Алабашът предпазва от грип и рак на простата
Алабашът, който не се радва на особена известност у нас, наподобява външно на зелена или лилава топчица със междинни размери. Ядливата част на този есенен зарзават е удебелено стебло на двугодишно растение.
Въпреки че се отглежда по нашите географски ширини от десетилетия, алабашът не участва постоянно на трапезата на българина. Повечето хора нямат и концепция по какъв начин се подготвя. Слабо знае се, че с изключение на със сладкия си усет алабашът изненадва и с богатата си палитра от изгоди за организма и човешкото здраве.
На тип алабашът прилича ряпата, само че на усет е по-мек и сладостен. Може да се употребява както недопечен, по този начин и минал през термична обработка. Добавя се в салати, ястия, супи, панирани ястия, запържва се или се запарва. При пърженето обаче потребните му съставки съвсем изчезват и алабашът става канцерогенен.
В едвам 100 г алабаш се съдържа дневната доза витамин С. Това укрепва имунната система и сполучливо бори всичко настинки, вируси и грип. Поради това алабашът е измежду най-полезните храни през болнавите зимни месеци.
В него се съдържат още витамини от група В, А, Е, D, както и потребните микроелементи като сяра, магнезии, фосфор, калций, цинк, манган, мед, хром и желязо.
Друга функционалност на алабаша е предварителна защита от рак на простатата, както и проблеми с бъбреците. Приемът му с изключение на при грип оказва помощ за отпушване на дихателните пътища и пречистване на белите дробове. Препоръчва се на хора с бронхиални болести и пушачи.
Алабашът е извънредно ниско калоричен. В 100 г има едвам 25-30 калории и съвсем никакви мазнини и белтъчини. Това го прави съвършена храна за диети.
Алабашът може да се откри във съвсем всеки зеленчуков магазин. Избирайте дребни до междинни глави. Листата би трябвало да са свежи, без пожълтяване в краищата.
Месестата част би трябвало да е ненасечена. Ако от цепките се подава пожълтяла вътрешност, не си купувайте този зарзават. Алабашът не е доста устойчив. В ледник устоя до няколко дни.
