Александър Урумов Историята има най-горчивото чувство за хумор. Тя е

Александър Урумов

Историята има най-горчивото възприятие за комизъм. Тя е непоколебим преподавател, който непроменяемо написа слаби оценки на мързеливите и безхарактерни възпитаници.

„ Да се отучим от безпомощността “ – това е заглавието на отчет за световна сигурност, оповестен в навечерието на тазгодишната Мюнхенска конференция.

Според създателите на текста с това настоящо заглавие, възприятието на беззащитност поради съвкупността от разнообразни рецесии е превзело по-скоро хората в одобрените демокрации, в сравнение с живеещите в властнически общества. /Генезисът на тези самопричинени рецесии очевидно ще е въпрос на различен доклад/.

Понятието „ беззащитност “ в исторически проект не е нещо непознато за срещи на високо равнище в баварската столица.

Именно там през 1938 година Невил Чембърлейн – министър-председател на Обединеното кралство – подписва Мюнхенското съглашение с Хитлер, Мусолини и премиера на Франция Едуар Даладие. При завръщането си в Лондон Чембърлейн демонстрира пред посрещачите подписаното съглашение с думите: „ Аз ви донесох мир “.

Каква е цената на този мир, който Чембърлейн си мисли, че е обезпечил на Англия? Цената е част от територията на Чехословакия – повърхност от 29 000 km² и население от 3,6 млн, което е към една четвърт от популацията на Чехословакия. С други думи, английският министър председател носи – измамлив, както демонстрира историята – мир на Англия, заплатен с територия и население на Чехословакия. За да може една империя да разшири своите територии под претекст за избавяне на своите братя – судетските немци.

Мюнхенската конференция от 1938 година, приключила с този печално прочут контракт за мир, в действителност дава убеденост на Германия в безпомощността на Англия и Франция, което пък прокарва пътя по-късно за експлоадирането на Втората международна война.

През тази призма наподобява безпомощността има исторически обичаи в Мюнхен – по тази причина е показателен факт заглавието на този отчет в навечерието на конференцията тази година: „ Да се отучим от безпомощността “.
Похвално начинание.

Дано следващата година някой изнесе отчет на тематика „ Да се научим по какъв начин да не предаваме съдружниците си и по какъв начин да не търгуваме с техните нации и територии, с цел да си осигурим нашия мир “.

Мъжество е нужно за това, само че какво геройство бихте търсили измежду западните елити, които през днешния ден афишират мъжеството за токсично?
Какво геройство бихте търсили измежду изумени от отровни и самоунищожителни идеологии цели общества, за които главният въпрос е по кое време мъжете ще стартират да раждат?

Какво геройство бихте търсили в дементността, трансформирала се в обект на посмешище за непознатите и на окайване и страдание – за своите?
„ Неефективното управление на Байдън оказва помощ за решенията на съветския президент Владимир Путин да „ възвърне остарелия Съветски съюз “, това показва републиканският конгресмен Скот Пери преди три дни в коментар за Нюзмакс. И прибавя:„ Владимир Путин наблюдаваше позорното ни евакуиране от Афганистан – унизително проваляне за Съединените щати. И ето какво сподели той: „ Е, мисля, че в този момент е моментът. Нека забележим какво можем да създадем, с цел да възстановим остарелия Съветски съюз, тъй като Съединени американски щати има президент, който няма да направи нищо. "

През 1938 година Западът – Англия и Франция – си купи мир от Хитлер с цената на Чехословакия.

През 1945 година Западът – Западна Европа, Съединени американски щати и Англия – си купи мир от Сталин с цената на цяла Източна Европа.

Днес цената на мира е част от Украйна. Срещу това Западът получава нищо. Всъщност, не е нищо. Получава още една голяма порция оскърбление и беззащитност.

„ Президентът Байдън и страни като Германия, наш съдружник в НАТО, им дават всичко, което те желаят, защо им е инвазия “, декларира конгресмен Скот Пери по отношение на съветските искания по отношение на Украйна.

От месеци насам, с непрекъснато възходящ интензитет, администрацията на Байдън ежедневно излъчва страхови сигнали – Русия ще нападне Украйна, Русия ще нападне Украйна.

И какво направи Байдън в контраст на това предстоящо нахлуване? Какво направи Англия?
Какво направи Европейският съюз?
Съединени американски щати и Англия още на 24 януари обавиха, че изтеглят своите дипломати и фамилиите им от Украйна.

Европейският съюз на същата дата – посредством Жозеп Борел, висш представител по външната политика и сигурността – съобщи, че „ не би трябвало да драматизираме, до момента в който договарянията не престават, само че може би държавният секретар Блинкен /американският външен министър, б.м./ разполага с повече информация, която да показа с нас “.

Безпомощност и боязън – това е посланието зад на тези изказвания. Алчността на Европейския съюз, главно на Германия, не разреши да се влага и едно евро в действителна общоевропейска система за защита и сигурност – по тази причина Борел чака Блинкен да им каже нещо, тъй като с изключение на НАТО няма друга система за защита и сигурност в/на Европейски Съюз.
И какво се случи след всички тези изказвания на беззащитност и боязън?
Случи се нещо, което към този момент се е случвало – една империя уголемява своята територия на запад.

Какво демонстрира Западът в отговор – най-малко до момента? Малодушие, празни приказки, пазаруване на мир за непозната сметка.

Най-тежката реакция от страна на Байдън до през днешния ден, 22 февруари, е тежки наказания против...Донецка и Луганска така наречен „ национални републики “.
Отучването от безпомощността очевидно ще е дълъг развой, само че за сметка на това не е почнал.
А историята си остава непоколебим преподавател и постоянно написа двойки на слабите възпитаници.
Особено когато към този момент имат двойки от последния изпит през 1945 година, по същия предмет.