В Грузия правят сирене „на конци“ и вдигат наздравица с цървул
Ако слушате постоянно „ Покана за пътешестване “, знаете че наскоро посетих Грузия и не спирам да описвам за нея. Ако постоянно сте се чудели по какъв начин сиренето става „ на конци “ – в този момент ще ви опиша.
В грузинския регион Асприндза се срещам с Давид и Теона – младежи, заели се да проправят пътя на туристите към тези места. Канят ни в достоверна къща, където ще участваме в „ мастер клас “ – разбирайте, майсторско ястие, на планински гозби. Аз обаче съм любопитна да видя с очите си по какъв начин се получава фамозното грузинско сирене на конци. И по какъв начин се месят прословутите хачапури.
В зиданата печка огънят бумти. В откритото огнище припукват съчки. Местен юноша пее та се къса. Дребна женица разточва кора по-тънка от цигарена брошура, която опъва върху масата като завивка. След това стартира да ръси домашно сирене, одеве избито масло и яйца от кокошките в двора. Все предпоставки за неземно вкусна нашенска баница. Не, поправят ме, това са хачапури. Но по какъв начин? В моята визия хачапури е лодковидно печиво, в което жълтъкът на чукнато яйце намига закачливо. Оказва се, че колкото района има, толкоз са типовете на типичното грузинско хачапури – с заряд от зеленища, бяло сирене, жълто сирене, единствено тесто със едросмляна сол…
В тази част на Аспринзда си е чиста баница. Но от онази, забравената, бабината, забъркана в обич и древен опит. Тъкмо се тюхкам какъв брой скърбя, че нямам като Алф девет стомаха и… стартирам да си мисля, че тук може да не ми стигнат.
На огъня в окаден казан къкри мляко. Знаем от кое място е. Преди малко кравите се прибраха от водопой. Стопанката разбърква млякото и му изсипва квас за сирене. Последва близо час, в който аз се изморих да я виждам, а тя не спря да работи. От маята млякото се трансформира в безформена маса, сходна на бял парцал. Не ми стана ясно по какъв начин чевръстата жена бъркаше с голи ръце в котела, вадеше субстанцията, пускаше я в леген със суроватка и я премяташе, източваше, изстискваше като пешкир и още веднъж я запращаше в котела. Постепенно започнаха да се появяват влакна, дебели като въжета. С всяко премятане те изтъняваха, а аз си мислех, че всеки би си сецнал кръста от непрестанното навеждане. Неуморната грузинка обаче се трудеше като курдисана. С премерени придвижвания продължаваше да премята и изстисква. Обясниха ми, че когато сиренето стане фино като косъм част от него се сервира, забъркано с прясно масло към топъл самун, а останалото се изсушава. Чак тогава осъзнах, че нещото обичайно на конска опашка провесено от една от гредите в действителност е сирене. „ О, да, там е от три години. Когато решим, накисваме част от него във вода и то става на усет като прясно “.
Едва съумявам да преглътна последния залък от топлия самун с прясното сирене, когато тамадата (грузинската дума за церемониалмайстор на трапезата, който дава тенденция на тостовете) стартира тирада за другарството. В ръката си вместо познатия от филмите рог държи нещо кафяво и безформено. Обясняват ми, че това е цървул! Да 300-годишен цървул, пропит с восък, от който се пие вино при тържествени случаи. Тамадата по традиция показва човек от компанията, който да продължи тематиката от тоста му. Изпива до последната капка наличието на цървула, напълва го с вино и ми го подава. Само от цървул не бях пила. Е, към този момент съм…
Снимки и видео: Магдаледа Гигова
В грузинския регион Асприндза се срещам с Давид и Теона – младежи, заели се да проправят пътя на туристите към тези места. Канят ни в достоверна къща, където ще участваме в „ мастер клас “ – разбирайте, майсторско ястие, на планински гозби. Аз обаче съм любопитна да видя с очите си по какъв начин се получава фамозното грузинско сирене на конци. И по какъв начин се месят прословутите хачапури.
В зиданата печка огънят бумти. В откритото огнище припукват съчки. Местен юноша пее та се къса. Дребна женица разточва кора по-тънка от цигарена брошура, която опъва върху масата като завивка. След това стартира да ръси домашно сирене, одеве избито масло и яйца от кокошките в двора. Все предпоставки за неземно вкусна нашенска баница. Не, поправят ме, това са хачапури. Но по какъв начин? В моята визия хачапури е лодковидно печиво, в което жълтъкът на чукнато яйце намига закачливо. Оказва се, че колкото района има, толкоз са типовете на типичното грузинско хачапури – с заряд от зеленища, бяло сирене, жълто сирене, единствено тесто със едросмляна сол… В тази част на Аспринзда си е чиста баница. Но от онази, забравената, бабината, забъркана в обич и древен опит. Тъкмо се тюхкам какъв брой скърбя, че нямам като Алф девет стомаха и… стартирам да си мисля, че тук може да не ми стигнат.
На огъня в окаден казан къкри мляко. Знаем от кое място е. Преди малко кравите се прибраха от водопой. Стопанката разбърква млякото и му изсипва квас за сирене. Последва близо час, в който аз се изморих да я виждам, а тя не спря да работи. От маята млякото се трансформира в безформена маса, сходна на бял парцал. Не ми стана ясно по какъв начин чевръстата жена бъркаше с голи ръце в котела, вадеше субстанцията, пускаше я в леген със суроватка и я премяташе, източваше, изстискваше като пешкир и още веднъж я запращаше в котела. Постепенно започнаха да се появяват влакна, дебели като въжета. С всяко премятане те изтъняваха, а аз си мислех, че всеки би си сецнал кръста от непрестанното навеждане. Неуморната грузинка обаче се трудеше като курдисана. С премерени придвижвания продължаваше да премята и изстисква. Обясниха ми, че когато сиренето стане фино като косъм част от него се сервира, забъркано с прясно масло към топъл самун, а останалото се изсушава. Чак тогава осъзнах, че нещото обичайно на конска опашка провесено от една от гредите в действителност е сирене. „ О, да, там е от три години. Когато решим, накисваме част от него във вода и то става на усет като прясно “.
Едва съумявам да преглътна последния залък от топлия самун с прясното сирене, когато тамадата (грузинската дума за церемониалмайстор на трапезата, който дава тенденция на тостовете) стартира тирада за другарството. В ръката си вместо познатия от филмите рог държи нещо кафяво и безформено. Обясняват ми, че това е цървул! Да 300-годишен цървул, пропит с восък, от който се пие вино при тържествени случаи. Тамадата по традиция показва човек от компанията, който да продължи тематиката от тоста му. Изпива до последната капка наличието на цървула, напълва го с вино и ми го подава. Само от цървул не бях пила. Е, към този момент съм…
Снимки и видео: Магдаледа Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ