Да съсипем гнилата и беззаконна държава!
:
Ако печеля, спечелвам за цялостен народ - в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си
Господин Панайоте,
Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болничното заведение. Наистина бих починал, в случай че бях стоял още няколко дни. Така исто [честно и предано] се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, тъй като сте и най-главният ни челник [още от] началото на скупщината.
Вие се грижите в този момент и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се присъединявам [към] ония, [за] да [не] се рече, че се е харчило за мен. По всевъзможен метод ще виждам да Ви ги върна. То е много и предоста единствено че се трудите.[…]
Чух, [че] щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо [1867 г.] до момента не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но отново Ви апелирам и познавам за най-искрен и пръв любим български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да върша и ще го направя, в случай че рече Бог с Ваше разрешение, в случай че го намерите благосклонно. И ще Ви апелирам да ми позволите, за което в случай че печеля, спечелвам за цялостен народ - в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. […]
Ваш знаменосец: В. И. Ль-ский
Левски до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.[…]
Времето е в нас и ние сме във времето
Пишете, че ми се радвате на работите ми, като ме и съветвате да се варда да не създадем някаква простъпка, тъй като времената ни носят в този момент погрешки. Как си ми схванал работите, че ми се радваш така сляпо? И по какъв начин разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило в този момент погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А що се касае за отвън Българско, през днешния ден не даваме ухото си на никакви техни обещания.[…]
В. Лъвскiй
Левски до Панайот Хитов, 10.05.1871 година
Братство с всекиго, без да гледаме на религия и националност
Целта ни в Българско е приятелство с всекиго, без да гледаме на религия и националност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас дружно за живот и независимост човешка.
Това Ви е известно. [Но] тук думата ни е за нашите братя сърби, които по този начин също изповядват: независимост или гибел. И ето време [е] да покажат фактически, че те, сърбите, са братя и на българите. Ние през днешния ден желаеме да се освободим и простираме ръката си за помощ, каквато можат да ни дадат. Ние се нуждаем от национални водители за бойното поле и ги молим да ни дадат място за 150-200 души във военното учебно заведение. Затова задължавате се от Централния комитет по-скоричко да поднесете скрито писмото ни на сръбското държавно управление, че в случай че откри място прошението, отговорете ни по-скоричко, с цел да се разберем по-ясно със сръбското държавно управление за тая работа, която ще им признае българският народ. Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е отново работа.
Левски до Л. Каравелов, 25.07.1872 година
Васил Левски основава революционен комитет, художник Иван Табаков
Снимка: galleryloran.com
Из ПРОТОКОЛИ ОТ ПРОЦЕСА СРЕЩУ ВАСИЛ ЛЕВСКИ
http://www.sitebulgarizaedno.com
СЪДЕБНО-СЛЕДСТВЕН РАЗПИТ НА ГЛАВАТАРЯ НА БУНТОВНИЧЕСКИЯ КОМИТЕТ ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ И НА ДВАМАТА МУ ДРУГАРИ, ИЗВЪРШЕН ОТ НАРОЧНАТА КОМИСИЯ
25 зилкаде 1289 - 13 януари 1873 година
РАЗПИТ НА ВАСИЛА
5 януари 1873
Как е името ти, по какъв начин е името на татко ти, от кое място си, какво е занятието ти, на какъв брой си години?
Васил, на татко ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да улеснявам ситуацията на българите и обикалях, с цел да им давам очакване.
Кога излезе от родното си място Карлово и къде върви?
Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
С какво се занимаше в Сърбия и Влашко?
В Сърбия вървях да се изучавам в учебно заведение, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.
Викаха те в бунтовническия комитет за каква работа?
Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.
В какво се състои това твое обнадеждяване и по какъв начин щеше да го извършваш?
Данъци доста, а нямаш успокоение. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.
Къде върви с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, тъй като Сърбия, Влашко, Черна Гора и Гърция са подготвени да заграбят България, по тази причина, с цел да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.
Какво пишеше в дадените ти от комитета наставления и в популяризираните от тебе бумаги?
Дадените от комитета бумаги бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.
Ти сподели към този момент, че са те извикали в комитета, с цел да изпълняваш тая работа. Най-напред къде отиде, по какъв начин обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и по какъв начин намираше хората?
[След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох на първо време в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, само че комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, посочваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията наставления. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих на първо време в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] и преди споделих, излязох на края на града излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче по какъв начин е името му – не зная и не го познавам. Оттам отпътувах за Търново и след това за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.
Как ти посочваха тия знаци?
Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията.
Отгде знаеха те, че идваш от комитета?
Защото, когато ме извикаха на първо време в Централния комитет, от всеки край имаше по един човек. За да не се познават един други, те си поставяха маска на лицето[…]
Ти не пишеше ли по никакъв начин писма на комитетите?
Пишех. Както споделих преди, давах ги на индивида със знака в ръката, той ги изпращаше.
За къде пишеше писма и по какъв начин ги подписваше?
Местото не се надписваше. Надписвах [ги] до комитетите и се подписвах Левски, Арслан Дервишоглу, пишех също по този начин, и Кърджалъ[…]
Колко време обикаля?
С тая година обикалям три години.
Къде е непрекъснатото ти местопребиваване?
Никъде не живеех постоянно[…]
Много хора те познават и са се срещали с тебе, за какво не ги изкажеш?
Никого не познавам.
Не познаваш ли Димитра, който седи отсреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял дружно с него?
Виждах го два пъти във Влашко, само че че върви по тия работи – не зная…
Заедно с Димитра вие сте обиколили прекалено много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти споделя в лицето, какво ще кажеш ти?
Аз с тогова в никакъв случай не съм ходил, обикалях самичък саменичък[…]
Из НОВ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ
6 януари 1873
[…]Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
Според условията на устава, не ми беше работа да ги познавам.
Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?
Не ги познавам и тогава не ги познавах.
И куриерите ли не познаваше?
Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам…
ВЪПРОСИ КЪМ ДИДЬО ПЕЕВ В ПРИСЪСТВИЕ НА ДЯКОНА
6 януари 1873
Ти споделяше, че си ходил с Дякона в Пловдив, в този момент Дяконът отхвърля, какво ще кажеш?
Както заявих в предишното си свидетелствуване, ние ходихме в Ловеч, в Пловдив и в някои села, ето, споделям му в лицето.
В коя къща останахте в Царацово?
Останахме в къщата на Божил арабаджията.
Как извади тезкере на Дякона?
Той взема моето тезкере и мина насреща.
[Подписал]: Дидьо Пеев
НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ДЯКОНА
– Ти чу какво сподели седящият отсреща ти Дидьо Пеев, какво ще кажеш в този момент на това?
Тоя може да е ходил с различен, в този момент упреква мене…
Ти кажи хората, които работеха. Да стартираме на първо време от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?
В Свищов не останах в ничия къща, тъй като изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна персонално [с него]. И в Свищов несъмнено не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа[…]
Кои познаваш в Пловдив?
В Пловдив има един доктор, изпратих му писмо, само че той не го приел.
А бе дребосъче, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, в този момент това питаме, кажи ги!
Имаше няколко момчета, само че имената им не зная. Има [един] Иван арабаджията, той знае [хората] от Пловдив.
[Подписал]: Васил Дякон Левски
НОВ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ
7 януари 1873
Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?
Трябва да е името на Тетевенския комитет…
Преди да се скарате, кой провежда първоначално Тетевенския комитет и кой докара Димитра Дяковчанина в Тетевен, това питаме ние. Ние питаме за събитията преди вашата свада с Димитра и за самата нея.
Причината за нашето счепкване с Димитра беше, че той не искаше да даде сметка за събраните от комитетите пари, комитетите бяха станали негови лични.
ВЪПРОСИ КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ ОТ ВИДРАРЕ В ПРИСЪСТВИЕ НА ДЯКОНА
Познаваш ли индивида, който е отсреща ти?
Да, познавам го, Дякон Левски е.
- Кажи в лицето на Дякона разказаното от тебе в предишния ти разпит ловчанско нахлуване!
Както споделих преди, Дяконът изискал от Видраре един човек. Аз отивах по своя работа в един непосредствен до Ловеч манастир. От комитета ми споделиха: -„ Иди в Ловеч, откри Дякона и [му] кажи: „ Искал си човек, ние нямаме! “ И си върви след това по работата! “ Аз отидох в Ловеч, открих Дякона отвън града [и му] споделих. Той ме хвана и ми сподели: „ С тебе имаме една дребна работа, иди в хана, аз ще те повикам! “ Аз отидох в хана. Сетне пристигна Лукан, взе ме и ме заведе в къщата си. Когато отивахме в къщи, той ми сподели, [че] Левски не е тук, [а] е в отсрещната къща. Аз отидох в отсрещната къща, само че чия е тая къща – не зная. Стопанинът на къщата ми сподели: „ Левски е в плевнята. “ Яз влязох и видях там Левски в червени облекла. Той ме накара и аз да облека едни червени облекла. Тръгвайки оттова двамата дружно, ние отидохме до къщата, която нападнахме. На дъсчената ограда имаше два отвора, дигнахме ги и влязохме вътре. Аз останах в двора [и] стоях до вратника. Дяконът се качи горе [и] взе парите, слезе долу и сподели: „ Тия пари са малко, да изчакаме стопанина на къщата! “ Чакахме от шест до девет, стопанинът на къщата не пристигна. Дойде прислужникът му. Щом ни видя; той стартира да вика, Левски го хвана за яката и го завлече вътре, аз чаках при вратата, с цел да не пристигна някой. После момчето извика наново. Влязох вътре [и] видях, [че] Левски хванал момчето и забил камата в корема му. После той ми сподели: „ Вземи пушката ми [и] да бягаме! “ В това време пред вратнята се беше събрала тълпа. После ние се изплъзнахме из навалицата [и] избягахме в лозята. Дяконът съблече намиращите се върху него червени облекла, остави ги на мене и влезе вътре [в града]. На другия ден аз си отидох на село.
[Подписал]: Вутьо Ветьов
ВЪПРОСИ КЪМ ДЯКОНА
Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това?
Аз чух казаните от тогова думи, само че аз не съм лицето, което умъртви индивида в Ловеч.
Защо да те клюки тоя човек, да изкаже тебе, а не различен?
Вижда се, че всеки хвърля виновността върху мене, и тоя споделя за мене: „ по този начин направи, другояче направи “, само че аз не съм го направил. Тоя Вутьо Ветьов ми донесе и съобщи, в Правецкия хан писмото със известието за това произшествие[…]
[Подписал]: Васил Дякон Левски
РАЗПИТ НА ХРИСТО ХАНДЖИЯТА
януари 1873
Как ти е името, от кое място си, какво е занаятието ти, на какъв брой си години?
Христо, на татко ми – Цоньо, ловчанец съм, държа хан в Какрина, на двадесет и пет-двадесет шест години съм. От седем месеца съм ханджия в Какрина. Преди се занимавах с кожарство в Ловеч, кръчмарувах малко време край Ловеч.
Кога се срещна с Дякон Левски и по какъв начин стана запознанството ви?
Срещнах се с него през нощта, когато го заловиха. Нея нощ той пристигна дружно с моя родственик Никола бакърджията, който познавам.
Когато беше кръчмар край Ловеч, Дяконът не идваше ли в кръчмата ти?
Не е идвал в никакъв случай.
Дяконът е бил толкоз време в Ловеч, може ли да казваш, че не знаеш?
Не съм го виждал, не зная.
Дяконът споделя, че когато ти си бил кръчмар край Ловеч, той идвал няколко пъти в кръчмата ти [и е] нощувал там.
Там не е единствено моят дюкян, там има четири-пет дюкяна, може да е ходил в кръчмата на другиго.
Дяконът споделя даже: „ Известно време не бях виждал тоя човек, видях го тоя път в Какрина. “
Нека споделя, не го познавам[…]
ТЕЗКЕРЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Ваше превъзходителство,
Приложена към сегашното, показва се дешифрирана телеграмата, получена от негово превъзходителство дивизионния военачалник Али Саиб паша - ръководител на формираната в София следствена комисия, с която оповестява, че ще изпрати по пощата правосъдния протокол досежно наказването на хванатия Васил Дякон Левски, за който е било открито с категоричност, че е правил подстрекателска активност в Ловеч, че се е одързостил със слово и дело да бунтува популацията срещу султанската власт и да прави и други закононарушения.
Тъй като, съгласно постановленията на закона, такива бунтовници следва да бъдат наказани на смъртно наказване, то след разисквания в дребния състав на Министерския съвет, реши се, според същото разпореждане на закона, да се даде на негово Величество Императора да издаде ферман за наказване със гибел и на тоя бунтовник[…]
4 зилхидже 1289 - 21 януари 1873 година.
Из ПРЕПИС ОТ ПРОТОКОЛА НА КОМИСИЯТА
[…]Тъй като: в член 55 на императорския закон е постановено и категорично упоменато, че „ всеки, който подбужда персонално или посредством другиго турските жители и поданици на Османската империя към въоръжено въстание срещу султанската страна, и неговата замислена цел се реализира изцяло или пък е пристъпил към осъществяването на делото, той се санкционира със гибел “; в член 57 пък е казано, че „ в случай че група разбойници извършат дружно някое бунтовническо дело, планувано в гореказаните член чл. 55, 56, или пък пристъпят към неговото осъществяване, то самият предводител и подстрекател всред ония, които се намират в това разбойническо общество, където и да се залови, се санкционира със гибел, а другите, които биха се заловили на мястото на престъплението, съгласно със степента на тяхното потвърдено присъединяване в бунтовническото дело, се санкционират с пожизнен или краткотраен крепостен затвор “ […]
Понеже всичко гореизложено е открито с категоричност, то на съображение експлицитното предписание на член 55, алинея 1, член чл. 56, 66 и алинея 2 на член 174, реши се: упоменатият Дякон Левски да бъде наказан на гибел посредством обесване.
Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], дано се издаде височайше ираде, с цел да се извърши тая смъртна присъда, според закона, за което се осмелявам да ви апелирам. На всеки случай дано бъде съгласно вашата заповед.
27 зилкаде 1289 или 14 януари 1288 (1873) година.
Публ. във Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
Къде е заровен Левски
Публикувани за пръв път архиви сочат мястото - до днешното Министерство на земеделието
В. „ Дума “, 21 Юни 2017
Появи се на бял свят книга с оповестени за пръв път документи, които хвърлят светлина върху сакралния за българите въпрос къде е бил гробът на Левски. Авторът - историкът и писателят от Велико Търново Николай Иванов, изследва лист по лист архива на Националния военноисторически музей и разкрива мястото, където е заровен Апостола, и митарствата на тленните му остатъци сред институциите, където са били предадени за проучване. Книгата съдържа факсимилета на доста от документите, съпоставки и сравняване с картите, чертежите и скиците от 1894 година След толкоз години измислени разногласия за гроба на Левски представяме извадки от книгата, доказваща посредством научно дирене, че Левски е бил положен на място, което през днешния ден се намира до Министерството на земеделието. В същия гроб съгласно редица документи е положена и главата на Бенковски. Гробът е бил тъкмо сниман на картографски проект още през 1894 година, само че през 1909 година към този момент е бил зарязан, а костите на най-светия българин са обикаляли из всякакви институции, преди да бъдат унищожени евентуално при бомбардировките над София през 1944 година […]
* Черно на бяло
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ако печеля, спечелвам за цялостен народ - в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си
Господин Панайоте,
Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болничното заведение. Наистина бих починал, в случай че бях стоял още няколко дни. Така исто [честно и предано] се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, тъй като сте и най-главният ни челник [още от] началото на скупщината.
Вие се грижите в този момент и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се присъединявам [към] ония, [за] да [не] се рече, че се е харчило за мен. По всевъзможен метод ще виждам да Ви ги върна. То е много и предоста единствено че се трудите.[…]
Чух, [че] щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо [1867 г.] до момента не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но отново Ви апелирам и познавам за най-искрен и пръв любим български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да върша и ще го направя, в случай че рече Бог с Ваше разрешение, в случай че го намерите благосклонно. И ще Ви апелирам да ми позволите, за което в случай че печеля, спечелвам за цялостен народ - в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. […]
Ваш знаменосец: В. И. Ль-ский
Левски до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.[…]
Времето е в нас и ние сме във времето
Пишете, че ми се радвате на работите ми, като ме и съветвате да се варда да не създадем някаква простъпка, тъй като времената ни носят в този момент погрешки. Как си ми схванал работите, че ми се радваш така сляпо? И по какъв начин разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило в този момент погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А що се касае за отвън Българско, през днешния ден не даваме ухото си на никакви техни обещания.[…]
В. Лъвскiй
Левски до Панайот Хитов, 10.05.1871 година
Братство с всекиго, без да гледаме на религия и националност
Целта ни в Българско е приятелство с всекиго, без да гледаме на религия и националност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас дружно за живот и независимост човешка.
Това Ви е известно. [Но] тук думата ни е за нашите братя сърби, които по този начин също изповядват: независимост или гибел. И ето време [е] да покажат фактически, че те, сърбите, са братя и на българите. Ние през днешния ден желаеме да се освободим и простираме ръката си за помощ, каквато можат да ни дадат. Ние се нуждаем от национални водители за бойното поле и ги молим да ни дадат място за 150-200 души във военното учебно заведение. Затова задължавате се от Централния комитет по-скоричко да поднесете скрито писмото ни на сръбското държавно управление, че в случай че откри място прошението, отговорете ни по-скоричко, с цел да се разберем по-ясно със сръбското държавно управление за тая работа, която ще им признае българският народ. Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е отново работа.
Левски до Л. Каравелов, 25.07.1872 година
Васил Левски основава революционен комитет, художник Иван Табаков
Снимка: galleryloran.com
Из ПРОТОКОЛИ ОТ ПРОЦЕСА СРЕЩУ ВАСИЛ ЛЕВСКИ
http://www.sitebulgarizaedno.com
СЪДЕБНО-СЛЕДСТВЕН РАЗПИТ НА ГЛАВАТАРЯ НА БУНТОВНИЧЕСКИЯ КОМИТЕТ ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ И НА ДВАМАТА МУ ДРУГАРИ, ИЗВЪРШЕН ОТ НАРОЧНАТА КОМИСИЯ
25 зилкаде 1289 - 13 януари 1873 година
РАЗПИТ НА ВАСИЛА
5 януари 1873
Как е името ти, по какъв начин е името на татко ти, от кое място си, какво е занятието ти, на какъв брой си години?
Васил, на татко ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да улеснявам ситуацията на българите и обикалях, с цел да им давам очакване.
Кога излезе от родното си място Карлово и къде върви?
Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
С какво се занимаше в Сърбия и Влашко?
В Сърбия вървях да се изучавам в учебно заведение, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.
Викаха те в бунтовническия комитет за каква работа?
Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.
В какво се състои това твое обнадеждяване и по какъв начин щеше да го извършваш?
Данъци доста, а нямаш успокоение. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.
Къде върви с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, тъй като Сърбия, Влашко, Черна Гора и Гърция са подготвени да заграбят България, по тази причина, с цел да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.
Какво пишеше в дадените ти от комитета наставления и в популяризираните от тебе бумаги?
Дадените от комитета бумаги бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.
Ти сподели към този момент, че са те извикали в комитета, с цел да изпълняваш тая работа. Най-напред къде отиде, по какъв начин обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и по какъв начин намираше хората?
[След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох на първо време в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, само че комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, посочваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията наставления. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих на първо време в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] и преди споделих, излязох на края на града излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче по какъв начин е името му – не зная и не го познавам. Оттам отпътувах за Търново и след това за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.
Как ти посочваха тия знаци?
Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията.
Отгде знаеха те, че идваш от комитета?
Защото, когато ме извикаха на първо време в Централния комитет, от всеки край имаше по един човек. За да не се познават един други, те си поставяха маска на лицето[…]
Ти не пишеше ли по никакъв начин писма на комитетите?
Пишех. Както споделих преди, давах ги на индивида със знака в ръката, той ги изпращаше.
За къде пишеше писма и по какъв начин ги подписваше?
Местото не се надписваше. Надписвах [ги] до комитетите и се подписвах Левски, Арслан Дервишоглу, пишех също по този начин, и Кърджалъ[…]
Колко време обикаля?
С тая година обикалям три години.
Къде е непрекъснатото ти местопребиваване?
Никъде не живеех постоянно[…]
Много хора те познават и са се срещали с тебе, за какво не ги изкажеш?
Никого не познавам.
Не познаваш ли Димитра, който седи отсреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял дружно с него?
Виждах го два пъти във Влашко, само че че върви по тия работи – не зная…
Заедно с Димитра вие сте обиколили прекалено много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти споделя в лицето, какво ще кажеш ти?
Аз с тогова в никакъв случай не съм ходил, обикалях самичък саменичък[…]
Из НОВ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ
6 януари 1873
[…]Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
Според условията на устава, не ми беше работа да ги познавам.
Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?
Не ги познавам и тогава не ги познавах.
И куриерите ли не познаваше?
Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам…
ВЪПРОСИ КЪМ ДИДЬО ПЕЕВ В ПРИСЪСТВИЕ НА ДЯКОНА
6 януари 1873
Ти споделяше, че си ходил с Дякона в Пловдив, в този момент Дяконът отхвърля, какво ще кажеш?
Както заявих в предишното си свидетелствуване, ние ходихме в Ловеч, в Пловдив и в някои села, ето, споделям му в лицето.
В коя къща останахте в Царацово?
Останахме в къщата на Божил арабаджията.
Как извади тезкере на Дякона?
Той взема моето тезкере и мина насреща.
[Подписал]: Дидьо Пеев
НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ДЯКОНА
– Ти чу какво сподели седящият отсреща ти Дидьо Пеев, какво ще кажеш в този момент на това?
Тоя може да е ходил с различен, в този момент упреква мене…
Ти кажи хората, които работеха. Да стартираме на първо време от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?
В Свищов не останах в ничия къща, тъй като изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна персонално [с него]. И в Свищов несъмнено не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа[…]
Кои познаваш в Пловдив?
В Пловдив има един доктор, изпратих му писмо, само че той не го приел.
А бе дребосъче, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, в този момент това питаме, кажи ги!
Имаше няколко момчета, само че имената им не зная. Има [един] Иван арабаджията, той знае [хората] от Пловдив.
[Подписал]: Васил Дякон Левски
НОВ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ
7 януари 1873
Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?
Трябва да е името на Тетевенския комитет…
Преди да се скарате, кой провежда първоначално Тетевенския комитет и кой докара Димитра Дяковчанина в Тетевен, това питаме ние. Ние питаме за събитията преди вашата свада с Димитра и за самата нея.
Причината за нашето счепкване с Димитра беше, че той не искаше да даде сметка за събраните от комитетите пари, комитетите бяха станали негови лични.
ВЪПРОСИ КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ ОТ ВИДРАРЕ В ПРИСЪСТВИЕ НА ДЯКОНА
Познаваш ли индивида, който е отсреща ти?
Да, познавам го, Дякон Левски е.
- Кажи в лицето на Дякона разказаното от тебе в предишния ти разпит ловчанско нахлуване!
Както споделих преди, Дяконът изискал от Видраре един човек. Аз отивах по своя работа в един непосредствен до Ловеч манастир. От комитета ми споделиха: -„ Иди в Ловеч, откри Дякона и [му] кажи: „ Искал си човек, ние нямаме! “ И си върви след това по работата! “ Аз отидох в Ловеч, открих Дякона отвън града [и му] споделих. Той ме хвана и ми сподели: „ С тебе имаме една дребна работа, иди в хана, аз ще те повикам! “ Аз отидох в хана. Сетне пристигна Лукан, взе ме и ме заведе в къщата си. Когато отивахме в къщи, той ми сподели, [че] Левски не е тук, [а] е в отсрещната къща. Аз отидох в отсрещната къща, само че чия е тая къща – не зная. Стопанинът на къщата ми сподели: „ Левски е в плевнята. “ Яз влязох и видях там Левски в червени облекла. Той ме накара и аз да облека едни червени облекла. Тръгвайки оттова двамата дружно, ние отидохме до къщата, която нападнахме. На дъсчената ограда имаше два отвора, дигнахме ги и влязохме вътре. Аз останах в двора [и] стоях до вратника. Дяконът се качи горе [и] взе парите, слезе долу и сподели: „ Тия пари са малко, да изчакаме стопанина на къщата! “ Чакахме от шест до девет, стопанинът на къщата не пристигна. Дойде прислужникът му. Щом ни видя; той стартира да вика, Левски го хвана за яката и го завлече вътре, аз чаках при вратата, с цел да не пристигна някой. После момчето извика наново. Влязох вътре [и] видях, [че] Левски хванал момчето и забил камата в корема му. После той ми сподели: „ Вземи пушката ми [и] да бягаме! “ В това време пред вратнята се беше събрала тълпа. После ние се изплъзнахме из навалицата [и] избягахме в лозята. Дяконът съблече намиращите се върху него червени облекла, остави ги на мене и влезе вътре [в града]. На другия ден аз си отидох на село.
[Подписал]: Вутьо Ветьов
ВЪПРОСИ КЪМ ДЯКОНА
Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това?
Аз чух казаните от тогова думи, само че аз не съм лицето, което умъртви индивида в Ловеч.
Защо да те клюки тоя човек, да изкаже тебе, а не различен?
Вижда се, че всеки хвърля виновността върху мене, и тоя споделя за мене: „ по този начин направи, другояче направи “, само че аз не съм го направил. Тоя Вутьо Ветьов ми донесе и съобщи, в Правецкия хан писмото със известието за това произшествие[…]
[Подписал]: Васил Дякон Левски
РАЗПИТ НА ХРИСТО ХАНДЖИЯТА
януари 1873
Как ти е името, от кое място си, какво е занаятието ти, на какъв брой си години?
Христо, на татко ми – Цоньо, ловчанец съм, държа хан в Какрина, на двадесет и пет-двадесет шест години съм. От седем месеца съм ханджия в Какрина. Преди се занимавах с кожарство в Ловеч, кръчмарувах малко време край Ловеч.
Кога се срещна с Дякон Левски и по какъв начин стана запознанството ви?
Срещнах се с него през нощта, когато го заловиха. Нея нощ той пристигна дружно с моя родственик Никола бакърджията, който познавам.
Когато беше кръчмар край Ловеч, Дяконът не идваше ли в кръчмата ти?
Не е идвал в никакъв случай.
Дяконът е бил толкоз време в Ловеч, може ли да казваш, че не знаеш?
Не съм го виждал, не зная.
Дяконът споделя, че когато ти си бил кръчмар край Ловеч, той идвал няколко пъти в кръчмата ти [и е] нощувал там.
Там не е единствено моят дюкян, там има четири-пет дюкяна, може да е ходил в кръчмата на другиго.
Дяконът споделя даже: „ Известно време не бях виждал тоя човек, видях го тоя път в Какрина. “
Нека споделя, не го познавам[…]
ТЕЗКЕРЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Ваше превъзходителство,
Приложена към сегашното, показва се дешифрирана телеграмата, получена от негово превъзходителство дивизионния военачалник Али Саиб паша - ръководител на формираната в София следствена комисия, с която оповестява, че ще изпрати по пощата правосъдния протокол досежно наказването на хванатия Васил Дякон Левски, за който е било открито с категоричност, че е правил подстрекателска активност в Ловеч, че се е одързостил със слово и дело да бунтува популацията срещу султанската власт и да прави и други закононарушения.
Тъй като, съгласно постановленията на закона, такива бунтовници следва да бъдат наказани на смъртно наказване, то след разисквания в дребния състав на Министерския съвет, реши се, според същото разпореждане на закона, да се даде на негово Величество Императора да издаде ферман за наказване със гибел и на тоя бунтовник[…]
4 зилхидже 1289 - 21 януари 1873 година.
Из ПРЕПИС ОТ ПРОТОКОЛА НА КОМИСИЯТА
[…]Тъй като: в член 55 на императорския закон е постановено и категорично упоменато, че „ всеки, който подбужда персонално или посредством другиго турските жители и поданици на Османската империя към въоръжено въстание срещу султанската страна, и неговата замислена цел се реализира изцяло или пък е пристъпил към осъществяването на делото, той се санкционира със гибел “; в член 57 пък е казано, че „ в случай че група разбойници извършат дружно някое бунтовническо дело, планувано в гореказаните член чл. 55, 56, или пък пристъпят към неговото осъществяване, то самият предводител и подстрекател всред ония, които се намират в това разбойническо общество, където и да се залови, се санкционира със гибел, а другите, които биха се заловили на мястото на престъплението, съгласно със степента на тяхното потвърдено присъединяване в бунтовническото дело, се санкционират с пожизнен или краткотраен крепостен затвор “ […]
Понеже всичко гореизложено е открито с категоричност, то на съображение експлицитното предписание на член 55, алинея 1, член чл. 56, 66 и алинея 2 на член 174, реши се: упоменатият Дякон Левски да бъде наказан на гибел посредством обесване.
Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], дано се издаде височайше ираде, с цел да се извърши тая смъртна присъда, според закона, за което се осмелявам да ви апелирам. На всеки случай дано бъде съгласно вашата заповед.
27 зилкаде 1289 или 14 януари 1288 (1873) година.
Публ. във Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.
Къде е заровен Левски
Публикувани за пръв път архиви сочат мястото - до днешното Министерство на земеделието
В. „ Дума “, 21 Юни 2017
Появи се на бял свят книга с оповестени за пръв път документи, които хвърлят светлина върху сакралния за българите въпрос къде е бил гробът на Левски. Авторът - историкът и писателят от Велико Търново Николай Иванов, изследва лист по лист архива на Националния военноисторически музей и разкрива мястото, където е заровен Апостола, и митарствата на тленните му остатъци сред институциите, където са били предадени за проучване. Книгата съдържа факсимилета на доста от документите, съпоставки и сравняване с картите, чертежите и скиците от 1894 година След толкоз години измислени разногласия за гроба на Левски представяме извадки от книгата, доказваща посредством научно дирене, че Левски е бил положен на място, което през днешния ден се намира до Министерството на земеделието. В същия гроб съгласно редица документи е положена и главата на Бенковски. Гробът е бил тъкмо сниман на картографски проект още през 1894 година, само че през 1909 година към този момент е бил зарязан, а костите на най-светия българин са обикаляли из всякакви институции, преди да бъдат унищожени евентуално при бомбардировките над София през 1944 година […]
* Черно на бяло
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ