Абсурдът да отлагаме удоволствието
Ако сте те от тези, които желаят да свършат първо, второ, трето, да насмогнат на всичко и на всички места и чак тогава да се наградят с нещо прелестно – за бога, не отлагайте! Когато най-сетне пристигна толкоз отдалечаваният миг, нищо чудно да бъдем изтощени, с поизхабени сетива, да сме изгубили интерес към това наслаждение.
Отлагането му за подобаващия, комфортния, верния миг ни лишава от неоценимата хубост на спонтанността. Важно е хубавите неща да ни се случват в точния миг. А той е тогава, когато най-вече ги желаеме, когато сме на нужната вълна. Мечтаем да отидем на сантиментално странствуване до изкусителна дестинация. Да, само че когато създадем ремонта на банята. Когато детето приключи гимназия. Когато стартира друга, по-малко ангажираща ме работа...
Вариант първи – след толкоз доста „ когато “, е допустимо в никакъв случай.
Вариант втори – изтърпяваме всички ограничения, реализираме всички начертани достижения, идва заветният миг и... тръпката от чаканото и желано наслаждение е отлетяла. Вече не сме по този начин сантиментално настроени, към този момент не това е нещото, за което копнее душата ни. Дори и да го създадем, резултатът не е същият, страстта не онази, която би била в точния миг. Ние сме други, копнежите ни са разнообразни. Моментът е отлетял, а дружно с него и онази непостигната приятност.
Мнозина ще кажат – да, само че доста от мечтаните удоволствия са неща, които опират до благоприятни условия и най-много до пари. И е по този начин, и не е. Парите са нещото, което има чудодейната специфичност да е постоянно релативно и постоянно да не доближава – на един да си заплати месечната сметка за тока, на различен - да си купи ферари. Да се дават рекомендации по деликатна материя като персоналните финанси е рисковано, но едно мечтано наслаждение може да бъде превъзходен тласък за спомагателна работи и надлежно приходи, за постоянни спестявания или назад – изтегляне на рационален заем.
А и напълно не всяко наслаждение е обвързвано с пари или най-малко не с доста. Искате да вършиме обич – дано да е в този момент или допустимо най-скоро, а не тази вечер, когато си легнете в леглото, когато децата заспят или като свърши кино лентата по малкия екран. Искате да танцувате – направете го в този момент, не чакайте подобаваща обстановка, може да не е скоро. Мечтаете за вечерна разходка, когато по улиците е безлюдно и царува някаква тайнствена фамилиарност – излизайте на открито още тази нощ. Мечтаното наслаждение може да е нещо напълно простичко и естествено, може да е нещо значимо, само че не отлагайте, действайте. Нуждата от отмора и развлечения е нужда надълбоко заложена в индивида. Те придават на живота цвят, тържественост, вършат го трогателен, зареждат нашите персонални акумулатори. Безкрайното отсрочване на приятните неща, затъването в рутината, в битовизмите са пътя към залиняването, изпадането в заспалост и постепенната гибел на нашия дух.
Отлагането му за подобаващия, комфортния, верния миг ни лишава от неоценимата хубост на спонтанността. Важно е хубавите неща да ни се случват в точния миг. А той е тогава, когато най-вече ги желаеме, когато сме на нужната вълна. Мечтаем да отидем на сантиментално странствуване до изкусителна дестинация. Да, само че когато създадем ремонта на банята. Когато детето приключи гимназия. Когато стартира друга, по-малко ангажираща ме работа...
Вариант първи – след толкоз доста „ когато “, е допустимо в никакъв случай.
Вариант втори – изтърпяваме всички ограничения, реализираме всички начертани достижения, идва заветният миг и... тръпката от чаканото и желано наслаждение е отлетяла. Вече не сме по този начин сантиментално настроени, към този момент не това е нещото, за което копнее душата ни. Дори и да го създадем, резултатът не е същият, страстта не онази, която би била в точния миг. Ние сме други, копнежите ни са разнообразни. Моментът е отлетял, а дружно с него и онази непостигната приятност.
Мнозина ще кажат – да, само че доста от мечтаните удоволствия са неща, които опират до благоприятни условия и най-много до пари. И е по този начин, и не е. Парите са нещото, което има чудодейната специфичност да е постоянно релативно и постоянно да не доближава – на един да си заплати месечната сметка за тока, на различен - да си купи ферари. Да се дават рекомендации по деликатна материя като персоналните финанси е рисковано, но едно мечтано наслаждение може да бъде превъзходен тласък за спомагателна работи и надлежно приходи, за постоянни спестявания или назад – изтегляне на рационален заем.
А и напълно не всяко наслаждение е обвързвано с пари или най-малко не с доста. Искате да вършиме обич – дано да е в този момент или допустимо най-скоро, а не тази вечер, когато си легнете в леглото, когато децата заспят или като свърши кино лентата по малкия екран. Искате да танцувате – направете го в този момент, не чакайте подобаваща обстановка, може да не е скоро. Мечтаете за вечерна разходка, когато по улиците е безлюдно и царува някаква тайнствена фамилиарност – излизайте на открито още тази нощ. Мечтаното наслаждение може да е нещо напълно простичко и естествено, може да е нещо значимо, само че не отлагайте, действайте. Нуждата от отмора и развлечения е нужда надълбоко заложена в индивида. Те придават на живота цвят, тържественост, вършат го трогателен, зареждат нашите персонални акумулатори. Безкрайното отсрочване на приятните неща, затъването в рутината, в битовизмите са пътя към залиняването, изпадането в заспалост и постепенната гибел на нашия дух.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ