Александър Александров е един от най-обичаните футболисти на Левски в

Александър Александров е един от най-обичаните футболисти на Левски в историята. Феновете до ден сегашен помнят осъществяванията му на терена, изявите му от мачовете с  Ювентус и себераздаването му. Кривия, както е прочут той, е младеж на Марица, минава в Левски, а по-късно прекара много години в Турция. Завръща се в България и заиграва в Черно море. Впоследствие е още веднъж част от Левски, а кариерата му приключи в Ботев (Пловдив), където по-късно стана състезателен шеф.

Александър Александров се съгласи да даде интерюв пред БЛИЦ СПОРТ, в което да поговорим за предишното и сегашното.

- Сашо, по какъв начин си? Къде те намираме сега и с какво се занимаваш?
- Почивам си и с нищо не се занимавам сега...

- Защо се отдръпна от футбола?
- Няма оферти, а и в този момент имам време да си преценява къде съм направил неточности. Не като футболист, а като началник.

- А били се върнал?
- На този стадий – не.

- Ти си един от последните футболисти, за които споделяха, че твори на терена. Футболът ли се промени или футболистите?
- Футболът не се е трансформирал. Може и да се е трансформирал малко, само че изменени са най-много футболистите. Нивото на българския футбол не е такова, каквото би трябвало да бъде. Смятам, че от 2010-11 година върви надолу и все по-надолу. Дано хората, които сега се занимават с футбола, да съумеят да спрат това проваляне и да тръгнем нагоре. Самият факт, че няма аудитория по стадионите, приказва самичък по-себе си какво е равнището на футбола.

- Май към този момент не сме и люпилня на гении. Давам образец с Марица, където след твоето потомство май нещата утихнаха...
- Отдавна не сме люпилня на гении. Хайде да не е от мое време, само че последните набори са 80-82-83 година, когато излязоха положителни и качествени футболисти. За мой шанс аз съм имал щастието да израстна с доста огромни футболисти. Да виждам и да се изучавам от тях. Навремето имаше от кого да се учиш, а сегашните футболисти няма от кого да се учат.

Марица, Пирин и доста други, даваха доста играчи. Даваха свежа кръв на всички огромни тимове. Марица, примерно, е дала на всички тимове. Откакто Марица не съществува като школа, от този момент пловдивският футбол не е доста добър.

- Някъде беше споделил, че си дебютирал в професионалния футбол за Славия...
- Кариерата ми стартира в Марица. Минах всички детски обединения, а след това в „ А “ група. Имах един интервал в Славия. Бях още на 16 години. Тогава имаше закони и трябваше да платят за мен. Славия не заплати. Бях към 6 месеца там – по времето на Боби Григоров, а Симеон Симеонов беше треньор. Тогава бях в един тим с Джони Велинов, беше доста отдавна.

- Как се стигна преди време до прехвърлянето ти в Левски?
- Наблюдаваха ме доста време. Имах много мачове и имах няколко оферти, и избрах Левски. Не считам, че съм сбъркал.

- Защо избра Левски?
- Аз съм подобен – седна ли да приказвам с някого и си допаднем, решавам. По този метод стана с Левски. Проведох диалози с Андрей Желязков и Томас Лафчис, стиснахме си ръцете и готово.

- В Левски ли са най-хубавите ти години?
- Смятам, че всичките ми години са били хубави. Но в действителност в Левски се построих като футболист. Благодарение на Марица и на Левски съм това, което съм сега. Ако не беше Левски, нямаше да бъда Сашо Александров.

- Мачът с Ювентус. Имаше ли диалог на четири очи с Карло Анчелоти?
- На четири очи – не. Моята жена имаше покана от Ювентус за една седмица. С преводачка. Беше там, а аз имах диалог на четири очи с Лучано Моджи, само че прехвърлянето не се реализира. Останах предан към Левски. Може би аз съм изгубил от това, че не отидох в Ювентус. Не желаех по никакъв метод Левски да бъде ощетен.

- Имаше ли откупна уговорка в контракта ти с Левски, която си скрил от Ювентус?
- Да, имах. Аз считам, че би трябвало да бъдеш предан към клуба, който те е основал. Поне при мен тази преданост я има. Показал съм го през годините.

- Колко милиона марки предложи Ювентус за теб? Въртяха се някакви суми в пространството...
- Мисля, че сумата беше към 8-10 милиона марки. Но не съм осведомен в елементи.

- Тогава Ювентус бе доста мощен тим. Срещу вас бяха огромни имена. Какво си казвахте преди мачовете в съблекалнята?
- Трябва просто да вярваш в себе си. Излизаш на терена и виждаш препълнения стадион. Уникална аудитория. За жал към този момент няма такава, само че ние и игрища нямаме. Тогава имаше доста положителни футболисти в тима ни, качествени и със самочувствие.

- Успя ли да си поговориш с някоя от звездите на италианците? Да си смениш фланелката с някого?
- Не съм последовател на тези смени на фланелките.

- Много някогашни футболисти са казвали, че един от най-хубавите ръководители в историята на Левски е бил починалият Владимир Грашнов. Ти си потегли от клуба тъкмо по негово време. Какво си спомняш от него?
- И Томас Лафчис, и починалият Грашнов, и Батков. Бил съм и при тримата в Левски, и за мен бяха доста честни. Спрямо мен, по отношение на другите футболисти. А това е доста значимо. Смятам, че всички би трябвало да почитат Батков за това, което направи за Левски.

- Имаше ли други оферти, с изключение на от Ювентус, преди да преминеш в Турция?
- Имало е, само че до мен не са стигали. В последна сметка прекосих в Турция и изобщо не скърбя за това. Там прекарах прелестни години и се любувах на футбола и отношението към него. Наслядих се на любовта на хората. Да си състезател в Турция е ужасно. Ако си съумял и даваш всичко от себе си, хората отвръщат доста добре.

- По-голямо почитание ли усещаше там, в сравнение с в България?
- Да. Там си почитат съумелите хора, в България не го виждам това.

- Когато си потегли от Черно море се говореше, че са се случвали някакви страшни неща в съблекалнята...
- Черно море е доста прекрасен спомен. Две години и половина, спечелихме трето място след 50-годишна пауза. Прекрасно си прекарах там. По принцип пишат се ужасяващи тъпотии, а е несериозно да обръщам внимание на всичко и да даваш пояснения. Накрая може би да не е имало почитание към мен от останалите играчи и назад. И тогава обикновено да се стигне до разлъка.

- Националният тим болна тематика ли ти е? Така и не съумя станеш главен състезател в отбора, не отиде на Евро 2004...
- Не. Никога не ми е била болна тематика. Имал съм опция да играя в него, участвах в квалификациите за европейско. За Евро 2004 играх в квалификацията в София против Белгия (2:2), само че по една или друга причина не бях в състава за шампионата. Бяха викнати други хора, които въобще не участваха даже в квалификациите. Но това е обикновено за България.

- Какви са тези аргументи?
- Явно е имало тогава по-добри футболисти.

- Усещам подигравка...
- Е за сметка на това пък получих повиквателна за националния на 35 години.

- Забогатя ли от футбол?
- Естествено. Не се окайвам. Минах през тимове, където не е имало никакви финансови проблеми. Гледам в този момент младото потомство - първата им работа е да гледат парите. Не е вярно това. Първо би трябвало да обичаш футбола, да го играеш за наслаждение. А тогава парите ще дойдат. Да не мислиш, че като съм почнал да играя футбол съм мислил за пари? Не, те парите идват, в случай че влагаш пристрастеност и обич във футбола. Сега всичко се върти към парите – животът, футболът. Затова и животът в България е подобен.

- Развалят ли парите футбола?
- По някакъв метод да. Парите не са за всеки...

- Кой и по какъв начин ти измисли прякора Кривия?
- Идва ми от краката. Има разнообразни версии по какъв начин потегли всичко. Някои споделят, че е Атанас Узунов, а други, че е някой от тима. Това е преди доста много години – в Марица. Донякъде краката, ненапълно характерът...

- Крив ли ти е характерът?
- Зависи. Когато казваш нещата както са, когато казваш истината, ставаш крив на хората от време на време.

- Останаха ли ти другари от футболните години?
- Всички. Разговарям с всички, не съм имал проблеми с никого. С всички, с които съм играл, се разбирам. Знам, че жълтото продава най-вече в България в последните години, само че аз кавги нямам с никого. Затова сме на това състояние с непрекъснато търсене на кавги.

Има доста неща, които ме нервират. Ние футбол нямаме сега, само че вършим необикновен пиар на всякакви - един се сбил, различен отишъл в дискотека. С такива неща се занимаваме.

- Последно – гледаш ли мачовете на Левски? Смяташ ли, че Делио Роси е верният човек за „ сините “?
- Нямам никаква концепция. Нямам наблюдения. Гледам понякога, само че не съм вътре в клуба.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ