Частните пенсионни фондове вече управляват над 20 млрд. лв.
Активите на частните фондове, в които българите се обезпечават за спомагателна пенсия, за първи път са минали 20 милиарда лева Това демонстрират данните на Комисията за финансов контрол към края на първото тримесечие. Това обаче се дължи по-скоро на наложителния темперамент на това обезпечаване - всеки месец 5% от брутното трудово заплащане на родените след декември 1959 година отива за втора пенсия в универсалните фондове, а в професионалните фондове се заделят средства за ранно пенсиониране на всички работещи тежка категория труд. Така клиенти на пенсионните компании са общо съвсем 5 млн. българи.Самите фондове влагат средствата във финансови принадлежности - най-вече акции и облигации, които би трябвало да обезпечават рентабилност за бъдещите пенсионери. Когато тя е позитивна, тя също способства за увеличение на чистите активи. В случая обаче това не се е случило - по данни на КФН към края на март доходността на база двугодишен интервал е негативна - 3%. Разбира се, това е интервал, в който невиждано имаше борсови сривове и скок на доходността на облигациите в резултат на стягането на паричната политика, като поради дългия небосвод на обезпечаването резултатите за обособени години не са от такова значение. Все отново обаче актуалният интервал може да е мъчителен за пенсиониращите се скоро, като към негативната рентабилност би трябвало да се насложи и инфлацията, която надвиши 10%. По закон номиналният размер на направените вноски след удържаните такси е обезпечен. От края на 2021 година стартира и изплащането на първите спомагателни пенсии от фондовете - по тази линия са платени над 14 млн. лева, като право на това имат 14 200 нови пенсионери.
Активите на частните фондове, в които българите се обезпечават за спомагателна пенсия, за първи път са минали 20 милиарда лева Това демонстрират данните на Комисията за финансов контрол към края на първото тримесечие. Това обаче се дължи по-скоро на наложителния темперамент на това обезпечаване - всеки месец 5% от брутното трудово заплащане на родените след декември 1959 година отива за втора пенсия в универсалните фондове, а в професионалните фондове се заделят средства за ранно пенсиониране на всички работещи тежка категория труд. Така клиенти на пенсионните компании са общо съвсем 5 млн. българи.
Самите фондове влагат средствата във финансови принадлежности - най-вече акции и облигации, които би трябвало да обезпечават рентабилност за бъдещите пенсионери. Когато тя е позитивна, тя също способства за увеличение на чистите активи. В случая обаче това не се е случило - по данни на КФН към края на март доходността на база двугодишен интервал е негативна - 3%. Разбира се, това е интервал, в който невиждано имаше борсови сривове и скок на доходността на облигациите в резултат на стягането на паричната политика, като поради дългия небосвод на обезпечаването резултатите за обособени години не са от такова значение. Все отново обаче актуалният интервал може да е мъчителен за пенсиониращите се скоро, като към негативната рентабилност би трябвало да се насложи и инфлацията, която надвиши 10%. По закон номиналният размер на направените вноски след удържаните такси е обезпечен. От края на 2021 година стартира и изплащането на първите спомагателни пенсии от фондовете - по тази линия са платени над 14 млн. лева, като право на това имат 14 200 нови пенсионери.
Допълнително фондовете начисляват капиталова такса и удръжка за ръководство, като по тази линия за първото тримесечие в пенсионните сдружения, които ръководят фондовете, са постъпили 75 млн. лева
Според данните от докладите максимален дял от активите на най-масовите универсални пенсионни фондове са вложени в държавни облигации, като приблизително те са малко над 50%, акциите са 33%, останалите са във взаимни и различни капиталови фондове, дребна част са в депозити.
Реклама
Повишението на лихвите в световен мащаб удари мощно пазара на облигации - доходността им се повиши и надлежно цените им паднаха. Това за пенсионните фондове носи най-малкото настоящи " хартиени " загуби, защото те всекидневно преоценяват вложенията си в ДЦК по настоящите им пазарни цени. Ако обаче книжата са държани до падеж, фондовете ще получат рентабилност по отношение на цената, на която са ги придобили, и защото за тях няма ликвиден напън да продават, множеството разумно залагат на тази тактика.
Трусовете на пазарите през предходната година държаха активите на фондовете под напън, като през цялата 2022 година те не съумяха да се върнат на равнищата от миналата година. Дори при започване на предходната година имаше чист спад на активите. Затова и в този момент покачването им над кота 20 милиарда може да се одобри за добра вест.
Има обаче и фондове, чиито вложения се разграничават много от междинното - става въпрос главно за тези с локални притежатели, които залагат повече на инвестиции в акции и корпоративни облигации, листвани на българската борсата. А те постоянно са на близки до главните им притежатели компании (виж карето).
Най-големият фонд по активи е " Доверие " - към този момент с над 5 милиарда В него са и най-многото обезпечени - 1.25 млн. души. На второ място е " Алианц България " с 4.3 милиарда лева активи и 1.012 млн. обезпечени.
Реклама
Всички тези придвижвания в активи се отразяват и в насъбраните средства по една пенсионна партида - в края на март 2023 година при универсалните фондове те са 4378 лева, което е очевидно повишаване по отношение на година по-рано, когато сумата беше 4212. Нивата в този момент обаче са близки до тези през 2021 година, т.е. средствата и представянето на частната пенсионна система отразяват поредицата от земетресения на пазарите през последните няколко години - от коронавирус рецесията, пазарния взрив, последвалия взрив и в този момент упованията за лека криза. Натрупването по партидата на всеки обезпечен е самостоятелно и зависи от възрастта на обезпечения, прихода му, както и от фонда, в който е обезпечен. Например приблизително за пазара с най-голямо струпване са обезпечените над 45-годишна възраст - над 5000 лева
Инвестирай в ближнияУниверсалните фондове " Съгласие ", " ЦКБ Сила " (свързани със притежателите на " Химимпорт " ), " Топлина ", обвързвана с Христо Ковачки, и " Бъдеще ", близка до " Еврохолд България ", имат много повече инвестиции в корпоративни облигации и акции, от колкото ДЦК. Особено усещане прави УПФ " Бъдеще ", който е вложил едвам 7.8% в държавни облигации, а 33% са в корпоративни, а останалите в акции и други дялове. Например най-голямата инвестиция в акции на компанията е в " Еврохолд България " - 3.42% за 15.7 млн. лева, в акции на " Синтетика ", която е акционер в ПОД " Бъдеще ", са вложени 10.6 млн. лева, или 2.3% от активите, демонстрира докладът за структурата на активите. УПФ " Съгласие " да вземем за пример има 17 млн. лева инвестиция в акции на " Велграф асет мениджмънт ", който също е обвързван с " Химимпорт ", над 19 млн. лева са в " Холдинг Варна ", съвсем 13 млн. са в ЦКБ, все компании от групата. Това са трите най-големи вложения в акции. По разнообразни оценки в директно или индиректно свързани лица на тези пенсионни компании са вложени сред 40 и 50% от активите на фондовете им. Свързани публикации Икономика на старостта 10 март 2023, 06:53 Можете ли да си позволите да излезете в пенсия 9 декември 2022, 06:25 Държавна опция на депозита 28 октомври 2022, 06:29 Борсовите сривове отхапаха парче от втората пенсия 26 май 2022, 10:31
Активите на частните фондове, в които българите се обезпечават за спомагателна пенсия, за първи път са минали 20 милиарда лева Това демонстрират данните на Комисията за финансов контрол към края на първото тримесечие. Това обаче се дължи по-скоро на наложителния темперамент на това обезпечаване - всеки месец 5% от брутното трудово заплащане на родените след декември 1959 година отива за втора пенсия в универсалните фондове, а в професионалните фондове се заделят средства за ранно пенсиониране на всички работещи тежка категория труд. Така клиенти на пенсионните компании са общо съвсем 5 млн. българи.
Самите фондове влагат средствата във финансови принадлежности - най-вече акции и облигации, които би трябвало да обезпечават рентабилност за бъдещите пенсионери. Когато тя е позитивна, тя също способства за увеличение на чистите активи. В случая обаче това не се е случило - по данни на КФН към края на март доходността на база двугодишен интервал е негативна - 3%. Разбира се, това е интервал, в който невиждано имаше борсови сривове и скок на доходността на облигациите в резултат на стягането на паричната политика, като поради дългия небосвод на обезпечаването резултатите за обособени години не са от такова значение. Все отново обаче актуалният интервал може да е мъчителен за пенсиониращите се скоро, като към негативната рентабилност би трябвало да се насложи и инфлацията, която надвиши 10%. По закон номиналният размер на направените вноски след удържаните такси е обезпечен. От края на 2021 година стартира и изплащането на първите спомагателни пенсии от фондовете - по тази линия са платени над 14 млн. лева, като право на това имат 14 200 нови пенсионери.
Допълнително фондовете начисляват капиталова такса и удръжка за ръководство, като по тази линия за първото тримесечие в пенсионните сдружения, които ръководят фондовете, са постъпили 75 млн. лева
Според данните от докладите максимален дял от активите на най-масовите универсални пенсионни фондове са вложени в държавни облигации, като приблизително те са малко над 50%, акциите са 33%, останалите са във взаимни и различни капиталови фондове, дребна част са в депозити.
Реклама
Повишението на лихвите в световен мащаб удари мощно пазара на облигации - доходността им се повиши и надлежно цените им паднаха. Това за пенсионните фондове носи най-малкото настоящи " хартиени " загуби, защото те всекидневно преоценяват вложенията си в ДЦК по настоящите им пазарни цени. Ако обаче книжата са държани до падеж, фондовете ще получат рентабилност по отношение на цената, на която са ги придобили, и защото за тях няма ликвиден напън да продават, множеството разумно залагат на тази тактика.
Трусовете на пазарите през предходната година държаха активите на фондовете под напън, като през цялата 2022 година те не съумяха да се върнат на равнищата от миналата година. Дори при започване на предходната година имаше чист спад на активите. Затова и в този момент покачването им над кота 20 милиарда може да се одобри за добра вест.
Има обаче и фондове, чиито вложения се разграничават много от междинното - става въпрос главно за тези с локални притежатели, които залагат повече на инвестиции в акции и корпоративни облигации, листвани на българската борсата. А те постоянно са на близки до главните им притежатели компании (виж карето).
Най-големият фонд по активи е " Доверие " - към този момент с над 5 милиарда В него са и най-многото обезпечени - 1.25 млн. души. На второ място е " Алианц България " с 4.3 милиарда лева активи и 1.012 млн. обезпечени.
Реклама
Всички тези придвижвания в активи се отразяват и в насъбраните средства по една пенсионна партида - в края на март 2023 година при универсалните фондове те са 4378 лева, което е очевидно повишаване по отношение на година по-рано, когато сумата беше 4212. Нивата в този момент обаче са близки до тези през 2021 година, т.е. средствата и представянето на частната пенсионна система отразяват поредицата от земетресения на пазарите през последните няколко години - от коронавирус рецесията, пазарния взрив, последвалия взрив и в този момент упованията за лека криза. Натрупването по партидата на всеки обезпечен е самостоятелно и зависи от възрастта на обезпечения, прихода му, както и от фонда, в който е обезпечен. Например приблизително за пазара с най-голямо струпване са обезпечените над 45-годишна възраст - над 5000 лева
Инвестирай в ближнияУниверсалните фондове " Съгласие ", " ЦКБ Сила " (свързани със притежателите на " Химимпорт " ), " Топлина ", обвързвана с Христо Ковачки, и " Бъдеще ", близка до " Еврохолд България ", имат много повече инвестиции в корпоративни облигации и акции, от колкото ДЦК. Особено усещане прави УПФ " Бъдеще ", който е вложил едвам 7.8% в държавни облигации, а 33% са в корпоративни, а останалите в акции и други дялове. Например най-голямата инвестиция в акции на компанията е в " Еврохолд България " - 3.42% за 15.7 млн. лева, в акции на " Синтетика ", която е акционер в ПОД " Бъдеще ", са вложени 10.6 млн. лева, или 2.3% от активите, демонстрира докладът за структурата на активите. УПФ " Съгласие " да вземем за пример има 17 млн. лева инвестиция в акции на " Велграф асет мениджмънт ", който също е обвързван с " Химимпорт ", над 19 млн. лева са в " Холдинг Варна ", съвсем 13 млн. са в ЦКБ, все компании от групата. Това са трите най-големи вложения в акции. По разнообразни оценки в директно или индиректно свързани лица на тези пенсионни компании са вложени сред 40 и 50% от активите на фондовете им. Свързани публикации Икономика на старостта 10 март 2023, 06:53 Можете ли да си позволите да излезете в пенсия 9 декември 2022, 06:25 Държавна опция на депозита 28 октомври 2022, 06:29 Борсовите сривове отхапаха парче от втората пенсия 26 май 2022, 10:31
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ