Защо митрополит отказал да опее Пушкин
Александър Пушкин, както множеството си съвременници, е бил кръстен. Ето за какво не е изненадващо, че след гибелта си поетът бил опят в черква. Но в тази ситуация с Пушкин е имало редица компликации.
Смъртта на поета
Животът на Александър Сергеевич Пушкин, който и до през днешния ден се счита за един от най-великите поети в историята на Русия, приключва през зимата на 1837 година Пушкин съзнателно предизвика Жорж Дантес и той го провокира на двубой. Всичко приключва тъжно. Дантес смъртно ранява Александър Сергеевич. Пушкин умира, само че съумява да даде последни заръки.
Скоро от името на Наталия Гончарова, брачната половинка на поета, били изпратени предложения за ритуала на погребението. В тези предложения се споменавало, че Александър Пушкин е камер-юнкер (бел. ред. служба, сан и купа, съществували в редица европейски страни, почетен правосъден сан, по-нисък от камергер).
Пушкин обаче заповядал да го сложат в ковчега не в униформа, а във фрак. Както и да е, Гончарова уведомили околните си, че погребението на брачна половинка й ще се състои в 11 часа сутринта на 1 февруари в катедралата „ Свети Исак “, ситуирана близо до Адмиралтейството. Пушкин е бил енориаш на тази катедрала.
Отказът на митрополита
Изтъкнатият руски историк Руслан Скринников в книгата си „ Дуелът на Пушкин. Реконструкция на нещастието “ написа, че заради тежкото финансово състояние на Пушкини, граф Строганов поема всички разноски, свързани с погребението на поета.
Строганов поканил на погребението на Александър Пушкин в катедралата Св. Исак, митрополит на Новгород и Санкт Петербург Серафим Глаголевски, който обаче отказал това предложение, вярвайки, че дуелът се равнява на самоубийство.
Строганов, въпреки това, намира отхвърли на митрополит Серафим за противозаконен. Графът бил посъветван да се обърне към различен граф на име Протасов, който заемаше поста основен прокурор на Светия синод и можели да изясни аргументите за отхвърли на митрополита от погребението на Александър Пушкин. Строганов обаче не съумява да се споразумее нито с Глаголевски, нито с Протасов и по тази причина не му остава нищо друго, с изключение на да повика трима архимандрити.
Объркването с църквите
Във връзка с горепосочените събития се популяризират клюки, че митрополит Серафим е забранил погребението на Александър Пушкин в Исакиевския събор или че самият император е направил това. Твърди се, че по тази причина Пушкин е заровен в църквата Конюшенная. Но доцентът от Литературния институт Александър Сеген на страниците на изданието „ Московски Златоуст “ отбелязва, че по това време Исакиевският събор към момента се строи.
Въпреки че в поканите, изпратени от Строганов от името на Наталия Гончарова, в действителност е посочена Исакиевската катедрала. Има версия, че тялото на Александър Сергеевич в действителност е било в тази катедрала, само че през нощта, по разпореждане на полицията, е трансферирано в по-тиха Конюшенная черква.
Някои считат, че управляващите са подхванали такава стъпка, с цел да избегнат стълпотворение. На погребението участвали единствено най-близките. Освен това било належащо да се показва отрицателното отношение на църквата към дуелистите.
