Правителството на големите надежди
Ако се върнем двадесетина години обратно, ще си спомним по какъв начин държавното управление на Национална движение „Симеон Втори", ръководено от Симеон Сакскобургготски пристигна на власт, съпроводено от големите упования на българските жители. Кой знае за какво, след завръщането на царя, всички взеха решение, че нещата в страната ще се оправят като с магическа пръчка и от чешмите ще потекат мед и масло. Обещанието за 800-те дни в допълнение укрепи тези очаквания. И откакто това не се случи, хората доста бързо се разочароваха. Резултатът от това отчаяние се видя на локалните избори през 2003-та.
Новото държавно управление, отпред с Кирил Петков, също идва на власт, натоварено с огромни очаквания и упования. Те се укрепват в допълнение от непрестанните бодри обещания на премиера и министрите му по какъв начин за три или шест месеца ще бъде направено първо, второ, трето, четвърто....И защото Петков даде поръчка, че кабинетът има упоритостта да изкара цялостен 4-годишен мандат, човек несъзнателно стартира да се пита: ами, откакто ще свършите всичко и ще оправите страната за шест месеца, какво ще вършиме останалите три и половина години?
Това в границите на шегата. А в този момент съществено. Факт е, че министър-председателят и неговите съратници от „ Продължаваме промяната “ се изхвърлят малко повече в обещанията и изключително в периодите за реализирането им. С което основават
нереалистични упования в българските жители.
Това би могло да докара до мощно отчаяние и до неуспех на първото след Бойко Борисов обикновено държавно управление на страната. С други думи, кабинетът „ Петков “ може да стане жертва на личните си високи цели. Което по никакъв начин не е добре.
Още в първата си парламентарна тирада като политически водач Кирил Петков даде обещание “нулева приемливост към корупцията и кражбите ” и да помогне на тези 42%, които живеят под линията на беднотия. Обеща да върне младежите от чужбина назад в България. Новото държавно управление ще приключи тунела под Шипка и тунела под Петрохан, ще построи трети мост над Дунав при Силистра, ще дострои автомагистрала „ Хемус “. Ще се преизчислят пенсиите, ще се преструктурират лечебни заведения, ще имаме електронно ръководство, ще се удържат цените на тока, водата и парното. Отделно е оправянето с пандемията от ковид и амбициозната задача за ускорение на имунизацията на популацията. И още, и още..., къде по-конкретно, къде по-общо.
Политологът Първан Симеонов също предизвестява, че една от основните рискове пред новата коалиция е да не сътвори свръхочаквания, тъй като не е сигурен, че ще ги извърши. Проблем е и опцията от феодализация на ресорите. Всеки си поема ресора, което е добре, само че крие и риск – ръководство на няколко писти, а не единно ръководство.
Новите ръководещи би трябвало към този момент да си дават сметка, че нещата, колкото и да им се желае, няма да стават толкоз бързо, тъй като
съпротивата против измененията ще е огромна и гневна.
Борисов може да не е министър председател, само че неговите креатури и „ калинки “ са на всички места. И те ще оказват отпор, ще саботират, ще пречат. Министерствата и организациите са цялостни с фрагментите на ГЕРБ, окопавали се там 12 години. Местната власт съвсем напълно е в ръцете на обвързваните с ГЕРБ феодали – кметове и локални предприемачи. Така че борбата по никакъв начин няма да е лесна и ще отнеме много време. За да я спечелиш, единствено гол възторг и младежка сила няма да са задоволителни.
Урокът, който получиха " Продължаваме промяната " и " ИТН " в Народното събрание, е задоволително индикативен. Те разрешиха на опитната и недоброжелателна съпротива в лицето на ГЕРБ да ги изпързаля, пробутвайки им недомислен мораториум върху цените на тока, водата и парното за бита. По-опитните политици от Българска социалистическа партия и " Демократична България " кой знае за какво си замълчаха резервирано. Предупреждение пристигна единствено от депутата от Движение за права и свободи Рамадан Аталай, само че никой не го чу. Наложи се скоростно да се намеси Министерският съвет, а въпросният мораториум да се прегласува и поправя.
Впрочем младежите от " Продължаваме промяната " не би трябвало да са толкоз наивни и неподготвени. За разлика от сътрудниците им от Има Такъв Народ, които и в предходните два Народното събрание демонстрираха, че не са на висотата на упованията и дилемите, които им сложиха гласоподавателите. От тази гладна точка може да се каже, че прохождането на новите депутати в парламентаризма стартира с провал. Засега обществото към момента е склонно да си затваря очите и да прости, само че дали ще е за дълго?
Новите ръководещи май би трябвало леко да успокоят топката и във връзка с основния прокурор и правосъдната промяна. Колкото и да се желае и на тях, и на множеството българи Гешев бързо да бъде отхвърлен, това няма да стане толкоз скоростно, тъй като е добре предпазен от конституцията и законите. Това може да стане малко по малко, още повече, че най-малко към този момент четирите партии от обединението не могат да съберат конституционно болшинство.
Видя се също, че Иван Гешев ще се съпротивлява по всевъзможен начин. Той е
последният и главен чадър над някогашния министър председател
да не се разкрият злоупотребите по време на неговото дълго ръководство. Гешев ще спъва новите ръководещи на всяка крачка и в същото време ще опищява орталъка и Европа, че върху подопечната му прокуратура се оказва " невиждан напън " и недемократичен тормоз. Нелепо е човек, който, още преди да бъде определен на високия си пост, се изрече против разделянето на управляващите, в този момент да се крие зад същото това разделяне.
Очевидно е, че новото държавно управление няма да има 100 дни толеранс. От него ще се чакат резултати незабавно. Още повече, че ограниченията във всяка една област са доста закъснели. Което не значи, че е належащо новите министри да се хвърлят като пожарникари да гасят пожари или да запушват пробойни всеки в своя си сектор. За обединението ще е извънредно мъчно да излъчва интегритет, само че е длъжна да се опита да го направи колкото се може по-бързо. Тъй като рецесиите, които следва да ръководи този кабинет, не са една или две, и от оправянето с тях ще зависи дали ще изкара цялостния си мандат.
И въпреки всичко сегашните ръководещи имат късмет. Дори да не реализиран задачите, които са си сложили, а съумеят да създадат забележими крачки по пътя на постигането им, това ще е задоволително да не изгубят доверието на гласоподавателите.
Кой кой е в постоянния кабинет на Кирил Петков - на стр. 10-12
Новото държавно управление, отпред с Кирил Петков, също идва на власт, натоварено с огромни очаквания и упования. Те се укрепват в допълнение от непрестанните бодри обещания на премиера и министрите му по какъв начин за три или шест месеца ще бъде направено първо, второ, трето, четвърто....И защото Петков даде поръчка, че кабинетът има упоритостта да изкара цялостен 4-годишен мандат, човек несъзнателно стартира да се пита: ами, откакто ще свършите всичко и ще оправите страната за шест месеца, какво ще вършиме останалите три и половина години?
Това в границите на шегата. А в този момент съществено. Факт е, че министър-председателят и неговите съратници от „ Продължаваме промяната “ се изхвърлят малко повече в обещанията и изключително в периодите за реализирането им. С което основават
нереалистични упования в българските жители.
Това би могло да докара до мощно отчаяние и до неуспех на първото след Бойко Борисов обикновено държавно управление на страната. С други думи, кабинетът „ Петков “ може да стане жертва на личните си високи цели. Което по никакъв начин не е добре.
Още в първата си парламентарна тирада като политически водач Кирил Петков даде обещание “нулева приемливост към корупцията и кражбите ” и да помогне на тези 42%, които живеят под линията на беднотия. Обеща да върне младежите от чужбина назад в България. Новото държавно управление ще приключи тунела под Шипка и тунела под Петрохан, ще построи трети мост над Дунав при Силистра, ще дострои автомагистрала „ Хемус “. Ще се преизчислят пенсиите, ще се преструктурират лечебни заведения, ще имаме електронно ръководство, ще се удържат цените на тока, водата и парното. Отделно е оправянето с пандемията от ковид и амбициозната задача за ускорение на имунизацията на популацията. И още, и още..., къде по-конкретно, къде по-общо.
Политологът Първан Симеонов също предизвестява, че една от основните рискове пред новата коалиция е да не сътвори свръхочаквания, тъй като не е сигурен, че ще ги извърши. Проблем е и опцията от феодализация на ресорите. Всеки си поема ресора, което е добре, само че крие и риск – ръководство на няколко писти, а не единно ръководство.
Новите ръководещи би трябвало към този момент да си дават сметка, че нещата, колкото и да им се желае, няма да стават толкоз бързо, тъй като
съпротивата против измененията ще е огромна и гневна.
Борисов може да не е министър председател, само че неговите креатури и „ калинки “ са на всички места. И те ще оказват отпор, ще саботират, ще пречат. Министерствата и организациите са цялостни с фрагментите на ГЕРБ, окопавали се там 12 години. Местната власт съвсем напълно е в ръцете на обвързваните с ГЕРБ феодали – кметове и локални предприемачи. Така че борбата по никакъв начин няма да е лесна и ще отнеме много време. За да я спечелиш, единствено гол възторг и младежка сила няма да са задоволителни.
Урокът, който получиха " Продължаваме промяната " и " ИТН " в Народното събрание, е задоволително индикативен. Те разрешиха на опитната и недоброжелателна съпротива в лицето на ГЕРБ да ги изпързаля, пробутвайки им недомислен мораториум върху цените на тока, водата и парното за бита. По-опитните политици от Българска социалистическа партия и " Демократична България " кой знае за какво си замълчаха резервирано. Предупреждение пристигна единствено от депутата от Движение за права и свободи Рамадан Аталай, само че никой не го чу. Наложи се скоростно да се намеси Министерският съвет, а въпросният мораториум да се прегласува и поправя.
Впрочем младежите от " Продължаваме промяната " не би трябвало да са толкоз наивни и неподготвени. За разлика от сътрудниците им от Има Такъв Народ, които и в предходните два Народното събрание демонстрираха, че не са на висотата на упованията и дилемите, които им сложиха гласоподавателите. От тази гладна точка може да се каже, че прохождането на новите депутати в парламентаризма стартира с провал. Засега обществото към момента е склонно да си затваря очите и да прости, само че дали ще е за дълго?
Новите ръководещи май би трябвало леко да успокоят топката и във връзка с основния прокурор и правосъдната промяна. Колкото и да се желае и на тях, и на множеството българи Гешев бързо да бъде отхвърлен, това няма да стане толкоз скоростно, тъй като е добре предпазен от конституцията и законите. Това може да стане малко по малко, още повече, че най-малко към този момент четирите партии от обединението не могат да съберат конституционно болшинство.
Видя се също, че Иван Гешев ще се съпротивлява по всевъзможен начин. Той е
последният и главен чадър над някогашния министър председател
да не се разкрият злоупотребите по време на неговото дълго ръководство. Гешев ще спъва новите ръководещи на всяка крачка и в същото време ще опищява орталъка и Европа, че върху подопечната му прокуратура се оказва " невиждан напън " и недемократичен тормоз. Нелепо е човек, който, още преди да бъде определен на високия си пост, се изрече против разделянето на управляващите, в този момент да се крие зад същото това разделяне.
Очевидно е, че новото държавно управление няма да има 100 дни толеранс. От него ще се чакат резултати незабавно. Още повече, че ограниченията във всяка една област са доста закъснели. Което не значи, че е належащо новите министри да се хвърлят като пожарникари да гасят пожари или да запушват пробойни всеки в своя си сектор. За обединението ще е извънредно мъчно да излъчва интегритет, само че е длъжна да се опита да го направи колкото се може по-бързо. Тъй като рецесиите, които следва да ръководи този кабинет, не са една или две, и от оправянето с тях ще зависи дали ще изкара цялостния си мандат.
И въпреки всичко сегашните ръководещи имат късмет. Дори да не реализиран задачите, които са си сложили, а съумеят да създадат забележими крачки по пътя на постигането им, това ще е задоволително да не изгубят доверието на гласоподавателите.
Кой кой е в постоянния кабинет на Кирил Петков - на стр. 10-12
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ