Ако се върнем в историята, ще видим че тя е

Ако се върнем в историята, ще забележим че тя е прекомерно богата на героични прояви освен на мъжете, само че и на дамите на България. В ония тъмни времена дамата с изключение на, че е раждала и отглеждала децата си, тя е била и дясната ръка на борците за независимост – хайдутите.

Има и такива дами, които не са си стояли в къщи, а дружно с мъжете са излизали в гората, на хайдушките сборища. Техните имена се предават от потомство на потомство с любов и същински екстаз – Сирма челник, Бойка челник,  Боряна челник, Рада челник, Каймак Стойна, Тодорка, Грозданка.

В средата на 19 век се явява Румена челник. Има нещо извънредно в характера на тази жена, която на 22 години, в това време на непоколебим традиционен ред, оставя брачен партньор и 4-годишно дете, с цел да оглави в Осоговските планини хайдушка тайфа.

Предполага се, че Румена е родена през 1829 година в с. Гюешево, Кюстендилско. Още от дребна тя била доста палаво и щуро дете. Дядо ѝ Павле бил поборник. Когато стартира Кримската война, събира чета и избавя селото от грабежите на турски войски, тръгнали на изток. Умира от раните си няколко дни след проваляне на четата. В последните си часове заръчал на сина си Георги (бащата на Румена) в никакъв случай да не скланя глава пред поробителите. Често Румена, която живеела в дядовата къща, идвала при татко си. На седем години била, когато, като донесла студена вода, поискала да стреля. И по този начин, когато нейните връснички се учат да въртят вретеното и чакръка, тя привиквала към пушката…

В детските години нормалното място на Румена било в гората. Не се плашела нито от животни, нито от хората. След като навършила 12 години Румена  се замомила. Имала чудната заложба да пее, а песента влизала право в сърцата на тия, които я слушат. Могла и с часове да играе хоро, без да усети отмалялост. Борела се с овчарчета и козарчета и постоянно ги надвивала. Но най-голямата ѝ пристрастеност си оставала стрелбата.

След като на 14 годишна възраст турците се пробвали да я отвлекат, татко ѝ я омъжил небрежно за 22-годишният Георги Шопо. Осем години живяла Румена с Георги, като през деня копаела боба и картофите, а нощем мерила юнашките облекла, препасвала силяха на дядо си. На осмата година Румена ражда дете – Андончо.

Георги постоянно ходел по гурбет. Някакъв турчин хвърлил око на невястата и постоянно я задявал. Веднъж като схванал, че е сама, свърнал коня в двора ѝ, където намерил края си от ножа на коравата българка. Румена нямала различен избор, с изключение на да хване гората. Зад Румена застават петнайсетина мустакати комити, двама от които – някогашни войводи. Първият въстаник бил Стоян Ковача.

За четири години от отрудена селска невяста Румена израства до воевода, национален покровител, чудовище за насилниците. Но остава жена – магнетична, стройна, с хипнотичния си взор.

Една нощ Румена влиза в родната си къща, облечена в хайдушките одежди и предлага на стреснатия си брачен партньор да я опрости и да се събере с дамата на Стоян. Той отхвърля.

Следва още по-решително деяние. В тъмна доба двамата със Стоян се изправят пред свещеника на Преколница с искане да ги венчае. Побратимството е постоянно, кълне се отчето и отхвърля да извърши обряда. Въпреки канона, Румена скрито ражда втората си рожба и я дава на своя родственица в Грамаждано да я кръсти и отгледа. Името на детето е Карамфил.

След изменничество в четата, вършат опит да убият Румена и Стоян. Нейния внук- Китан Андонов – по прякор Румата след години споделя: „ Тя не е убита. Оттам дружно с байрактаря Стоян баба Румена се преселила в Румъния, в Букурещ. След години, към 1895г., Румена изпратила новина по един пътуващ българин на сина си Андон. Тя била към този момент много остаряла, имала щерка от Стоян Ковача. Румена решила да повика сина си в Букурещ, където живеела много богато. Но Андон не се съгласил, наподобява не повярвал изцяло на думите на пратеника. “

Автор: Десислава Михалева