Ако сте родени в Бразилия и животът е започнал от

Куцият ангел на Бразилия – Мане Гаринча

Ако сте родени в Бразилия и животът е почнал от някое малко градче, където престъпността показва своя цялостен надзор над страната, то имате два разновидността: да приемете незаконното статукво или да се обърнете към краля Футбол за помощ. Този спорт е виновен за основаването на повече митове, в сравнение с всеки различен. Благодарение на международното внимание и достъпността, безусловно всеки има възможностите да бъде обаян в тази игра. Често се споделя, че в случай че един млад бразилец не се допре до топката, то най-вероятно е пропилял живота си и върнал страната с едно потомство обратно, тъй като не е дал младините си за могъщата игра.

От тази страна сме виждали най-различни гении и най-вероятно никой не може да заличи от спомените си могъщия дрийм отбор на Бразлия от 90-те години, когато Роналдо, Ривалдо, Роберто Карлош и още една цяла армада с гении се опитваха да изкривят законите на физиката, с цел да донесат успеха на една от най-големите и изключително небогати страни в Южна Америка.

За тях има доста истории, само че макар компликациите и изненадите по пътя, има един човек, който умерено споделя една от най-силните човешки истории. Негово величество Мануел Франциско дос Сантос или Мане Гаринча, както го назовават множеството почитатели. Впрочем, задоволително е да го потърсите като Гаринча, с цел да прочетете най-различни истории. Мане Гаринча стартира своя живот през далечната 1933 година и още с раждането си е подложен на най-различни тествания. Наследствено получава деформиран гръбнак и десен крайник, който е с към 6 сантиметра по-дълъг от левия крайник.

Още тогава е ясно, че би трябвало да се случи знамение, с цел да може дребния Мануел да играе футбол, а какво остава за огромния футбол? Освен проблеми в краката и гръбнака, той постоянно е извънредно малък за растежа си, по отношение на останалите съученици. Неговата по-голяма сестра го назовава Гарична или „ Орехче “, като не би трябвало да забравяме, че има и малко по-обидни хрумвания зад тази дума.

Във времето, в което Мануел желае да играе футбол, няма доктор в Бразилия, който да не уточни, че момчето не би трябвало да приближава топка. Против техните рекомендации и срещу волята на родителите си, Мане не стопира да тича след топката, а на 19 години ще се запише в локалния Ботафого за подготвителна сесия. На терена демонстрира толкоз идеален надзор, че даже Нилтон Сантош ахва от уменията му.

Години по-късно тъкмо този бразилски национал ще признае, че в никакъв случай не е желал да се изправи против този юноша на терена – в него има доста страст и хъс, а волята му да направи всяка среща шедьовър, слага уменията на всички съперници в доста неравностойно състояние. Сантош незабавно декларира на тима, че това момче би трябвало да бъде част от клуба. Останалото, както споделят старите хора, е просто една красива история.

Гаринча получава екип и стартира професионалната си кариера по метод, предсказан от Сантош. Първият му мач с Бонсусесо приключва с хетттрик. Никой, подозираме и лекарите, не могат да повярват на видяното. Мане просто лети по терена и ще прави това през идващите 5 години, до момента в който е с екипа на Ботафого. Скоростта му, умеенето да се сраства с топката и с някои истински и колоритни придвижвания ще накара мнозина да желаят да закупят играча за своя личен тим.

Спрягат го за едно от най-хубавите десни крила в света на футбола, назовават го човекът-оркестър, а съдейки по метода на игра, целият тим просто би трябвало да подава на Мане, с цел да се случи чудото. Нито един бранител не желае да пази Гаринача. Причината е разумна – не желаят да бъдат оня човек, който е станал за смях пред бразилския Моцарт с топката. Неговите придвижвания и скорост го вършат неосезаем, а стилът му на игра мъчно може да се копира. С резултати като неговите, обичаният отбор най-сетне съумява да стигне до първа купа в шампионата – отдалечен идеал, който е бил по-скоро фикция през последните 9 години.

Бразилия стяга редиците и за още един завладяващ миг във футболния календар. През 1958 година се търсят най-хубавите футболисти, които да сглобят несломим народен тим. Бразилският селекционер се стопира на Гаринча, Диди, Вава, Марио Загало и едно момче, което всички познават с името Пеле. Последният е единствено на 17 години и би трябвало да бъде запаса за някои рискови обстановки. През първите два мача от шампионата, Гаринча ще стои на пейката и ще изчака известно време, с цел да получи първа позиция против мача със Съюз на съветските социалистически републики.

Необходими са му три минути, с цел да разхвърля цялата руска отбрана, минава през тях като игла, а обезверените руснаци просто тичат след него, с цел да бъдат по-близо, когато топката пронизва мрежата им. Играта е извоювана с 2:0 и публиката желае да вижда още доста от този бразилец. На финалът на шампионата ще забележим по какъв начин Бразилия се изправя против Швеция, само че явно борбата не е за купата, а за запазването на достолепието на шведите, които губят мача с 5:2. Последните 2 гола и до през днешния ден се считат като благосклонност от страна на бразилците. След края на шампионата, Гаринча е номиниран за един от нужните футболисти в тима на звездите.

Завръщайки се назад вкъщи, куцият ангел ще успее да достави още две трофеи на своя тим през 1961 и 1962 година В края на локалното състезание, той още веднъж е причислен за Световното състезание по футбол в Чили. По това време всички чакат от защитаващия първенец да продължи своето футболно господство. За страдание има моменти, когато футболът разкрива и грозното си лице. Още във втория мач ще открием, че Пеле е контузен и не може да продължи. Звездният тандем е подложен в рискова обстановка, само че самият Мане е подготвен да се бори със зъби и нокти, с цел да се върне като воин в родината си.

Не е ясно какво тъкмо има в резервоара му, само че Мане съумява да изпрати англичаните назад на острова с два гола в мрежата, по-късно нокаутира и тима на Чили с още толкоз. По това време няма състезателен публицист, който да не се пробва да каже вярно името на бразилския футболен балетист, който като че ли даже не се пробва да си даде напън. Това състезание е известно и с още един забавен детайл – тв приемникът.

Той е трансфорат в олтар и всякога, когато има футболна среща, като че ли цялата страна стопира да съществува. След като Чили е отстранено от играта, чилийският вестник El Mercurio ще зададе единствено един въпрос „ От коя планета пристигна Гаринча? “. Финалът с Чехословакия е следващият шедьовър, а класическият резултат 3-1 в интерес на Бразилия ще донесе и най-скъпия трофей във витрината на футболиста – Златната топка от шампионата.

В този миг няма човек в Бразилия, който да не се гордее с куция ангел. Футболната еуфория ще продължи да се извършва и през идващите десетилетия, само че малко на брой могат да се похвалят с почитатели като тези на Мане. Жените го преследват в съблекалнята, една бразилска певица го атакува в душовете, той самият не се пробва да съблюдава някаква дисциплинираност, а просто се любува на живота. Освен някакво оттегляне на почитателите, които го считат за един от тях, скоро стартират и проблемите.

Мане обожава алкохола, любува се на питейните заведения, постоянно пропуща тренировки и всичко това ще се отрази бързо на идващото международно през 1966 година След близо 4 години от последният звезден поход, в този момент няма критик, който да не вижда, че времето е взело своя скъп налог. Гаринча съумява да вкара 2 гола на България, а по-късно идва време за комбинирана игра сред него и Пеле. Резултатът е толкоз жалък, че Бразилия не излиза от груповата фаза. Това е и доказателството, че два гения нямат място на терена, изключително в случай че са с такива колосални размери.

Обратно вкъщи, естествената работа и головата машина работят на високи обороти. Мане изиграва близо 688 игри и отбелязва към 276 гола за Ботафого. През 1966 година обаче идва време за разлъка и една дълга сага, сходна на латино сериал, където ще сменя тим след тим, до момента в който най-сетне не се прибира вкъщи, с цел да постави завършек на футболната си кариера през 1972 година Алкохолът е единственият правилен почитател, който не го предава, а след всяка измината година се оказва, че рецензиите се покачват за сметка на упованията. По пътя си има толкоз доста полови завършения, че най-вероятно ще е мъчно да се проследят всичките.

Бразилската звезда се отдава на последните си 11 луди години, употребявайки всички финансови запаси, които има. В последните години няма никой, който да си спомни могъщите две международни шампионати, в които куцият ангел е изправял милиони на крайници, както на стадионите, по този начин и пред дребния екран. От сакат ангел, Мане съумява да стигне до паднал или провален ангел. Накрая живее с цироза, преследван е от задължения и безпаричие. Профуканият гений по питейните заведения не може да бъде простен, това е таксата за самозабравата и Мане я заплаща.

Новината за гибелта му ще и формалната амнистия за всеки бразилец. Изведнъж спомените и страстта, които са подарени на фенове и почитатели, съумява да надделее и милиони хора излизат по улиците, с цел да изпратят оня ангел, който по-скоро беше демон на терена. Последният път на Гаринча потегля от Маракана до Пау Гранде. На надгробния му камък ще бъде написано:

„ Тук почива оня, който беше наслада за народа – Мане Гаринча “

Мане има своите доста красиви моменти в биографията си. Една легенда споделя по какъв начин е бил в хотела с тима си, очаквайки едно завладяващо дерби. Докато стояли на терасата и се наслаждавали на гледката, Мане забелязал, че пред постройката има две кафенета. Едното било цялостно с хора, до момента в който другото продължавало да стои празно. Собственикът на празното заведение го чистил, подреждал маси, само че нищо. Никой не влизал там.

Мане решил да помогне. Излизайки от хотела, минал по този начин, че всички от външните маси да го видят, отворил вратата на цялостното заведение, огледал всички и по-късно се завъртял и седнал в празното на външна маса. Поръчал си едно кафе и просто стоял. Платил обилно за напитката си и станал да си върви. Докато се качи назад в хотела и излезе на терасата, хората от цялостното заведение към този момент помагали да закачат стола, на който е стоял Гаринча на стената. За същинските футболни почитатели, това към този момент бил монумент, който не може да се пренебрегва.