16-годишен българин е в подножието на хокейния Еверест в САЩ
Александър Стаменов учи американците на мусака и баница, преследвайки огромната си спортна фантазия
Българин в подножието на най-великата хокейна лига в света. Доскоро това звучеше като научна фантастика, само че един 16-годишен земляк е на път да трансформира огромната си фантазия в действителност.
Преди година Александър Стаменов получава късмет, за какъвто милиони по света мечтаят - да замине за Съединени американски щати, с цел да тренира с локалните експерти, пробвайки се да изкачи хокейния Еверест. Какви са компликации, по какъв начин се тренира зад Океана, за какво живее при полковник от военновъздушните сили, по какъв начин се готвят мусака, фасул и баница в Колорадо Спрингс - един извънреден материал за.
Началото на приказката за Сашо, който постоянно е носел обичания си номер 8, започва като по филмите - още в ранна детска възраст.
" Бях на 5, татко ми ме заведе на подготовка на " Червена звезда " в Зимния замък, там видях за първи път хокеисти и незабавно се влюбих в този спорт. Записах се да упражнявам в НСА, а на 12 години прекосих в ЦСКА. Това несъмнено е клубът, в който се работи най-добре с децата. Въпреки ниското равнище на българския хокей, където се тренира 3-4 пъти в седмицата, а в мъжкия шампионат са общо 4-5 тима, под управлението на треньора Кирил Ходулов съумях да се развия задоволително, с цел да бъда видян от треньора на мъжкия народен тим Дерек Айслър ".
Айслър е американец, който незабавно вижда, че Сашо е няколко съсловия над връстниците си. Затова по време на международното до 18 години спецът привиква родителите на младока и предлага да спомага за трансфер в Съединени американски щати - в локалния отбор " Колорадо Рампейдж ".
" Точните му думи бяха " Сашо не е за тук ", след което животът ни се обърна с главата надолу ", споделя бащата на младия хокеист - Иван. " Защото едно сходно тръгване минава през купища компликации - както финансови, по този начин и организационни. Ако си студент, е елементарно, само че за възпитаници разпоредбите са извънредно строги. Избрахме най-трудния, само че и най-хубав за Сашо вид и преведохме цялата образователна стратегия на МОН на британски, с цел да може да се приспособява към американското му учебно заведение ".
По този метод Стаменов стартира да учи двойно повече от връстниците си - покрива както локалните предмети, по този начин и тези, по които се готвят връстниците му от Френската гимназия в София. По български език и литература му е обезпечен онлайн преподавател от наше учебно заведение в Калифорния.
А какво общо има учебното заведение с хокея ли?
" Ученето и хокеят са неразривно свързани ", споделя Александър. " Ако не получаваш положителни оценки, те вадят от тима, неотдавна едно момче беше изгонено поради слаб триумф. Всяка седмица треньорите получават досието ни от учебното заведение и в случай че сме под избран % на оценките, край с хокея. Отделно, би трябвало да съм два пъти по-добър хокеист от локалните момчета, с цел да получавам късмет ".
Въпреки голямото тестване, българинът е извънредно решен да не изпуска неповторимия си късмет. Всяка заран става в 6 и тренира час и половина в локална хокейна академия, в която развива техниката и физиката си. Следва подготовка във фитнеса, след това - писане на домашни. А вечерта - подготовка с тима, където се залага повече на тактичност.
" Живея в приемно семейство по стратегия, която цели всички, които не сме от Колорадо, да сме в фамилна среда, а не в общежитие. Освен мен, в къщата има още 3 деца. Бащата е полковник от НОРАД (военновъздушните сили на Съединени американски щати, б.р.), огромният наследник е хокеист, а дъщерята - фигуристка. Всички са доста благи, само че първите 2-3 месеца ми беше сложна адаптацията, макар че нямаше езикова преграда, защото в България ходех на частни уроци по британски.
Всички се стараят да се усещам добре, дори ми сготвиха баница, фасул супа и мусака, с цел да не ми липсва родината. Не знаят съвсем нищо за България, само че непрекъснато се интересуват, съотборниците ми желаят да им изпращам фотоси, когато се прибирам в София. Аз съм единственият чужденец в тима, останалите са момчета от всички краища на Америка, има даже от Аляска. Прякорът ми е Стамър, идва от семейството ми. А от време на време непосредствено ме назовават България ", споделя с усмивка Стаменов.
Сам признава, че конкуренцията в " Колорадо Рампейдж " е убийствена. Но и залогът е повече от сериозен, тъй като треньорът е някогашен играч от NHL и може да се окаже основен за мечтания контракт. При постигане на 18-годишна възраст, пред Сашо има две варианти за развиване - да се впусне в колежанския хокей или даже непосредствено да поеме към NHL.
Всички мачове от юношеския хокей се наблюдават непрекъснато от скаути на огромните клубове, които капарират най-хубавите, предлагайки им предварителни контракти. А лигата, в която Стаменов се състезава, е потвърдено най-прекият път към NHL.
" Преминаването в професионалния хокей е цялостен развой ", споделя бащата на Сашо. " На неговата възраст към този момент има момчета, които са с контракти. Всичко си зависи от него - да се опази от травми и да продължава да се развива. Неговият треньор сподели, че откогато Сашо е дошъл в Съединени американски щати, е станал два пъти по-добър ".
Мачовете в юношеската лига, в която се състезава и Стаменов, провокират голям интерес. По думите му, на съвсем всеки дуел има съществени тълпи - родители, скаути и почитатели, а срещите се предават онлайн по телевизия, която има изумителните 200 милиона клиенти по целия свят.
Големият въпрос обаче е - това ли е пътят към NHL?
" Да, това е. Във всеки клуб от нашата лига има десетки флагове с ликовете на играчи, които са тръгнали от там и са стигнали до NHL. Повечето от най-големите звезди са минали същия път, по който аз сега ходя. Скаутите получават цялостна информация за нас - освен по какъв начин се представяме на леда, само че и отвън него. За да получиш покана за NHL, не е задоволително да си добър хокеист, би трябвало да си и добър човек. Разпитват се учители и съседи по какъв начин се държиш, дали си учтив и така нататък ".
Не е ли необичайно? Най-мощната хокейна организация в света търси положителни момчета за спорт, прочут с неособено галантните си нрави и правила. Според Сашо обаче, юмручните боеве в мачове от NHL са повече шоу, а в юношеския хокей е безусловно неразрешено да се разменят крошета на леда.
За да може обаче младите хокеисти да са оптимално готови за мечтания скок в NHL, те се готвят по идентична стратегия с най-големите звезди. Тренират идентични схеми на игра, идентични комбинации и тактичност.
За Сашо това не е проблем, тъй като стилът му на игра е измежду най-ценените в американския хокей. Българинът е бранител, който обаче умее да е еднообразно потребен за отбора си и в атакуващ проект. Така нареченият " 200-футов състезател ", който да покрива въпросните 200 фута, колкото е дълга хокейната пързалка.
" Доста по-трудно е да си бранител - споделя татко му. - Там конкуренцията е доста по-голяма, тъй като е доста по-трудно. Най-малкото - би трябвало да си най-малко към 190 сантиметра. Защитниците в хокея се разделят на два типа - едните са рендета, които само могат да лишават шайбата. Другите са такива, които с изключение на да лишават шайбата, могат да провеждат незабавно по-късно офанзива. Сашо е тъкмо подобен вид състезател. Наричат ги черноработници. Защото всеки желае да е нападател, там е славата, само че най-трудно е да си бранител ".
И като стана въпрос за физическа мощност, Александър признава, че колкото и да си квалифициран, не можеш да се опазиш от травми. Самият той тренира интензивно 4 месеца във фитнеса на ЦСКА, преди да замине, с цел да е конкурентен. Въпреки това, в Съединени американски щати получава травма в ключицата.
" Докторите ми споделиха да не играя месец и половина, само че аз отново си упражнявах. Играл съм и със строшен пръст. Просто не мога да заставам дълго отвън леда ", признава с усмивка Сашо.
А зад него има цяла войска от личен състав, който се грижи той да дава най-хубавото от себе си за тима. Има хора, които дават отговор за организационни елементи - като да вземем за пример резервация на полети, други изготвят подготвителни стратегии, предлагайки най-хубавия вид екипировка за съответния играч, трети се занимава с връзката с учебното заведение и така нататък
Постоянно идват и предложения от българския народен тим.
" Играх един път за мъжкия народен тим на България - в Исландия, само че е доста тежко с пътуванията. А и програмата на плейофите в Съединени американски щати съответствува с тази на мачовете на България. Живот и здраве, в края на март ще мога да се прибера за международното до 18 години, което ще е в София. А тук, в Колорадо, към момента не съм съумял да посетя мач на настоящия първенец в NHL " Колорадо Авеланч ". Проблемът е в дистанцията - залата е на 100 километра от вкъщи ми, а и билетите стартират от 150 $ ".
В NHL сега единствената " българска диря " е вратарят на първенците Александър Георгиев, който е роден в Русе, само че по документи е руснак. В историята на най-великата хокейна лига в никакъв случай не е имало родно присъединяване. Нещо, което Сашо е твърдо решен да промени.
" Мечтата ми е да играя в NHL, даже и да не съм първият. Освен мен, има още едно момче - Нино Томов, той тренира в Канада и е по-голям с две години, също се показва доста добре и може да пробие. В NHL никой не е чувал нищо за България и ще направя всичко по силите ми това да се промени ", приключва с усмивка Александър Стаменов.
А дали Стамър ще успее да развее българския байрак в NHL, пренаписвайки спортната ни история? Гаранции за триумф няма. Но е реалност, че има всички предпоставки за това, а огромната фантазия в никакъв случай не е изглеждала толкоз близо.
Българин в подножието на най-великата хокейна лига в света. Доскоро това звучеше като научна фантастика, само че един 16-годишен земляк е на път да трансформира огромната си фантазия в действителност.
Преди година Александър Стаменов получава късмет, за какъвто милиони по света мечтаят - да замине за Съединени американски щати, с цел да тренира с локалните експерти, пробвайки се да изкачи хокейния Еверест. Какви са компликации, по какъв начин се тренира зад Океана, за какво живее при полковник от военновъздушните сили, по какъв начин се готвят мусака, фасул и баница в Колорадо Спрингс - един извънреден материал за.
Началото на приказката за Сашо, който постоянно е носел обичания си номер 8, започва като по филмите - още в ранна детска възраст.
" Бях на 5, татко ми ме заведе на подготовка на " Червена звезда " в Зимния замък, там видях за първи път хокеисти и незабавно се влюбих в този спорт. Записах се да упражнявам в НСА, а на 12 години прекосих в ЦСКА. Това несъмнено е клубът, в който се работи най-добре с децата. Въпреки ниското равнище на българския хокей, където се тренира 3-4 пъти в седмицата, а в мъжкия шампионат са общо 4-5 тима, под управлението на треньора Кирил Ходулов съумях да се развия задоволително, с цел да бъда видян от треньора на мъжкия народен тим Дерек Айслър ".
Айслър е американец, който незабавно вижда, че Сашо е няколко съсловия над връстниците си. Затова по време на международното до 18 години спецът привиква родителите на младока и предлага да спомага за трансфер в Съединени американски щати - в локалния отбор " Колорадо Рампейдж ".
" Точните му думи бяха " Сашо не е за тук ", след което животът ни се обърна с главата надолу ", споделя бащата на младия хокеист - Иван. " Защото едно сходно тръгване минава през купища компликации - както финансови, по този начин и организационни. Ако си студент, е елементарно, само че за възпитаници разпоредбите са извънредно строги. Избрахме най-трудния, само че и най-хубав за Сашо вид и преведохме цялата образователна стратегия на МОН на британски, с цел да може да се приспособява към американското му учебно заведение ".
По този метод Стаменов стартира да учи двойно повече от връстниците си - покрива както локалните предмети, по този начин и тези, по които се готвят връстниците му от Френската гимназия в София. По български език и литература му е обезпечен онлайн преподавател от наше учебно заведение в Калифорния.
А какво общо има учебното заведение с хокея ли?
" Ученето и хокеят са неразривно свързани ", споделя Александър. " Ако не получаваш положителни оценки, те вадят от тима, неотдавна едно момче беше изгонено поради слаб триумф. Всяка седмица треньорите получават досието ни от учебното заведение и в случай че сме под избран % на оценките, край с хокея. Отделно, би трябвало да съм два пъти по-добър хокеист от локалните момчета, с цел да получавам късмет ".
Въпреки голямото тестване, българинът е извънредно решен да не изпуска неповторимия си късмет. Всяка заран става в 6 и тренира час и половина в локална хокейна академия, в която развива техниката и физиката си. Следва подготовка във фитнеса, след това - писане на домашни. А вечерта - подготовка с тима, където се залага повече на тактичност.
" Живея в приемно семейство по стратегия, която цели всички, които не сме от Колорадо, да сме в фамилна среда, а не в общежитие. Освен мен, в къщата има още 3 деца. Бащата е полковник от НОРАД (военновъздушните сили на Съединени американски щати, б.р.), огромният наследник е хокеист, а дъщерята - фигуристка. Всички са доста благи, само че първите 2-3 месеца ми беше сложна адаптацията, макар че нямаше езикова преграда, защото в България ходех на частни уроци по британски.
Всички се стараят да се усещам добре, дори ми сготвиха баница, фасул супа и мусака, с цел да не ми липсва родината. Не знаят съвсем нищо за България, само че непрекъснато се интересуват, съотборниците ми желаят да им изпращам фотоси, когато се прибирам в София. Аз съм единственият чужденец в тима, останалите са момчета от всички краища на Америка, има даже от Аляска. Прякорът ми е Стамър, идва от семейството ми. А от време на време непосредствено ме назовават България ", споделя с усмивка Стаменов.
Сам признава, че конкуренцията в " Колорадо Рампейдж " е убийствена. Но и залогът е повече от сериозен, тъй като треньорът е някогашен играч от NHL и може да се окаже основен за мечтания контракт. При постигане на 18-годишна възраст, пред Сашо има две варианти за развиване - да се впусне в колежанския хокей или даже непосредствено да поеме към NHL.
Всички мачове от юношеския хокей се наблюдават непрекъснато от скаути на огромните клубове, които капарират най-хубавите, предлагайки им предварителни контракти. А лигата, в която Стаменов се състезава, е потвърдено най-прекият път към NHL.
" Преминаването в професионалния хокей е цялостен развой ", споделя бащата на Сашо. " На неговата възраст към този момент има момчета, които са с контракти. Всичко си зависи от него - да се опази от травми и да продължава да се развива. Неговият треньор сподели, че откогато Сашо е дошъл в Съединени американски щати, е станал два пъти по-добър ".
Мачовете в юношеската лига, в която се състезава и Стаменов, провокират голям интерес. По думите му, на съвсем всеки дуел има съществени тълпи - родители, скаути и почитатели, а срещите се предават онлайн по телевизия, която има изумителните 200 милиона клиенти по целия свят.
Големият въпрос обаче е - това ли е пътят към NHL?
" Да, това е. Във всеки клуб от нашата лига има десетки флагове с ликовете на играчи, които са тръгнали от там и са стигнали до NHL. Повечето от най-големите звезди са минали същия път, по който аз сега ходя. Скаутите получават цялостна информация за нас - освен по какъв начин се представяме на леда, само че и отвън него. За да получиш покана за NHL, не е задоволително да си добър хокеист, би трябвало да си и добър човек. Разпитват се учители и съседи по какъв начин се държиш, дали си учтив и така нататък ".
Не е ли необичайно? Най-мощната хокейна организация в света търси положителни момчета за спорт, прочут с неособено галантните си нрави и правила. Според Сашо обаче, юмручните боеве в мачове от NHL са повече шоу, а в юношеския хокей е безусловно неразрешено да се разменят крошета на леда.
За да може обаче младите хокеисти да са оптимално готови за мечтания скок в NHL, те се готвят по идентична стратегия с най-големите звезди. Тренират идентични схеми на игра, идентични комбинации и тактичност.
За Сашо това не е проблем, тъй като стилът му на игра е измежду най-ценените в американския хокей. Българинът е бранител, който обаче умее да е еднообразно потребен за отбора си и в атакуващ проект. Така нареченият " 200-футов състезател ", който да покрива въпросните 200 фута, колкото е дълга хокейната пързалка.
" Доста по-трудно е да си бранител - споделя татко му. - Там конкуренцията е доста по-голяма, тъй като е доста по-трудно. Най-малкото - би трябвало да си най-малко към 190 сантиметра. Защитниците в хокея се разделят на два типа - едните са рендета, които само могат да лишават шайбата. Другите са такива, които с изключение на да лишават шайбата, могат да провеждат незабавно по-късно офанзива. Сашо е тъкмо подобен вид състезател. Наричат ги черноработници. Защото всеки желае да е нападател, там е славата, само че най-трудно е да си бранител ".
И като стана въпрос за физическа мощност, Александър признава, че колкото и да си квалифициран, не можеш да се опазиш от травми. Самият той тренира интензивно 4 месеца във фитнеса на ЦСКА, преди да замине, с цел да е конкурентен. Въпреки това, в Съединени американски щати получава травма в ключицата.
" Докторите ми споделиха да не играя месец и половина, само че аз отново си упражнявах. Играл съм и със строшен пръст. Просто не мога да заставам дълго отвън леда ", признава с усмивка Сашо.
А зад него има цяла войска от личен състав, който се грижи той да дава най-хубавото от себе си за тима. Има хора, които дават отговор за организационни елементи - като да вземем за пример резервация на полети, други изготвят подготвителни стратегии, предлагайки най-хубавия вид екипировка за съответния играч, трети се занимава с връзката с учебното заведение и така нататък
Постоянно идват и предложения от българския народен тим.
" Играх един път за мъжкия народен тим на България - в Исландия, само че е доста тежко с пътуванията. А и програмата на плейофите в Съединени американски щати съответствува с тази на мачовете на България. Живот и здраве, в края на март ще мога да се прибера за международното до 18 години, което ще е в София. А тук, в Колорадо, към момента не съм съумял да посетя мач на настоящия първенец в NHL " Колорадо Авеланч ". Проблемът е в дистанцията - залата е на 100 километра от вкъщи ми, а и билетите стартират от 150 $ ".
В NHL сега единствената " българска диря " е вратарят на първенците Александър Георгиев, който е роден в Русе, само че по документи е руснак. В историята на най-великата хокейна лига в никакъв случай не е имало родно присъединяване. Нещо, което Сашо е твърдо решен да промени.
" Мечтата ми е да играя в NHL, даже и да не съм първият. Освен мен, има още едно момче - Нино Томов, той тренира в Канада и е по-голям с две години, също се показва доста добре и може да пробие. В NHL никой не е чувал нищо за България и ще направя всичко по силите ми това да се промени ", приключва с усмивка Александър Стаменов.
А дали Стамър ще успее да развее българския байрак в NHL, пренаписвайки спортната ни история? Гаранции за триумф няма. Но е реалност, че има всички предпоставки за това, а огромната фантазия в никакъв случай не е изглеждала толкоз близо.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ