове, тези без мотив.
- Кой е най-хубавият и най-лошият миг в живота ви?
- Най-лошият миг в живота ми е оня, в който изгубих първородния си наследник. Не поисквам на никой да преживее сходна разтърсваща и всепомитаща болежка. А хубавите моменти в живота ми са толкоз доста, че ми е мъчно да дефинира единствено един като „ най- ”. Аз съм от хората, които се стараят да виждат единствено положителното в другия. Търся хубост и доброта и ги намирам на всички места към мен, всекидневно. Непоправим оптимист съм и имам вяра, че най -хубавият миг в живота ми занапред следва.
- Как виждате себе си след пет години?
- След пет години се виждам с още няколко внучета. Заобиколена от здрави и сполучливи близки и другари. Успяла да развия оптимално добре марката си и отвън рамките на България. А за какво не и претърпяла най-хубавият миг в живота си?! Да даде Бог!
- Притеснявате ли се от старостта?
- Ще изтъквам Мерил Стрийп, която го е споделила по брилянтен метод: „ Добре е да прегърнеш остаряването. Животът е скъп и когато си изгубил доста хора, си даваш сметка, че всеки ден е подарък. Затова ценете днешния ден и живейте всеки момент. И не съжалявайте, че остарявате - това е привилегия, която на мнозина е отказана ”. Не бих могла да го кажа по-добре. Може би единствено ще прибавя - дано да остаряваме с достолепие. Напълно ненужно е да се опитваме да изглеждаме като 20-годишни девойки. Нелепо е и е обидно за нас като дами и като персони.
- Предопределена ли е ориста на индивида? Усещала ли сте намесата й?
- Вярвам в ориста и чувствам намесата и непрестанно. В последните години се научих да се отпущам и да й се поверявам. Когато ми стане мъчно, просто си споделям: „ Отпусни се, ориста си знае работата ”. Тя ми припомня за себе си най-неочаквано, както направи през декември 2020 година Тогава ме накара да взема телефона на някогашния ми брачен партньор и да схвана, това, което се оказа пагубно за мен – систематичните изневери и измяната. Не съм обаче от хората, които чакат единствено на ориста, тъй като имам вяра, че тя обича смелите и готови хора.
Дони е извънредно добре позната измежду светския хайлайф. През годините се е занимавала с какъв ли не бизнес – продавала е коли, правила е застраховки, търгувала е с козметика, изнасяла е хартия за Гърция, въртяла е магазин за облекла и детски клуб. Автор е на над 200 песни, сътворени за български реализатори, измежду които са имената на фолк певиците Софи Маринова и Бони .
За по-широката публика става известна след присъединяване си във „ Фермата ”, където признава, че е живяла на фамилни начала със скандалния някогашен началник на „ Топлофикация ” – София Валентин Димитров. След напускането на шоуто Дони постоянно гостува по всемирски събития и медии.
В края на 2020 година синеоката хубавица ненадейно разтрогна брака си с някогашния кмет на Стрелча Стойно Чачов. Любовните „ подвизи ” на екссъпруга й раняват до болежка душата й, само че тя събира кураж и стремително подава молба за бракоразвод. Дони Василева е родена на 4 март 1971 година В навечерието на 50-годишнината си, тя даде изявление за „ Уикенд ”.
- Какво си пожелавате точно на рождения ден?
- Пожелавам си да бъда здрава, да са здрави околните и приятелите ми. Всичко останало е на второ място. Пожелавам си, несъмнено, и да съумея да осъществявам всички проекти, които имам в работата си. Пожелавам си и красиви и същински взаимоотношения.
- Каква беше миналата година за вас в персонален и в професионален проект?
- Изминалата година беше по-различна от всички предходни освен за мен а за цялото човечество. Всички преминахме през един нечовечен тест за оцеляване – физически, прочувствено, душевен, всячески. Аз се оказах в капан, тъй като оповестяването на пандемията съвсем съответства с началото на новия ми бизнес. Така на процедура бях обречена, само че не се предадох, в противен случай, стиснах зъби и се отдадох на работата си безусловно 24 часа в денонощието и оцелях. Боледувах два пъти от Ковид-19, само че оцелях с Божията помощ и съм доста признателна. Краят на годината беше безусловно фрапантен за мен, тъй като най-неочаквано се разпадна бракът ми. Е, аз не се разпаднах, а оцелях и в това. Изобщо, миналата година ми сподели, че аз съм един оцеляващ тип (смее се – б.а.).
- С какво се занимавате сега?
- В момента създавам своя марка бяла козметика с моето име – „ Dony cosmetics ”. Правенето на домашни кремове, маски, лосиони и какви ли не смазки беше мое занимание от над 20 години. Давала съм на приятелки да пробват от опитите ми и са ме питали за какво не се занимавам по-сериозно с това. Аз също тайничко си го мечтаех, само че постоянно бях заета с нещо друго. Преди 2 години пристигна подобаващото време да осъществявам и тази фантазия. Направих 3 продукта с розово масло, розова вода и чисто злато и стартирах. Сега имам към този момент 12 продукта от две серии, пазари в няколко европейски страни и работя върху нова лимитирана серия. Мечтите се сбъдват, единствено когато работим интензивно за сбъдването им. Всичко друго аз назовавам „ мечти ”. В свободното си време, колкото и малко да е то, в последно време не преставам да чета. Четенето си остава най-любимото ми занятие от дете до през днешния ден. Изключително се веселя, че заразих с тази моя страст дъщерите ми. Силно се надявам те да го създадат с внуците ми. Животът е прелестен до 50, а по-късно става свръхестествен!
- Имате ли паметен рожден ден, за който да ни разкажете?!
- Всички мои рождени дни са били доста паметни. Още от дете си припомням огромните рождени дни, които моите родители ми правеха с голяма обич. Винаги имаше доста посетители, музика, танци, занимания и обилни почерпки. Така съм привикнала и може би това е повода да си обичам толкоз рождените дни, постоянно ги чествам шумно. Този рожден ден е по-специален, тъй като навършвам 50 години и е доста предстоящ, само че заради ситуацията сега празненството ще бъде отсрочено с няколко месеца. За сметка на това ще е най-шумното от всички до в този момент. Все отново има един рожден ден, който в никакъв случай няма да не помни. Той беше през далечната 1977 година, когато бях едвам 6-годишна. Къщата ни беше цялостна още веднъж с посетители. Бяха ме качили на един стол, с цел да пея песничка, когато стартира едно от най-големите трусове в България. Настана невиждана суматоха, всички бягаха на открито, само че с чашите, купона продължи на двора. Дълго по-късно се говореше за този ден.
- Какво е отношението ви към подаръците?! Казвате ли какво желаете или обичате изненадите?
- Аз персонално одобрявам приемането и даването на дарове като доста специфичен жест на внимание и обич. И двете ми доставят наслаждение. Предпочитам изненадите, когато получавам, само че пък си разрешавам да попитам, какво избират хората, когато правя подарък. Най-хубавите за мен си остават непредвидените дарове, тези без мотив.
- Кой е най-хубавият и най-лошият миг в живота ви?
- Най-лошият миг в живота ми е оня, в който изгубих първородния си наследник. Не поисквам на никой да преживее сходна разтърсваща и всепомитаща болежка. А хубавите моменти в живота ми са толкоз доста, че ми е мъчно да дефинира единствено един като „ най- ”. Аз съм от хората, които се стараят да виждат единствено положителното в другия. Търся хубост и доброта и ги намирам на всички места към мен, всекидневно. Непоправим оптимист съм и имам вяра, че най -хубавият миг в живота ми занапред следва.
- Как виждате себе си след пет години?
- След пет години се виждам с още няколко внучета. Заобиколена от здрави и сполучливи близки и другари. Успяла да развия оптимално добре марката си и отвън рамките на България. А за какво не и претърпяла най-хубавият миг в живота си?! Да даде Бог!
- Притеснявате ли се от старостта?
- Ще изтъквам Мерил Стрийп, която го е споделила по брилянтен метод: „ Добре е да прегърнеш остаряването. Животът е скъп и когато си изгубил доста хора, си даваш сметка, че всеки ден е подарък. Затова ценете днешния ден и живейте всеки момент. И не съжалявайте, че остарявате - това е привилегия, която на мнозина е отказана ”. Не бих могла да го кажа по-добре. Може би единствено ще прибавя - дано да остаряваме с достолепие. Напълно ненужно е да се опитваме да изглеждаме като 20-годишни девойки. Нелепо е и е обидно за нас като дами и като персони.
- Предопределена ли е ориста на индивида? Усещала ли сте намесата й?
- Вярвам в ориста и чувствам намесата и непрестанно. В последните години се научих да се отпущам и да й се поверявам. Когато ми стане мъчно, просто си споделям: „ Отпусни се, ориста си знае работата ”. Тя ми припомня за себе си най-неочаквано, както направи през декември 2020 година Тогава ме накара да взема телефона на някогашния ми брачен партньор и да схвана, това, което се оказа пагубно за мен – систематичните изневери и измяната. Не съм обаче от хората, които чакат единствено на ориста, тъй като имам вяра, че тя обича смелите и готови хора.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ