Как се дели неподеляем имот
Ако при подялба един парцел не може да се подели сред наследниците и не може да е дял единствено на някого, какво става с него? Има ли специфични правила за даване на парцел на някой от тези, които го разделят?
Г.Е., София
В Закона за наследството категорично е маркирано, че всеки правоприемник може да изиска постоянно подялба. Той може да желае това, даже и да има приживе обратно предписание от наследодателя. Други съществени правила в наследственото право са, че всеки правоприемник може да желае своя дял в натура, доколкото това е допустимо, както и че неравенството на дяловете се изравнява с пари, а парцелите, които не могат да се поделят комфортно, се изнасят на обществена обмен.
В Гражданския процесуален кодекс пък могат да бъдат открити практични стъпки. Като да вземем за пример, че сънаследник, който желае подялба, трябва да подаде до Районния съд писмена молба. Към нея той би трябвало да приложи избрани документи - уверение за гибелта на наследодателя и за неговите наследници, удостоверение или други писмени доказателства за наследствените парцели, преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници. Всеки от останалите сънаследници може в първото съвещание по делото да изиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други парцели.
И тук се стига до съответната догадка. Граждански процесуален кодекс категорично показва, че когато някой парцел е неподеляем и не може да бъде подложен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на обществена обмен. Както и че страните в делбата могат да вземат участие при наддаването в обществената обмен.
Когато парцелът се изнася на обществена обмен като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при избрани условия. Те са същите, които Граждански процесуален кодекс дефинира в хипотезата на изкупуване от съпруг недлъжник, който взе участие в наддаването на обществена обмен поради дълг на другия брачен партньор. Недлъжникът се афишира за покупател, в случай че при съставянето на протокола съобщи, че желае да купи парцела по най-високата препоръчана цена. В случая със съделителите се съблюдават същите правила. Тук особеното е, че в случай че няколко съделители желаят да изкупят парцела при тези условия, се прави нова обмен единствено сред тях при първична цена - препоръчаната най-висока при първата обмен. Тя продължава една седмица и се прави по общите правила.
Тук се стига до хипотезата, при която съдът може да разпореди неподеляемото жилище на избрана категория съделители. Единият вид е, че в случай че неподеляемият парцел е жилище, което е било съпружеска имуществена общественост, прекъсната със гибелта на единия брачен партньор или с бракоразвод, и преживелият или някогашният брачен партньор, на който е предоставено упражняването на родителските права във връзка с децата от брака, няма лично жилище, то съдът по негово искане може да го сложи в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други парцели или с пари.
Ако пък неподеляемият парцел е жилище, всеки от съделителите, който при разкриване на наследството е живял в него и не има друго жилище, може да изиска то да бъде сложено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с различен парцел или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на изискванията, предявят искания за слагане на парцела в техния дял, избира се оня, който предложи по-висока цена.
Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото съвещание след влизането в действие на решението за допускане на делбата. Имотът се прави оценка по действителната му стойност, а за вземанията за уравнение на дяловете заинтригуваните могат да впишат законна ипотека. Когато уравнението е парично, дружно със законната рента би трябвало да се изплати в 6-месечен период от влизането в действие на решението за възлагане.
Г.Е., София
В Закона за наследството категорично е маркирано, че всеки правоприемник може да изиска постоянно подялба. Той може да желае това, даже и да има приживе обратно предписание от наследодателя. Други съществени правила в наследственото право са, че всеки правоприемник може да желае своя дял в натура, доколкото това е допустимо, както и че неравенството на дяловете се изравнява с пари, а парцелите, които не могат да се поделят комфортно, се изнасят на обществена обмен.
В Гражданския процесуален кодекс пък могат да бъдат открити практични стъпки. Като да вземем за пример, че сънаследник, който желае подялба, трябва да подаде до Районния съд писмена молба. Към нея той би трябвало да приложи избрани документи - уверение за гибелта на наследодателя и за неговите наследници, удостоверение или други писмени доказателства за наследствените парцели, преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници. Всеки от останалите сънаследници може в първото съвещание по делото да изиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други парцели.
И тук се стига до съответната догадка. Граждански процесуален кодекс категорично показва, че когато някой парцел е неподеляем и не може да бъде подложен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на обществена обмен. Както и че страните в делбата могат да вземат участие при наддаването в обществената обмен.
Когато парцелът се изнася на обществена обмен като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при избрани условия. Те са същите, които Граждански процесуален кодекс дефинира в хипотезата на изкупуване от съпруг недлъжник, който взе участие в наддаването на обществена обмен поради дълг на другия брачен партньор. Недлъжникът се афишира за покупател, в случай че при съставянето на протокола съобщи, че желае да купи парцела по най-високата препоръчана цена. В случая със съделителите се съблюдават същите правила. Тук особеното е, че в случай че няколко съделители желаят да изкупят парцела при тези условия, се прави нова обмен единствено сред тях при първична цена - препоръчаната най-висока при първата обмен. Тя продължава една седмица и се прави по общите правила.
Тук се стига до хипотезата, при която съдът може да разпореди неподеляемото жилище на избрана категория съделители. Единият вид е, че в случай че неподеляемият парцел е жилище, което е било съпружеска имуществена общественост, прекъсната със гибелта на единия брачен партньор или с бракоразвод, и преживелият или някогашният брачен партньор, на който е предоставено упражняването на родителските права във връзка с децата от брака, няма лично жилище, то съдът по негово искане може да го сложи в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други парцели или с пари.
Ако пък неподеляемият парцел е жилище, всеки от съделителите, който при разкриване на наследството е живял в него и не има друго жилище, може да изиска то да бъде сложено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с различен парцел или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на изискванията, предявят искания за слагане на парцела в техния дял, избира се оня, който предложи по-висока цена.
Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото съвещание след влизането в действие на решението за допускане на делбата. Имотът се прави оценка по действителната му стойност, а за вземанията за уравнение на дяловете заинтригуваните могат да впишат законна ипотека. Когато уравнението е парично, дружно със законната рента би трябвало да се изплати в 6-месечен период от влизането в действие на решението за възлагане.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ