Алекси Иванов е от хората, благодарение на които градската среда

...
Алекси Иванов е от хората, благодарение на които градската среда
Коментари Харесай

Алекси Иванов за уличното изкуство и цветовете, в които вижда града

Алекси Иванов е от хората, с помощта на които градската среда се трансформира, става цветна и като да заживява нов, друг живот. Той „ приказва ” посредством плановете си, които можете да видите на всевъзможни места в града, и даже пътуват (буквално!), изрисувани на трамвая, който се движи по линии № 6 и №11 в границите на плана “100 лица ”.

Той  работи интензивно в сферата нa уличното изкуство, като първите си стъпки прави с графити през 2003. Оттогава насам се изявява както независимо, по този начин и взаимно с разнообразни актьори, улични художници и илюстратори от страната и чужбина. Мечтата му (а ние сме повече от сигурни, че ще я сбъдне) е да направи независима галерия на първия етаж на СГХГ. 

Специално и първо за Момичетата от града, Алекси показа новината за идната му независима галерия, за какво обича да работи с деца, в какви цветове вижда света и какъв брой е значима поддръжката на  приятелите и съидейниците му.
               

Алекси, ти си от хората, които от години трансформират градската среда, карат я да оживява по друг, по-цветен, метод. Как би описал какво е street art?

Благодаря, че забелязвате и оценявате работата ми, Момичета!

Стрийт арт, или " улично изкуство ", е на процедура всяка авторска форма на изкуство, която се случва на улицата и е със свободен достъп за всеки, който има очите да я види. Това могат да са театрални изкуства, музика, пърформанс, спектакъл или, както в моя случай, образно изкуство. 

Важно е да уточня, че тук давам отговор от моя позиция и за нещата, които персонално аз върша и за които съм виновен като човек и актьор. За мен това, което върша, е облагородяване на средата посредством образния език, който развъртвам в последните 2 десетилетия.

Ти самият си почнал с графити, каква е разликата сред тях и street art?

Започнах с графити през 2003 година и имам бекграунд, който ме легитимира на улицата, макар че от дълго време към този момент не рисувам графити. През 2006 - 2007 година пренасочих вниманието си към обектите в градска среда (електрически кутии и др.) като места, вероятни за изобразяване и обживяване – процедура, която след това беше припозната и от доста други художници из цялата страна. Хронологично във времето – с другари започнахме да рисуваме и по занемарени и издраскани трафопостове в града, а облагородяването на средата се трансформира в съществена цел на работата ми. 

Основна разлика е, че графитите са по-скоро монолог със средата, а уличното изкуство е разговор с пространствата, на които се появява, и работи с детайлите на средата. Имат допирни точки като техники на изобразяване, които употребяват, и това, че се случват най-вече на публични места, само че са доста разнообразни концепции. За мен графитите са състезание кой ще има допустимо най-вече рисунки (надписи и персонажи) на колкото се може повече и по-видими места, а стрийт артът е цялостна работа с пространства и обекти, все неща, към които графитите нямат директно отношение. И графитите, и стрийт артът си имат неписани правила, които артистите съблюдават.

Тук е моментът да се каже, че политическите и футболни драсканици не са нито графити, нито стрийт арт, а в огромна степен те способстват за отрицателната конотация, която съществува към тези изкуства.





Разговорът с Алекси Иванов продължава на идната страница....
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР