Актьорът Георги Златарев: Неземно усещане е да играеш Чехов по време на карантина
Актьорът Георги Златарев е с внимателно и ненатрапчиво наличие на родната сцена. От ядосания гестаповец Хер Флик в постановката " Ало, Ало " до Пчеларя от сериала " Дяволското гърло ", Златарев не стопира да влиза в разнообразни облици, правейки го с кинематографична и естествена игра. Именно това му качество е повода да взе участие и в над 60 кино- и тв продукции – български и непознати, партнирайки си със международни звезди като Салма Хайек, Патрик Суейзи, Бен Крос, Стив Бушеми. Домът на артиста обаче си остава спектакъл " Възраждане " с неговото интимно и камерно пространство. Именно общинската натрупа първа даде кураж на феновете си с лъчение на безвъзмездни представления онлайн онлайн, в изискванията на карантина поради ковид . Как се усеща сега Георги Златарев, какви са очакванията и най-големите му страхове? Прочетете какво показа той пред Момичетата от града.
Вие нарушихте виртулно карантината, като нахлухте в домовете на хиляди българи с представлението „ Ало, ало “ и „ Вуйчо Ваньо “. Каква беше страстта от тази среща с публиката?
Така е. Първо взехме решение да опитаме с " Вуйчо Ваньо ". След големия триумф, гледаха ни на моменти над 4000 души, взехме решение да създадем онлайн зрелище и с " Ало, Ало ". На прима виста чувството беше необичайно, тъй като на мястото на публиката имаше камери, а
при всяко излизане от сцената сътрудниците споделяха какъв брой хора гледат – 2500, 3000, 3500, над 4000!
Тогава едвам започнахме да осъзнаваме какво се случва. И всичко това за пиеса от Чехов! Не комедия, не подигравка – Чехов! Беше неземно чувство. При " Ало, Ало " към този момент беше предстоящо. Но отново се чувствахме прелестно и изпълнени с възторг и религия в хората!
Войната с вируса се води на доста фронтове. Къде е най-страшно?
Фалшивите вести! Тези, които са основани умишлено, с цел да всяват боязън, суматоха и още по-лошо, самоненавист и ненавист. Аз имам вяра, че със самия COVID-19 ще се оправим. Както и на другите фронтове –
аз имам вяра на институциите в България.
Но подправените вести са платени и поддържани от други страни, които желаят да подкопават демокрациите. И по този начин – в Европа и света пристигнаха на власт доста националисти. Което, считам, че е извънредно неприятно.
Кои са вашите най-големи страхове?
Именно национализмът. От него ме е боязън повече, в сравнение с от терористичните организации. Защото се храни с ненавист. И имам вяра, че е диаметрално противопоставен на патриотизма. Или си националист, или си родолюбец. Не може и двете . Едното се храни с ненавист, другото – с обич.
Доколко уединението и насилствената обществена изолираност ще ни оказват помощ да осъзнаем някои неща, за които до момента сме си затваряли очите или сме се правили, че не виждаме?
Основното е до каква степен сме в естетика със себе си.
Лично аз в никакъв случай не бактисвам, когато съм самичък.
Имам толкоз неща за извършване. Книги, филми, сериали, снимка, колоездене. Това е съвършен миг да се вгледаме в себе си – какво не харесваме, какво ни пречи да сме сами (не самотни).
Откъде очаквате спасението? Кой е оня запас, който ще ни активизира да се съхраним?
Отново – себе си! Спасението е вътре в нас. Учените ще измислят по какъв начин и ще се преборят с вируса, само че в нас е отговорът дали можем да съблюдаваме правила, дали можем да се грижим за себе си и близките, дали можем да носим отговорност. Винаги отговорите са в нас!
Как бихте повдигнали духа на българите, употребявайки обичан откъс от книга или пиеса?
Аз непрестанно се пробвам да го върша. Постоянно се боря с желанието ни да се самоунижаваме и да обясняваме колко " българина " е елементарен, лицемерен или изменник. Всичко от това го има на всички места. Французите предадоха Жана Д'Арк и отново те си я изгориха на клада. Левски са го карали 250 тежко въоръжени заптиета, имало е над 8 документирани опита за освобождението му, само че се измислят нелепости единствено и единствено да се потискат хората.
Иначе, откъс... сещам се за думите на Боб Марли:
" Някои хора са толкоз небогати, че единственото нещо, което имат, е пари! "
Велико!
Теодора Димова: Щастие е да пребориш личния си нарцисизъм и надменност
Вие нарушихте виртулно карантината, като нахлухте в домовете на хиляди българи с представлението „ Ало, ало “ и „ Вуйчо Ваньо “. Каква беше страстта от тази среща с публиката?
Така е. Първо взехме решение да опитаме с " Вуйчо Ваньо ". След големия триумф, гледаха ни на моменти над 4000 души, взехме решение да създадем онлайн зрелище и с " Ало, Ало ". На прима виста чувството беше необичайно, тъй като на мястото на публиката имаше камери, а
при всяко излизане от сцената сътрудниците споделяха какъв брой хора гледат – 2500, 3000, 3500, над 4000!
Тогава едвам започнахме да осъзнаваме какво се случва. И всичко това за пиеса от Чехов! Не комедия, не подигравка – Чехов! Беше неземно чувство. При " Ало, Ало " към този момент беше предстоящо. Но отново се чувствахме прелестно и изпълнени с възторг и религия в хората!
Войната с вируса се води на доста фронтове. Къде е най-страшно?
Фалшивите вести! Тези, които са основани умишлено, с цел да всяват боязън, суматоха и още по-лошо, самоненавист и ненавист. Аз имам вяра, че със самия COVID-19 ще се оправим. Както и на другите фронтове –
аз имам вяра на институциите в България.
Но подправените вести са платени и поддържани от други страни, които желаят да подкопават демокрациите. И по този начин – в Европа и света пристигнаха на власт доста националисти. Което, считам, че е извънредно неприятно.
Кои са вашите най-големи страхове?
Именно национализмът. От него ме е боязън повече, в сравнение с от терористичните организации. Защото се храни с ненавист. И имам вяра, че е диаметрално противопоставен на патриотизма. Или си националист, или си родолюбец. Не може и двете . Едното се храни с ненавист, другото – с обич.
Доколко уединението и насилствената обществена изолираност ще ни оказват помощ да осъзнаем някои неща, за които до момента сме си затваряли очите или сме се правили, че не виждаме?
Основното е до каква степен сме в естетика със себе си.
Лично аз в никакъв случай не бактисвам, когато съм самичък.
Имам толкоз неща за извършване. Книги, филми, сериали, снимка, колоездене. Това е съвършен миг да се вгледаме в себе си – какво не харесваме, какво ни пречи да сме сами (не самотни).
Откъде очаквате спасението? Кой е оня запас, който ще ни активизира да се съхраним?
Отново – себе си! Спасението е вътре в нас. Учените ще измислят по какъв начин и ще се преборят с вируса, само че в нас е отговорът дали можем да съблюдаваме правила, дали можем да се грижим за себе си и близките, дали можем да носим отговорност. Винаги отговорите са в нас!
Как бихте повдигнали духа на българите, употребявайки обичан откъс от книга или пиеса?
Аз непрестанно се пробвам да го върша. Постоянно се боря с желанието ни да се самоунижаваме и да обясняваме колко " българина " е елементарен, лицемерен или изменник. Всичко от това го има на всички места. Французите предадоха Жана Д'Арк и отново те си я изгориха на клада. Левски са го карали 250 тежко въоръжени заптиета, имало е над 8 документирани опита за освобождението му, само че се измислят нелепости единствено и единствено да се потискат хората.
Иначе, откъс... сещам се за думите на Боб Марли:
" Някои хора са толкоз небогати, че единственото нещо, което имат, е пари! "
Велико!
Теодора Димова: Щастие е да пребориш личния си нарцисизъм и надменност
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ