Евросъюзът насъсква НАТО, а Борел - Столтенберг
Ако се има вяра на западната агитация, целият свят (поне цялата му демократична и цивилизована част) се сплоти против съветската експанзия в Украйна. В случая няма значение дали има или няма експанзия, само че е значима основната дума " сплоти ".
Междувременно, даже в границите на по този начин наречения либерален и цивилизован свят, сплотеността се оказва неразбираема. Което е изключително необичайно в подтекста на война (или нещо като война, тук също не е ясно) с Русия, която е сериозна мощ.
През 70-те години сегашният столетник Хенри Кисинджър, тогава държавен секретар на Съединени американски щати, си задава въпроса: " На кого да позвъня в Европа? " Той изясни, че знае нужните телефони в Париж, Рим и други, само че не знае телефонния номер на Европа, на който да се разискват въпроси от съвместен интерес с отговорно лице.
Въпросът на Кисинджър е настоящ и до през днешния ден. Сегашното световно напрежение единствено изостри недоразуменията. Да си представим, че Русия е решила да капитулира пред единния Запад. Това е малко евентуално, макар че нашите модерни власовци приказват за проваляне на Русия като приключен факт за на следващия ден (в крайни случаи, за вдругиден). Но към кой тогава да се обърнем за мир? Без отговор.
Защото най-малко три водещи структури вземат участие в настоящия съюз.
Не вземаме поради Украйна, както и Англия. Англичанката може да цапа, освен това много сполучливо, не по-зле от Украйна, само че не е в положение да управлява военните старания на Запада.
Остават, първо, НАТО, второ, Европейският съюз, който дефинитивно се трансформира от " общ пазар " в чисто военно-политически съюз, и трето, Съединени американски щати. От една страна, Вашингтон командва своите васали, колкото и да се пробват да настояват противоположното. От друга страна отговорностите му към васалите (все отново по принцип връзките сред лорд и васал би трябвало да са двустранни и лордът би трябвало да откликва на потребностите на васалите) клонят към нула. Вашингтон прави каквото желае, а що се отнася до ситуацията на Европа - шерифът не се интересува от проблемите на индианците.
В същото време, както към този момент беше маркирано, в Европа също няма единение на командването.
Преди това, в случай че го кажем на санскрит кастата на кшатриите, т.е. НАТО, отговаряше за военните въпроси, а Европейски Съюз беше кастата на вайшиите, т.е. на търговците. Сега самите вайшии желаят да станат кшатрии, което намерено призна и висшият представител на Европейски Съюз Жозеп Борел. Самият той се усеща не толкоз началник на европейската дипломация, колкото боен министър на Европейски Съюз. Строго видяно, единствено чувството самичък за себе си в такива случаи не е задоволително. Някои се показват себе си като Наполеон. Затова, с цел да не бъде подложен в лудница, кандидат-Наполеонът би трябвало да бъде „ приет за водач с акламация ”. Дори да не е повсеместен, само че въпреки всичко в сходство с най-малко някаква процедура.
Докато изказванията на Борел, че е по едно и също време водач и воин, се базират само на обстоятелството, че в формалната номенклатура на Европейски Съюз няма висш боен водач. Борел разсъждаваше, че в настоящето бурно време такава позиция е нужна и в случай че е по този начин, той ще бъде пълководец. В последна сметка природата не търпи вакум.
Човек даже може да се помири с такова изопачаване. Ръководството на Европейски Съюз в този момент е подобен пандемониум, като се стартира от основния гинеколог Урсула, че номенклатурните нововъведения на Борел са напълно в общото русло на войнстващата безнаказаност.
Но тогава поражда въпросът: какво да вършим с генералния секретар на НАТО Столтенберг? Когато зародят въпроси, към кого да се обърнем? По-рано Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация бяха известни с повтаряне на номенклатурата, само че европейските структури, които почтено продължиха руския опит, в този момент доближиха съвършенство.
Сега генералният секретар на НАТО разгласи, че повече няма да кандидатства за този управителен пост. В тази връзка се заприказва, че генералният секретар е изяден от съперниците си. Говореше се също, че е прекален ястреб, което обаче е подозрително.
Това обаче са все тематики за политически некролог. Докато въпросът за бъдещата орис на НАТО като подобен е по-актуален. Все отново номенклатурното повтаряне е добре или най-малко търпимо в спокойно време. Сега придворната изтънченост и двусмислието не пасват добре на упоритостите на Запада, който има намерение да тръгне на боен поход.
Така че СВО може да е погребал (мимоходом) и нападателния блок НАТО. Поне за това става дума. Вместо това ще има нападателен Европейски съюз отпред с войводата Жозеп.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Междувременно, даже в границите на по този начин наречения либерален и цивилизован свят, сплотеността се оказва неразбираема. Което е изключително необичайно в подтекста на война (или нещо като война, тук също не е ясно) с Русия, която е сериозна мощ.
През 70-те години сегашният столетник Хенри Кисинджър, тогава държавен секретар на Съединени американски щати, си задава въпроса: " На кого да позвъня в Европа? " Той изясни, че знае нужните телефони в Париж, Рим и други, само че не знае телефонния номер на Европа, на който да се разискват въпроси от съвместен интерес с отговорно лице.
Въпросът на Кисинджър е настоящ и до през днешния ден. Сегашното световно напрежение единствено изостри недоразуменията. Да си представим, че Русия е решила да капитулира пред единния Запад. Това е малко евентуално, макар че нашите модерни власовци приказват за проваляне на Русия като приключен факт за на следващия ден (в крайни случаи, за вдругиден). Но към кой тогава да се обърнем за мир? Без отговор.
Защото най-малко три водещи структури вземат участие в настоящия съюз.
Не вземаме поради Украйна, както и Англия. Англичанката може да цапа, освен това много сполучливо, не по-зле от Украйна, само че не е в положение да управлява военните старания на Запада.
Остават, първо, НАТО, второ, Европейският съюз, който дефинитивно се трансформира от " общ пазар " в чисто военно-политически съюз, и трето, Съединени американски щати. От една страна, Вашингтон командва своите васали, колкото и да се пробват да настояват противоположното. От друга страна отговорностите му към васалите (все отново по принцип връзките сред лорд и васал би трябвало да са двустранни и лордът би трябвало да откликва на потребностите на васалите) клонят към нула. Вашингтон прави каквото желае, а що се отнася до ситуацията на Европа - шерифът не се интересува от проблемите на индианците.
В същото време, както към този момент беше маркирано, в Европа също няма единение на командването.
Преди това, в случай че го кажем на санскрит кастата на кшатриите, т.е. НАТО, отговаряше за военните въпроси, а Европейски Съюз беше кастата на вайшиите, т.е. на търговците. Сега самите вайшии желаят да станат кшатрии, което намерено призна и висшият представител на Европейски Съюз Жозеп Борел. Самият той се усеща не толкоз началник на европейската дипломация, колкото боен министър на Европейски Съюз. Строго видяно, единствено чувството самичък за себе си в такива случаи не е задоволително. Някои се показват себе си като Наполеон. Затова, с цел да не бъде подложен в лудница, кандидат-Наполеонът би трябвало да бъде „ приет за водач с акламация ”. Дори да не е повсеместен, само че въпреки всичко в сходство с най-малко някаква процедура.
Докато изказванията на Борел, че е по едно и също време водач и воин, се базират само на обстоятелството, че в формалната номенклатура на Европейски Съюз няма висш боен водач. Борел разсъждаваше, че в настоящето бурно време такава позиция е нужна и в случай че е по този начин, той ще бъде пълководец. В последна сметка природата не търпи вакум.
Човек даже може да се помири с такова изопачаване. Ръководството на Европейски Съюз в този момент е подобен пандемониум, като се стартира от основния гинеколог Урсула, че номенклатурните нововъведения на Борел са напълно в общото русло на войнстващата безнаказаност.
Но тогава поражда въпросът: какво да вършим с генералния секретар на НАТО Столтенберг? Когато зародят въпроси, към кого да се обърнем? По-рано Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация бяха известни с повтаряне на номенклатурата, само че европейските структури, които почтено продължиха руския опит, в този момент доближиха съвършенство.
Сега генералният секретар на НАТО разгласи, че повече няма да кандидатства за този управителен пост. В тази връзка се заприказва, че генералният секретар е изяден от съперниците си. Говореше се също, че е прекален ястреб, което обаче е подозрително.
Това обаче са все тематики за политически некролог. Докато въпросът за бъдещата орис на НАТО като подобен е по-актуален. Все отново номенклатурното повтаряне е добре или най-малко търпимо в спокойно време. Сега придворната изтънченост и двусмислието не пасват добре на упоритостите на Запада, който има намерение да тръгне на боен поход.
Така че СВО може да е погребал (мимоходом) и нападателния блок НАТО. Поне за това става дума. Вместо това ще има нападателен Европейски съюз отпред с войводата Жозеп.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ