Бюджет 2024: Фермерите ще плащат 60 лв. повече за осигуровки всеки месец
Ако проектобюджетът за 2024 бъде признат, минималният застрахователен приход в земеделието ще скочи със 153 лева до 933 лева Това значи, че фермерите ще заплащат с към 60 лева повече за осигуровки всеки месец. Нямаше по какъв начин те да останат равнодушни към тази вест.
Според работещи в земеделския бранш това е следващият пестник за земеделците. “Управляващите си мислят, че ще изсмучат още пари от нас. В резултат ще получат по-малко земеделци и повече сива стопанска система ”, разяснява един от тях.
Други напомнят, че някогашният аграрни министър Иван Иванов обещаваше обезщетения поради първото нарастване на осигуровките при започване на 2022 година По-късно неговият правоприемник Явор Гечев се отметна с думите, че за първи път чува, че са заделени 5 млн. лева за тази цел. “Ето ги обезщетенията в този момент, обаче в противоположната посока - от нашите джобове към бюджета ”, възмущава се фермер, представен от.
Негов сътрудник напомня още обещания на ръководещите: “Казаха, че ще има отплата за осигуровките! Казаха, че няма да има налог върху дотациите до 100 хиляди лв.! Казаха, че мандрите ще работят единствено с българско мляко! Казаха! Казаха! Казаха! И какво направиха? ”, пита реторично той.
Не липсват отрицателни мнения и в обществените мрежи. “Плащаме 12 месеца, имаме приходи 5 месеца, тежък физически труд, вкарват на ниска цена импорт, скъпи са семена, препарати и всичко останало. А в този момент и осигуровките са нагоре. А бяхме на половин работна заплата, както си е действително ”, написа растениевъд.
При животновъдите не е по-лесно: “Всяко самоосигуряващо се лице е в тази сложна обстановка. Разликата е, че едно е да си работещ, а друго е да си животновъд. При едните е 8-часов работен ден при 20/22 работни дни на месец, а при животновъдите е по 24 часа за 30/31 дни в месеца. ”
Някои аграрни производители се усещат най-прецакани от закона: “Изцяло сами си плащаме цялата вноска за осигуровките. За нас няма 20 дни заплатен годишен отпуск, платени почивни дни или национални празници. Ако се разболеем, първите дни от болничния си ги плащаме сами. Да прибавя и единствено една година майчинство. ”
Разбира се, има и такива фермери, които считат, че повдигането на минималния застрахователен приход е целесъобразно: “Когато пристигна време да се пенсионирате, ще разберете защо е ставало въпрос, само че ще бъде късно ”, обръща се производител към своите сътрудници.
Те пък, от своя страна, го отвръщат: “Болната глава единствено за пенсия мисли, а не по какъв начин да ръководи парите си. И то “ако ” се пенсионираме ”, леко иронично подмятат те.
Друг фермер намира за извънредно дискриминационно, че земеделският производител няма алтернатива да прави вноски във фонд " Безработица ", а се обезпечава на цената на работната заплата - минимална или не. “Интересно за какво? Ние, в случай че прекратим активност, нямаме никаква защитна мрежа. Нали по този начин? ”, пита реторично той.
Не липсват и прогнози, че като аграрни производители ще се записват всеобщо пенсионери, защото заплащат единствено здравни осигуровки. А още по-песимистичният вид е прекосяването в сивия бранш - сиво, по-сиво, най-сиво...
Според работещи в земеделския бранш това е следващият пестник за земеделците. “Управляващите си мислят, че ще изсмучат още пари от нас. В резултат ще получат по-малко земеделци и повече сива стопанска система ”, разяснява един от тях.
Други напомнят, че някогашният аграрни министър Иван Иванов обещаваше обезщетения поради първото нарастване на осигуровките при започване на 2022 година По-късно неговият правоприемник Явор Гечев се отметна с думите, че за първи път чува, че са заделени 5 млн. лева за тази цел. “Ето ги обезщетенията в този момент, обаче в противоположната посока - от нашите джобове към бюджета ”, възмущава се фермер, представен от.
Негов сътрудник напомня още обещания на ръководещите: “Казаха, че ще има отплата за осигуровките! Казаха, че няма да има налог върху дотациите до 100 хиляди лв.! Казаха, че мандрите ще работят единствено с българско мляко! Казаха! Казаха! Казаха! И какво направиха? ”, пита реторично той.
Не липсват отрицателни мнения и в обществените мрежи. “Плащаме 12 месеца, имаме приходи 5 месеца, тежък физически труд, вкарват на ниска цена импорт, скъпи са семена, препарати и всичко останало. А в този момент и осигуровките са нагоре. А бяхме на половин работна заплата, както си е действително ”, написа растениевъд.
При животновъдите не е по-лесно: “Всяко самоосигуряващо се лице е в тази сложна обстановка. Разликата е, че едно е да си работещ, а друго е да си животновъд. При едните е 8-часов работен ден при 20/22 работни дни на месец, а при животновъдите е по 24 часа за 30/31 дни в месеца. ”
Някои аграрни производители се усещат най-прецакани от закона: “Изцяло сами си плащаме цялата вноска за осигуровките. За нас няма 20 дни заплатен годишен отпуск, платени почивни дни или национални празници. Ако се разболеем, първите дни от болничния си ги плащаме сами. Да прибавя и единствено една година майчинство. ”
Разбира се, има и такива фермери, които считат, че повдигането на минималния застрахователен приход е целесъобразно: “Когато пристигна време да се пенсионирате, ще разберете защо е ставало въпрос, само че ще бъде късно ”, обръща се производител към своите сътрудници.
Те пък, от своя страна, го отвръщат: “Болната глава единствено за пенсия мисли, а не по какъв начин да ръководи парите си. И то “ако ” се пенсионираме ”, леко иронично подмятат те.
Друг фермер намира за извънредно дискриминационно, че земеделският производител няма алтернатива да прави вноски във фонд " Безработица ", а се обезпечава на цената на работната заплата - минимална или не. “Интересно за какво? Ние, в случай че прекратим активност, нямаме никаква защитна мрежа. Нали по този начин? ”, пита реторично той.
Не липсват и прогнози, че като аграрни производители ще се записват всеобщо пенсионери, защото заплащат единствено здравни осигуровки. А още по-песимистичният вид е прекосяването в сивия бранш - сиво, по-сиво, най-сиво...
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ