Полово неутрален език, престорено възмущение от колониализмa - това е пандемията на гузната съвест |
“Ако си мислиш, че си прекомерно дребен, с цел да влияеш на събитията, пробвай се да заспиш, до момента в който в стаята има комар. ” Тибетска сентенция. Напълно използвана към актуалния спор, който елитите водят от името на малцинствата.
Тези малцинства идват отдясно или отляво на политическия набор, и се основават на еднаквост, вяра, нация или човешки права, цвят на кожата, раса или пол, на полезности, природа или език. С виртуозна отдаденост коментират на болшинството чии ползи към този момент не се признават, какво може да се приказва и прави, и какво не може. Способността на тези колкото кресливи, толкоз и ненапълно лимитирани малцинства, да натрапват своя метод на мислене и говорене на останалата част от обществото, e толкоз сполучлива в търговията с внимание, че те даже се „ усещат “ като болшинство.
Твърдата валута: жертвенически статус
Предпоставка за това внимание не са заслугите, а ощетеността. За задачата светът се разделя на жертви и агресори. За да се включиш в клуба на жертвите, не е нужно да си дискриминиран – задоволително е да се чувстваш по този начин или морално да се упълномощиш за представител на жертвите. Историческата или структурната несправедливост се драматизира, тъй като единствено това подсигурява достъп до огромните медийни рупори, които от своя страна преподреждат публичните полезности. От тази жертвеническа позиция се изисква избавление или отплата.
За да умилостивят претендиращите групи в този културен спор, агресорите или усещаните като такива размахват добродетели. В бизнес изказванията циркулират понятия като общо богатство, резистентност, полезности, екология и отговорност.
Фирмите се преобразуват в организации за запазване на природата и показват продуктите си като морално превъзходната консумация: който си купи бира, избавя дъждовната гора. На напред във времето към този момент не стои основаването на стойност за клиентите, а битката против детския труд, колониализма и климатичните промени. Даже банките притеглят с „ устойчиви “ сметки (каквото и да значи това).
Все повече малцинства (етнически, религиозни, полови) се компенсират за „ структурни неправди ”, като се включват посредством напън, само че несъмнено, единствено там, където има заричане за пари или власт. В езика прибавяме родови форми до цялостно комплициране, а субсидираната електрическа кола се промотира като преносима декларация за добродетелност. Към методите да се пречистиш принадлежи и условието така наречен „ редовно съответстващи “ специалности освен да се приветстват, само че и да се заплащат по-добре. Всички кимаме замислено.
Защо обаче болшинството позволява да го тормозят по този начин? Ами първо, да възразиш против мнимото положително не е приемливо; човек не недоволства против негодуващите. Че кой е срещу отбраната на малцинствата? Но в случай че се задълбаем, ще се натъкнем на един социалнопсихологически механизъм: съвестта на малцинството е чиста, до момента в който тази на болшинството не е. Самоувереността на тогавашните болшинства се трансформира в гузна съвест. И това може да се експлоатира.
Съществуването: първородният грях
Ежедневното ни схващане от дълго време населява мътни конфликтни територии. И причинно-следствените му връзки не потъват в нищото, а попадат на тъкмо несъмнено място: в самия човек! Самото ни битие е неверно.
Съответно много хора имат възприятието, че живеят не както би трябвало. 11-ти септември, който ислямският гнет изяснява с безбожието ни; надвисналият срив на финансовия капитализъм поради алчността и консумеризма ни; обвиването на света в CO2-мъгла поради индустриалните ни способи, строителството ни и потреблението ни на говеждо, както и поради пресушаването на влажните зони; топенето на глетчерите, на полярните шапки, отмирането на типовете и на дъждовните гори, пластмасата в океана, икономическата емиграция, всичките породени от охолството, в което живеем; продължаваме да употребяваме мотори с вътрешно горене, да летим за ваканцията, да се къпем прекомерно дълго, да купуваме евтина храна, да се радваме на ултра ниски цени на облеклата с помощта на детския труд в Близкия Изток.
Разиграват мъжете с някакви квоти и това е някак си в реда на нещата, с цел да се отплатят за хилядите години хипотетично патриархално владичество. Да не забравяме и прегрешението пред климата, наречено „ дете “ – белким майката земя към този момент няма задоволително деца? И всичко това увеличено през лупата на Швейцария, която така и така постоянно е изопачавала международната история.
Купонът в действителност беше прекомерно прекрасен и избухлив. Затова и почерпилото се болшинство е готово да поеме виновността. Хората се концентрират върху загубите, а не върху облагите и бленуват за идилията на едно благоразумно-автентично битие, за благородни диваци и милостива природа, за опция без съпътстващи вреди, за живот без губещи, за повече тъждество, което назовават „ правдивост “.
Приема се користолюбие в правораздаването по морални аргументи, манията за регулации и гневната противоположна дискриминация, политически правилното нормиране на мисленето, чувстването и езика; премълчават се рационални изказвания и уравновесени отзиви, в случай че може да се окажат от изгода за „ неверната страна “. Бамби-ефектът в политическата доктрина, при който дребното и малцинственото се считат за изключително почтени за отбрана, във всеки случай кара някои да се усещат като чужденци в личната си страна; все едно болшинството е длъжно да се нагоди към малцинството.
Гузната съвест…
Но за какво гузната съвест победи над обстоятелствата? Защо заменя разсъдъка? Да осветим малко по-надълбоко и да разгледаме интрапсихичната търговия, която се прави тук.
Хората са същества на равновесието. Не могат да живеят дълго в обстановки, които ги натоварват душевно. Имат потребност да реализират вътрешен баланс. Когато да вземем за пример някой усеща безапелационното условие да не прави нещо, само че все пак го направи, след това един тип се „ разплаща “ с гузна съвест. Това може да е възприятие на виновност, самообвинения, стигащи до себеомраза. Така дебитът на в действителност почтения, се урежда с заема на гузната съвест. „ Ама то не ми е хубаво! “ След което човек отново се усеща до някаква степен уравновесен.
Това извършва забележителна несъзнателна функционалност – гузната съвест му разрешава да продължи. Това е дребната му мръсна загадка. Тя споделя: „ Ще го направя отново “. Това е интрапсихичната милостиня, която човек заплаща, с цел да не трансформира нищо – знае, че би трябвало да спре, само че все пак продължава: „ Mea culpa! Mea maxima culpa! “
Както еко делегатите с гузна съвест летят от една конференция на друга. Или както хората с наднормено тегло с гузна съвест омитат планини от сладкиши. Или както голф играчите с гузна съвест играят на терени, които изсмукват големи количества вода всеки ден. По същия метод някой от подкрепилите Инициативата за виновни предприятия за отбрана на индивида и природата от 2020-та (KVI) е можел да заблуди себе си и другите, че е направил нещо доста морално. И освен това без да му коства нищо.
... и разкаянието
Този механизъм трансформира власеницата в дрехата на съвремието. Триумф на условността: „ Всъщност не би трябвало да… “ Една ментална техника за утешение като жертвения козел, който човек коли ритуално, с цел да се очисти, само че без да би трябвало да предприеме нещо всъщност. Затова гузната съвест не би трябвало да се бърка с същинското разкайване. Когато някой съжалява за нещо, той престава да го прави.
Гузната съвест обаче може да те подлуди – ширещият се боязън на болшинството, че изпитва наслаждение от неверните неща. Затова и то с подготвеност екстернализира този боязън като морализаторски напън: човек вижда треската в окото на другия, само че не и гредата в своето.
Не дай Боже някой да направи нещо, което ми се желае и на мен, само че не си го разрешавам! Тогава отговорът е: щом аз се отнемам, би трябвало да се лишиш и ти! И не дай Боже някой без задръжки и на драго сърце да направи нещо, което в действителност върша и аз, само че скрито и с гузна съвест. Това ми натиска всичките бутони по едно и също време. Тогава срамът с наслада се заменя с виновност, а завистта се трансформира в взаимност.
Нищо не е толкоз отвратително, колкото свободата на другите.
Авторът Райнхард К. Шпренгер – мъдрец, мениджмънт специалист и създател, наред с други на „ Почтеното дружество “ (Das anständige Unternehmen), 2016, и „ Магията на спора. Защо всеки се нуждае от него и по какъв начин той ни придвижва напред ” (Magie des Konflikts. Warum ihn jeder braucht und wie er uns weiterbringt), 2020. Живее в Швейцария.
Превод от немски: Борислава Велкова
Тези малцинства идват отдясно или отляво на политическия набор, и се основават на еднаквост, вяра, нация или човешки права, цвят на кожата, раса или пол, на полезности, природа или език. С виртуозна отдаденост коментират на болшинството чии ползи към този момент не се признават, какво може да се приказва и прави, и какво не може. Способността на тези колкото кресливи, толкоз и ненапълно лимитирани малцинства, да натрапват своя метод на мислене и говорене на останалата част от обществото, e толкоз сполучлива в търговията с внимание, че те даже се „ усещат “ като болшинство.
Твърдата валута: жертвенически статус
Предпоставка за това внимание не са заслугите, а ощетеността. За задачата светът се разделя на жертви и агресори. За да се включиш в клуба на жертвите, не е нужно да си дискриминиран – задоволително е да се чувстваш по този начин или морално да се упълномощиш за представител на жертвите. Историческата или структурната несправедливост се драматизира, тъй като единствено това подсигурява достъп до огромните медийни рупори, които от своя страна преподреждат публичните полезности. От тази жертвеническа позиция се изисква избавление или отплата.
За да умилостивят претендиращите групи в този културен спор, агресорите или усещаните като такива размахват добродетели. В бизнес изказванията циркулират понятия като общо богатство, резистентност, полезности, екология и отговорност.
Фирмите се преобразуват в организации за запазване на природата и показват продуктите си като морално превъзходната консумация: който си купи бира, избавя дъждовната гора. На напред във времето към този момент не стои основаването на стойност за клиентите, а битката против детския труд, колониализма и климатичните промени. Даже банките притеглят с „ устойчиви “ сметки (каквото и да значи това).
Все повече малцинства (етнически, религиозни, полови) се компенсират за „ структурни неправди ”, като се включват посредством напън, само че несъмнено, единствено там, където има заричане за пари или власт. В езика прибавяме родови форми до цялостно комплициране, а субсидираната електрическа кола се промотира като преносима декларация за добродетелност. Към методите да се пречистиш принадлежи и условието така наречен „ редовно съответстващи “ специалности освен да се приветстват, само че и да се заплащат по-добре. Всички кимаме замислено.
Защо обаче болшинството позволява да го тормозят по този начин? Ами първо, да възразиш против мнимото положително не е приемливо; човек не недоволства против негодуващите. Че кой е срещу отбраната на малцинствата? Но в случай че се задълбаем, ще се натъкнем на един социалнопсихологически механизъм: съвестта на малцинството е чиста, до момента в който тази на болшинството не е. Самоувереността на тогавашните болшинства се трансформира в гузна съвест. И това може да се експлоатира.
Съществуването: първородният грях
Ежедневното ни схващане от дълго време населява мътни конфликтни територии. И причинно-следствените му връзки не потъват в нищото, а попадат на тъкмо несъмнено място: в самия човек! Самото ни битие е неверно.
Съответно много хора имат възприятието, че живеят не както би трябвало. 11-ти септември, който ислямският гнет изяснява с безбожието ни; надвисналият срив на финансовия капитализъм поради алчността и консумеризма ни; обвиването на света в CO2-мъгла поради индустриалните ни способи, строителството ни и потреблението ни на говеждо, както и поради пресушаването на влажните зони; топенето на глетчерите, на полярните шапки, отмирането на типовете и на дъждовните гори, пластмасата в океана, икономическата емиграция, всичките породени от охолството, в което живеем; продължаваме да употребяваме мотори с вътрешно горене, да летим за ваканцията, да се къпем прекомерно дълго, да купуваме евтина храна, да се радваме на ултра ниски цени на облеклата с помощта на детския труд в Близкия Изток.
Разиграват мъжете с някакви квоти и това е някак си в реда на нещата, с цел да се отплатят за хилядите години хипотетично патриархално владичество. Да не забравяме и прегрешението пред климата, наречено „ дете “ – белким майката земя към този момент няма задоволително деца? И всичко това увеличено през лупата на Швейцария, която така и така постоянно е изопачавала международната история.
Купонът в действителност беше прекомерно прекрасен и избухлив. Затова и почерпилото се болшинство е готово да поеме виновността. Хората се концентрират върху загубите, а не върху облагите и бленуват за идилията на едно благоразумно-автентично битие, за благородни диваци и милостива природа, за опция без съпътстващи вреди, за живот без губещи, за повече тъждество, което назовават „ правдивост “.
Приема се користолюбие в правораздаването по морални аргументи, манията за регулации и гневната противоположна дискриминация, политически правилното нормиране на мисленето, чувстването и езика; премълчават се рационални изказвания и уравновесени отзиви, в случай че може да се окажат от изгода за „ неверната страна “. Бамби-ефектът в политическата доктрина, при който дребното и малцинственото се считат за изключително почтени за отбрана, във всеки случай кара някои да се усещат като чужденци в личната си страна; все едно болшинството е длъжно да се нагоди към малцинството.
Гузната съвест…
Но за какво гузната съвест победи над обстоятелствата? Защо заменя разсъдъка? Да осветим малко по-надълбоко и да разгледаме интрапсихичната търговия, която се прави тук.
Хората са същества на равновесието. Не могат да живеят дълго в обстановки, които ги натоварват душевно. Имат потребност да реализират вътрешен баланс. Когато да вземем за пример някой усеща безапелационното условие да не прави нещо, само че все пак го направи, след това един тип се „ разплаща “ с гузна съвест. Това може да е възприятие на виновност, самообвинения, стигащи до себеомраза. Така дебитът на в действителност почтения, се урежда с заема на гузната съвест. „ Ама то не ми е хубаво! “ След което човек отново се усеща до някаква степен уравновесен.
Това извършва забележителна несъзнателна функционалност – гузната съвест му разрешава да продължи. Това е дребната му мръсна загадка. Тя споделя: „ Ще го направя отново “. Това е интрапсихичната милостиня, която човек заплаща, с цел да не трансформира нищо – знае, че би трябвало да спре, само че все пак продължава: „ Mea culpa! Mea maxima culpa! “
Както еко делегатите с гузна съвест летят от една конференция на друга. Или както хората с наднормено тегло с гузна съвест омитат планини от сладкиши. Или както голф играчите с гузна съвест играят на терени, които изсмукват големи количества вода всеки ден. По същия метод някой от подкрепилите Инициативата за виновни предприятия за отбрана на индивида и природата от 2020-та (KVI) е можел да заблуди себе си и другите, че е направил нещо доста морално. И освен това без да му коства нищо.
... и разкаянието
Този механизъм трансформира власеницата в дрехата на съвремието. Триумф на условността: „ Всъщност не би трябвало да… “ Една ментална техника за утешение като жертвения козел, който човек коли ритуално, с цел да се очисти, само че без да би трябвало да предприеме нещо всъщност. Затова гузната съвест не би трябвало да се бърка с същинското разкайване. Когато някой съжалява за нещо, той престава да го прави.
Гузната съвест обаче може да те подлуди – ширещият се боязън на болшинството, че изпитва наслаждение от неверните неща. Затова и то с подготвеност екстернализира този боязън като морализаторски напън: човек вижда треската в окото на другия, само че не и гредата в своето.
Не дай Боже някой да направи нещо, което ми се желае и на мен, само че не си го разрешавам! Тогава отговорът е: щом аз се отнемам, би трябвало да се лишиш и ти! И не дай Боже някой без задръжки и на драго сърце да направи нещо, което в действителност върша и аз, само че скрито и с гузна съвест. Това ми натиска всичките бутони по едно и също време. Тогава срамът с наслада се заменя с виновност, а завистта се трансформира в взаимност.
Нищо не е толкоз отвратително, колкото свободата на другите.
Авторът Райнхард К. Шпренгер – мъдрец, мениджмънт специалист и създател, наред с други на „ Почтеното дружество “ (Das anständige Unternehmen), 2016, и „ Магията на спора. Защо всеки се нуждае от него и по какъв начин той ни придвижва напред ” (Magie des Konflikts. Warum ihn jeder braucht und wie er uns weiterbringt), 2020. Живее в Швейцария.
Превод от немски: Борислава Велкова
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ