Актрисата Силвия Петкова e родена в София. Завършва актьорско майсторство

Актрисата Силвия Петкова e родена в София. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл “ в НАТФИЗ като е част от класа на проф. Здравко Митков. През 2010 година дебютира в ролята на Жената в постановката „ За мишките и хората “ по Стайнбек, реж. Асен Блатечки в ОДТ „ Боян Дановски “ - Перник. Има присъединяване във филмите „ Лов на дребни хищници “ на режисьора Цветодар Марков, „ Радостта и страданието на тялото " на гръцкия режисьор Андреас Пантзис, „ Нашите дребни разлики “ на френската режисьорка Силви - Мишел Кейси и още други. Проследяваме гения ѝ и в сериалите „ Под Прикритие “ и „ Революция Z “. От 2011 година е в трупата на спектакъл „ София “, където сме я гледали в  „ Пипи дългото Чорапче “, „ Тирамису “, „ 4 Стаи ", „ Скачай “ и „ Напразни старания на любовта “.

„ Да стана актриса беше чувство. Първоначално с това опрощение се измъквах от часовете в учебно заведение по химия, физика и биология, тъй като тези дисциплини не ми се удаваха изключително. В 12 клас се записах на школа по актьорско майсторство при Пепи Върбанов. Те пък взеха, че ме одобриха от първия път. Дълго време се занимавах с промоции, а хората с мен бяха главно артисти. Беше толкоз занимателно, възхищавах се на артистичността им. Казах си - желая да стана като тези хора, толкоз са положителни. Късметлийка съм, че работя в софийски спектакъл. Мечтите за израстване са огромни. Киното също ми е пристрастеност. Актьорската ми палитра се обогатява със всяка последваща роля. “

По стъпките на звездите постоянно вървят от една страна свежите почитатели, само че от друга - досадните папараци.

„ Аз съм прекомерно откровена и жълтите вестници са ме оставили намира. За почитателите - доста е готино, когато някой те разпознае. Аз се тормозя доста при срещата с тях, само че съм позитиварка. Това са хора, които ценят нашия труд, върша го поради тях. Искам да ги заразявам със смисъл, размишление и културата да... пръска. “

Толкова години на сцената и пред камерата са оставили доста страсти в сърцето на младата актриса.

„ Когато публиката разбере, че актьорите се смеят в действителност, а не персонажите им, моментът е в действителност страховит. Скоро, по време на зрелище по пиеса на Уди Алън, от обичания ми режисьор Николай Поляков, не знам какво стана и по какъв начин, само че 15 минути с сътрудниците ми не можахме да спрем да се хилим и никой от нас не знаеше за какво. Беше доста занимателно. Такива живи моменти са доста готини и остават в съзнанието ти. “

Всеки човек разпуска по друг метод. Някои от нас избират да четат книги, други пък мързеливо се излягат на дивана пред някой прекрасен филм.

„ Напоследък по-скоро чета книги. Любимата ми книга е „ Стопанката на бог “ от Розмари Демел. Тази книга съм чакала цялостен живот, напряко ми прекатурна света. Розмари ми я подари персонално. Вълшебно беше. За филмите - доста одобрявам „ Модилиани “ с Анди Гарсия, „ Captain Fantastic “, в този момент виждам и сериали, да вземем за пример „ Наркос “. “

Актрисата споделя, че прекарва свободното си време със сина си, който е на година и осем месеца. Заедно те играят, четат, тичат и плуват. Силвия споделя, че обожава природата и обича да се разхожда „ на зелено “. Морето също ѝ е пристрастеност.

„ Концентрирам се върху позитивното, не виждам отрицателните хора и страсти към себе си. Мога да кажа, че съм много наивна, от време на време си пребивавам в личен свят. Искам да съм потребна на хората - на сътрудниците си, на режисьора. “

Силвия споделя, че в живота ѝ предстоят още доста нови планове, свързани с спектакъл и кино. Ние ѝ пожелаваме триумф и се надяваме скоро още веднъж да ни огледа чаровно, я от сцената, я от екрана.
Чуйте цялата радио среща със Силвия Петкова.