В отворените затвори на Финландия няма ограждения и ключалки
Ако търсите пандизчиите в Керава, Финландия, просто минете по оградената с дръвчета алея и отворете вратата към оранжерията.
„ Тук е много успокояващо. Имаме даже зайчета. “ – споделя Хану Калио, наказан наркотрафикант.
70-те пандизчията вървят всеки ден на работа в оранжерията. Те засаждат семена, отглеждат зайци и даже овце.
Този затвор няма врати, ключалки или униформи – той е отворен. Всеки от пандизчиите е кандидатствал да бъде там, печели към $8 на час, има мобилен телефон, пазари в града и има по няколко почивни дни в месеца. Освен това заплаща наем на пандиза. Ако избере да учи висше в града, вместо да работи, поставя му се дотация. Понякога пандизчиите вървят на къмпинг и лов на риба.
Всички знаят, че бягството е елементарно. „ Можеш да си тръгнеш, в случай че искаш. Но избягаш ли, ще се върнеш назад в пандиза. Тук е по-добре. “ – споделя Калио.
Затвори от отворен тип има във Финландия още от 30-те години. Тогава са били повече като работен лагери. Днес, те са последната стъпка от ефикасната присъда, преди пандизчиите да бъдат въведени назад в обществото.
Интересното е, че преди няколко десетилетия Финландия е била една от страните с най-вече пандизчии на глава от популацията в Европа. Тогава, през 60-те, специалисти от скандинавските страни стартират да изследват доколко наказванията понижават престъпността. Оказало се, че пандизът в действителност не оказва помощ.
През идващите години Финландия стартира да гради нова затворническа политика, малко по малко. В края на този развой страната към този момент има един от най-ниските проценти пандизчии на континента.
Ключовото се оказва последователното реинтегриране – това, което предлага отвореният затвор. Около една трета от пандизчиите във Финландия минават през подобен и статистиката сочи, че това е понижило с 20% повторните прегрешения.
Тези затвори са и по-евтини. Чрез елиминирането на потребността от спомагателни охранителни системи и личен състав, както и посредством настаняването на пандизчиите в нещо като общежития, цената за поддръжка е паднала с 30%.
Такъв затвор има даже в топ туристическата атракция в Хелзинки – остров Суоменлинна. Островът е част от Списък на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО и е цялостен с туристи през лятото. Въпреки това, единственото нещо, което отделя пандиза от жилищните здания и музеи е една жълта дървена оградка.
Местните се смущават, в случай че ги попитате не се ли тревожат, че разделят града с наказани нарушители. Според тях, те оказват помощ на обществото като реставрират исторически находки и поставят общественополезен труд.
