Аксел Вебер Как да бъде обяснен парадоксът на малката колебливост

Аксел Вебер

Как да бъде пояснен парадоксът на дребната несигурност на пазарите, рекордните нива на борсовите показатели и намалелите нива на безпокойствие на вложителите макар възходящия политически риск?

Днес по-голямата част от фондовите пазари по света са на или покрай исторически рекордни равнища, а опасенията на вложителите - както откри показателят на неустойчивостта Vix - са в най-ниската си точка от неговото основаване през 1990 година. Малко знамение е, че хората, които инвертират в акции, настояват, че в никакъв случай не е имало по-добри времена и рисковете в никакъв случай не са били по-малки. Колко дълго обаче може да продължи това?

Политическият риск остава висок. През пролетта на предходната година, след изборите в Холандия и Франция, изглеждаше, че подемът на популистите може да е достигнал своя пик. Колко надалеч във времето наподобява това.

Последвалите избори в Германия и провалилите се съдружни договаряния отслабиха позицията на канцлера Ангела Меркел и породиха риск от политически вакуум в сърцето на най-силната стопанска система в Европа.

Предстоящите избори в Италия и договарянията за Брекзита са други източници на напрежение и неустановеност. Поглеждайки оттатък границите на Европа, не можем да се оплачем от дефицит на политически " горещи точки ", а рискът от търговски разногласия и протекционизъм към момента може да наруши възобновяване на световната стопанска система.

Аргументът, че несигурността е огромна, има емпирична поддръжка. Индекс на несигурността на икономическата политика, изчисляван от трима американски учени, доближи своя пик през януари предходната година и остава обезпокоително висок. Още една причина за безпокойствие е високото ниво на геополитическия риск съгласно показан неотдавна работен документ на Управлението за федерален запас на Съединени американски щати.

Не е мъчно да бъде открит източникът на политическа неустановеност в развитите западни страни. Драстичното утежняване на икономическите вероятности, несигурността на работните места, застоят на действителните трудови хонорари, неустойчивите пенсионни системи и, на първо място, увеличаващото се неравноправие породиха взети дружно възприятие на неодобрение и чувство за неправда.

Те значително са резултат от отдавнашните структурни проблеми. Започналият наскоро цикъл на напредък в Европа би трябвало да усъвършенства ситуацията с някои от тези проблеми в кратковременен проект, само че няма да ги реши. И макар че стопанската система пораства, а безработицата спада, заплатите настойчиво си остават ниски.

Публикувани наскоро данни на Международния валутен фонд демонстрират, че въпреки безработицата да е намаляла до под 6% в развитите страни като цяло, годишният напредък на трудовите хонорари едвам е надхвърлил 2%. Можем да чакаме по-нататъшно нарастване, само че, съгласно мнозина, не се е трансформирало кой знае какво.

Перспективата за иден завършек на смекчената парична политика на централните банки, така наречен количествено облекчение, от последното десетилетие е различен източник на неустановеност.
Нормализирането на паричната политика значи да бъде комплициран кръст на 10 години количествено облекчение - нещо, за което пазарите може да са прекомерно самодоволни или неподготвени. Никога преди балансите на централните банки не са били толкоз раздути, лихвените проценти - толкоз ниски, а световният дълг - толкоз огромен.

Освен това противоречащата на здравия разсъдък природа на икономическия напредък с неговата липса на инфлация е индикация, че към този момент сме навлезли в неразучена територия, на която класическите правила на макроикономическата политика не важат. Самият механизъм на действие на количественото облекчение не е изцяло свестен и остава спорен, тъй че последствията от стягането на паричната политика също към момента не са известни.

Ето за какво е значимо да разберем, че си имаме работа не просто с риск, а с неустановеност. Рискът е израз на " известните незнайни ". Несигурността отразява " незнайните незнайни ". Тя значи непознаване на стоящия в основата механизъм, на вероятностите и, още по-лошо, на евентуалните резултати.

Така че по какъв начин да бъде обяснено несъответствието сред доста огромната неустановеност и самодоволството на финансовите пазари? Пазарите са доста положителни в откриването, търгуването и застраховането против опасности, само че те не са положителни в разбирането на непредсказуемата природа на политиката.

Несигурността - по формулировка - не може да бъде измерена. По тази причина пазарите постоянно я подценяват и възприемат очаквателен метод. Малката несигурност на финансовите пазари през днешния ден е лъжлива и подценява скритите опасности или, по-точно, неустановеност.

Инвеститорите и политиците би трябвало да се радват на подема, до момента в който го има, защото той няма да продължи дълго.

Необходимо е пазарите да се приготвят за завръщане на неустойчивостта. Следващото доста материализиране на несигурността е просто въпрос на време.

В интервал на неустановеност диверсифицирането на капиталовия портфейл е още по-жизненоважно, в сравнение с когато има риск. Благоразумните капиталови препоръки и решения са по-важни от когато и да било преди.

*Авторът е президент на швейцарската финансова компания UBS.

По Българска телеграфна агенция