Александър ПЕТРОВ: Качеството на живота не е в това колко кюфтета имаш на масата си, а в отношенията между хората
Александър Петров е създателят на стиховете на десетки от най-хубавите български песни. Сред тях са: „ Нашият град “, „ Богатство “, „ Любовта, без която не можем “, “Оловният боец “, „ Жулиета “, „ Бъди какъвто си “ - „ Тангра “, „ Безсъние “ - Чочо Владовски, „ Приятели “ и „ Главната улица “ - „ Фактор “, „ В друго време, в различен свят “ „ Съжалявам “ - „ Сигнал “, „ Оставаме “ от кино лентата „ Оркестър без име “, “Близо до мен “ - Вили Кавалджиев, „ Тук и в този момент “ - Д2, “Сто очаквания “ - БТР, „ Утре стартира от през днешния ден “—„ Диана Експрес “, „ По пътя “ – Щурците, както и сините химни „ Вдигни очи “, “Последен валс “, “Развод ми дай “ и доста други. На 15 октомври в Зала 1 на НДК се състоя най-голямото рок-събитие на годината - най-известните музиканти и групи се събраха за грандиозния концерт „ РОК ПОЕЗИЯ - Александър Петров “.
- Г-н Петров, назовават ви „ златното перо” на рокендрола, по ваши стихове са направени стотици песни. Кога и по какъв начин започнахте да творите в тази посока – на музиката?
- Първото стихотворение, което се трансформира в ария беше „ Нашият град “, което хората познават в осъществяване на група „ Тангра”. Борис Карадимчев ми предложи да напиша стихове за ария, която трябваше да бъде за дребен, никому незнаен недодялан състав. Това се случи 1980 година. Следващите ми песни, за които написах думите бяха „ Богатство “, „ Любовта, без която не можем “... Така стартира всичко и тъй като песните станаха доста известни взех решение да трансформира това в специалност. И не скърбя за избора си. Избора – стиховете, които пиша да стигат до хората посредством музика.
- Доволен ли сте от това по какъв начин в този момент мина концертът, на който известни наши реализатори и рокбанди изпълняваха някои от вашите емблематични песни в НДК?
- По скоро - благополучен съм. Щастлив съм, тъй като съумях да събера дружно в зала 1 именити музиканти, сътрудници и другари. Да чуя събрани доста от най-хубавите си стихове, да накарам цялостната зала да оцени това, което всички дружно вършим – описваме за живота, подобен какъвто е. Без пудра, грим и лъскави джунджурии. Рок музиката, рок поезията е нещо доста по съществено и няма потребност от такива неща.
- Коя от вашите произведения смятате за своя визитна картичка, която е най-близо до вашата психика и нематериалност?
- Имам доста визитни картички, само че може би „ Бъди какъвто си “ е най-популярната. Тя значително отразява и моето отношение към живота.
- „ Бъди какъвто си” – това ваш житейски принцип ли е и в случай че е по този начин, за какво?
- Може да се каже, че да. Това е един от правилата ми. А по отношение на въпроса „ за какво “ – може би тъй като съм ленив... И не обичам да се напрягам.
- Писал ли сте в миналото текстове единствено поради хляба, за прехраната? Изобщо какво е вашето отношение към парите и смятате ли, че в случай че сте живял в друго време и в друга страна, при цялата ви популярност, щяхте да сте милионер?
- Не знам за какво хората мислят, че музикантите свирят за кеф, писателите пишат, тъй като муза им е кацнала на рамото и диктува или нашепва рими... Истината е, че в никакъв случай не съм мислил по тази причина какви пари ще получа за труда си. За мен е значимо да напиша нещо, което на първо място аз одобрявам и да знам, че няма да се срамя от него някой ден, а след това мисля за хонорара. А по отношение на втората част на въпроса – в случай че живеех в друго време и в различен свят, най-вереотно нямаше да бъда Александър Петров.
- След толкоз доста шлагери, които сте основал, чувствате ли отмалялост, амортизиране?
- Не. По скоро си давам сметка, че през днешния ден поколението е друго, музиката звучи друго и това, което пиша и желая да пиша не би стояло добре облечено в днешната музика. Електронните медии експонират на първо място занимателна и танцова музика, както я наричахме преди години. А на мен силата не ми е в „ летните шлагери “. Искам да оставям след себе си художествени фотографии на времето, хората, възприятията и живота. Да върша портрети на любовта, раздялата, самотата, отчуждението, вярата... Всички тези „ безконечни тематики “, които постоянно участват в изкуството, само че през днешния ден ги заобикаляме, тъй като бързаме да имаме всичко. Тук и в този момент.
- Защитени ли са в задоволително добра степен вашите творби, вашите авторски права?
- Не. Има закон, само че той не се ползва съответно и най-много контролът е под равнището на река Дунав. А глобите са под равнището на Мъртво море.
- Ако приемем, че всичко в живота ни е политика, то вие интересувате ли се от нея, от живота на хората в нашето общество и смятате ли, че към този момент и тук живеем демократично?
- Не одобрявам, че всичко е политика. Политиката е единствено инструмент, посредством който се усъвършенства или утежнява качеството на живота. Но аз не виждам на качеството на живота, като на това какъв брой кюфтета можеш да сложиш на масата, каква кола караш или какъв брой пари имаш в банката. За мене качеството на живота е на първо място в връзките сред хората. Пътувал съм в доста страни и небогати, и богати, и съм се убедил, че щастливата усмивка може да се срещне и в най-отдалечените точки на света. Дори по-често, в сравнение с в лъскавия, милионен град.
- Г-н Петров, назовават ви „ златното перо” на рокендрола, по ваши стихове са направени стотици песни. Кога и по какъв начин започнахте да творите в тази посока – на музиката?
- Първото стихотворение, което се трансформира в ария беше „ Нашият град “, което хората познават в осъществяване на група „ Тангра”. Борис Карадимчев ми предложи да напиша стихове за ария, която трябваше да бъде за дребен, никому незнаен недодялан състав. Това се случи 1980 година. Следващите ми песни, за които написах думите бяха „ Богатство “, „ Любовта, без която не можем “... Така стартира всичко и тъй като песните станаха доста известни взех решение да трансформира това в специалност. И не скърбя за избора си. Избора – стиховете, които пиша да стигат до хората посредством музика.
- Доволен ли сте от това по какъв начин в този момент мина концертът, на който известни наши реализатори и рокбанди изпълняваха някои от вашите емблематични песни в НДК?
- По скоро - благополучен съм. Щастлив съм, тъй като съумях да събера дружно в зала 1 именити музиканти, сътрудници и другари. Да чуя събрани доста от най-хубавите си стихове, да накарам цялостната зала да оцени това, което всички дружно вършим – описваме за живота, подобен какъвто е. Без пудра, грим и лъскави джунджурии. Рок музиката, рок поезията е нещо доста по съществено и няма потребност от такива неща.
- Коя от вашите произведения смятате за своя визитна картичка, която е най-близо до вашата психика и нематериалност?
- Имам доста визитни картички, само че може би „ Бъди какъвто си “ е най-популярната. Тя значително отразява и моето отношение към живота.
- „ Бъди какъвто си” – това ваш житейски принцип ли е и в случай че е по този начин, за какво?
- Може да се каже, че да. Това е един от правилата ми. А по отношение на въпроса „ за какво “ – може би тъй като съм ленив... И не обичам да се напрягам.
- Писал ли сте в миналото текстове единствено поради хляба, за прехраната? Изобщо какво е вашето отношение към парите и смятате ли, че в случай че сте живял в друго време и в друга страна, при цялата ви популярност, щяхте да сте милионер?
- Не знам за какво хората мислят, че музикантите свирят за кеф, писателите пишат, тъй като муза им е кацнала на рамото и диктува или нашепва рими... Истината е, че в никакъв случай не съм мислил по тази причина какви пари ще получа за труда си. За мен е значимо да напиша нещо, което на първо място аз одобрявам и да знам, че няма да се срамя от него някой ден, а след това мисля за хонорара. А по отношение на втората част на въпроса – в случай че живеех в друго време и в различен свят, най-вереотно нямаше да бъда Александър Петров.
- След толкоз доста шлагери, които сте основал, чувствате ли отмалялост, амортизиране?
- Не. По скоро си давам сметка, че през днешния ден поколението е друго, музиката звучи друго и това, което пиша и желая да пиша не би стояло добре облечено в днешната музика. Електронните медии експонират на първо място занимателна и танцова музика, както я наричахме преди години. А на мен силата не ми е в „ летните шлагери “. Искам да оставям след себе си художествени фотографии на времето, хората, възприятията и живота. Да върша портрети на любовта, раздялата, самотата, отчуждението, вярата... Всички тези „ безконечни тематики “, които постоянно участват в изкуството, само че през днешния ден ги заобикаляме, тъй като бързаме да имаме всичко. Тук и в този момент.
- Защитени ли са в задоволително добра степен вашите творби, вашите авторски права?
- Не. Има закон, само че той не се ползва съответно и най-много контролът е под равнището на река Дунав. А глобите са под равнището на Мъртво море.
- Ако приемем, че всичко в живота ни е политика, то вие интересувате ли се от нея, от живота на хората в нашето общество и смятате ли, че към този момент и тук живеем демократично?
- Не одобрявам, че всичко е политика. Политиката е единствено инструмент, посредством който се усъвършенства или утежнява качеството на живота. Но аз не виждам на качеството на живота, като на това какъв брой кюфтета можеш да сложиш на масата, каква кола караш или какъв брой пари имаш в банката. За мене качеството на живота е на първо място в връзките сред хората. Пътувал съм в доста страни и небогати, и богати, и съм се убедил, че щастливата усмивка може да се срещне и в най-отдалечените точки на света. Дори по-често, в сравнение с в лъскавия, милионен град.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ