Александър Урумов: Неприличното предложение на Макрон
Александър Урумов
Френското предложение за “сваляне на ветото” е едно много непристойно предложение.
Защо?
Защото:
1. Няма несъгласие. Тоест няма какво да се смъква. Ако имат поради анулация на Договора от 1 август 2017 г и безконтролно освобождение на РСМ от публично поети държавни задължения - дано го кажат ясно, да оставят настрани евфемизмите, тези по този начин комфортни лексикални лубриканти.
Ако имат поради България сама да се отхвърли от себе си, а българите да коленичат пред скопския политически псевдоелит - както изиска някой си Мицко/ски, дано ясно го кажат. Само че думата за това, което следва след колениченето, изненадващо не е френска, а японска и се споделя харакири. Но дано най-малко Япония да не намесваме в този междугалактически конфликт на един и същи народ. Япония е изцяло почтена.
2. Възниква въпросът от кой момент френският президент има законодателна самодейност в българският парламент? Откъде-накъде която и да е държавна институция на която и да е друга страна ще разполага с правото? Че то българският държавен глава няма право на законодателна самодейност, та френският?! Разбира се, елементарно е да упрекнем Макрон - Франция има работа в този спор със Северна Македония, колкото България има работа в Нова Каледония. Още повече, че България не е зацапвала нищо в Нова Каледония - за разлика от ролята на Франция в Ньойския контракт. Но друго е по-важното.
3. Българският министър председател не е непознат пощальон, да препраща френски хабери през Министерски съвет към Народното събрание. Това е незапомнено институционално оскърбление и за това Макрон не ни е отговорен. Виновна е безконечната българска заблуда за " новите, дето ще оправят работата ". Е, хубаво я оправиха. Катастрофа.
Но да попитаме и още нещо: Може ли на следващия ден министър председателят на Гърция да внесе предложение да му даваме вода без пари? Понеже през 2025 г изтича междудържавният контракт с Гърция за водите от българските реки и язовири.
Така ли ще я карат " новите "? Така ли ще я кара България?
Защото натам сочи този противен и рисков казус с неприемливото и нелегитимно изпращане на някакво квази законодателно предложение от някаква/която и да е непозната държавна институция!
Че на следващия ден Ким Чен УН може да изпрати предложение да си складира у нас нуклеарните боклуци?! Пак ли ще го преглеждат у нас в Народното събрание?!
Не става по този начин тази работа. Не става.
Добре е да се осъзнаят и Кирчо, и Кокорчо, и всичките други соросоидни бегемоти към тях.
България не е през днешния ден започваща частна фирмичка.
България е хилядолетна страна, стартирала преди близо 1400 години.
Видяла е доста екстаз и доста тъга, доста популярност и доста сълзи.
И този срам, който преживяване през днешния ден - тази насмешка с хилядолетната българска държавност ще остане вечно обвързван с имената на тези, които ѝ го предизвикват.
А те са Кирил Петков и Асен Василев.
Френското предложение за “сваляне на ветото” е едно много непристойно предложение.
Защо?
Защото:
1. Няма несъгласие. Тоест няма какво да се смъква. Ако имат поради анулация на Договора от 1 август 2017 г и безконтролно освобождение на РСМ от публично поети държавни задължения - дано го кажат ясно, да оставят настрани евфемизмите, тези по този начин комфортни лексикални лубриканти.
Ако имат поради България сама да се отхвърли от себе си, а българите да коленичат пред скопския политически псевдоелит - както изиска някой си Мицко/ски, дано ясно го кажат. Само че думата за това, което следва след колениченето, изненадващо не е френска, а японска и се споделя харакири. Но дано най-малко Япония да не намесваме в този междугалактически конфликт на един и същи народ. Япония е изцяло почтена.
2. Възниква въпросът от кой момент френският президент има законодателна самодейност в българският парламент? Откъде-накъде която и да е държавна институция на която и да е друга страна ще разполага с правото? Че то българският държавен глава няма право на законодателна самодейност, та френският?! Разбира се, елементарно е да упрекнем Макрон - Франция има работа в този спор със Северна Македония, колкото България има работа в Нова Каледония. Още повече, че България не е зацапвала нищо в Нова Каледония - за разлика от ролята на Франция в Ньойския контракт. Но друго е по-важното.
3. Българският министър председател не е непознат пощальон, да препраща френски хабери през Министерски съвет към Народното събрание. Това е незапомнено институционално оскърбление и за това Макрон не ни е отговорен. Виновна е безконечната българска заблуда за " новите, дето ще оправят работата ". Е, хубаво я оправиха. Катастрофа.
Но да попитаме и още нещо: Може ли на следващия ден министър председателят на Гърция да внесе предложение да му даваме вода без пари? Понеже през 2025 г изтича междудържавният контракт с Гърция за водите от българските реки и язовири.
Така ли ще я карат " новите "? Така ли ще я кара България?
Защото натам сочи този противен и рисков казус с неприемливото и нелегитимно изпращане на някакво квази законодателно предложение от някаква/която и да е непозната държавна институция!
Че на следващия ден Ким Чен УН може да изпрати предложение да си складира у нас нуклеарните боклуци?! Пак ли ще го преглеждат у нас в Народното събрание?!
Не става по този начин тази работа. Не става.
Добре е да се осъзнаят и Кирчо, и Кокорчо, и всичките други соросоидни бегемоти към тях.
България не е през днешния ден започваща частна фирмичка.
България е хилядолетна страна, стартирала преди близо 1400 години.
Видяла е доста екстаз и доста тъга, доста популярност и доста сълзи.
И този срам, който преживяване през днешния ден - тази насмешка с хилядолетната българска държавност ще остане вечно обвързван с имената на тези, които ѝ го предизвикват.
А те са Кирил Петков и Асен Василев.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ