Ако посетите био търговците, които по афиширащ начин заявяват, че

Ако посетите био търговците, които по афиширащ метод декларират, че техните артикули не са или не съдържат ГМО, ще видите, че те продават да вземем за пример вкусни, червени грейпфрути (Ruby Red) и даже гурме мармалад от червени грейпфрути.

Точно както природата ги е основала! Или не точно…

За всеки човек, който е разпален по здравословното хранене, няма нещо по-здравословно от узрял червен грейпфрут, който е без пестициди, не е модифициран, изцяло био и непокътнат от човешки технологии.

Но не се радвайте! Тези плодове, както и 3000 други сорта култури, които се употребяват от милиони всеки ден, са основани чрез или . Растенията се излагат най-често на радиационно излъчване (но може и на химически мутагени), при което хиляди гени се “разбъркват “ в лабораторни условия.

Трябва да се означи, че законовите правила дефинират изцяло субективно кой организъм може да се дефинира като „ модифициран “ . Според настоящото европейско законодателство, рекомбинацията води до основаването на организми, които се класифицират ГМО, само че мутагенезът е изцяло позволен, а основаните организмите НЕ са ГМО. Самото определение е на повече от 10 години и звучи леко неуместно. Но това са правни правила, които не се основават на действителна просвета.

През последните 60 години забележителна част от земеделските култури са основани чрез  мутагенез . Сортове са изменени или даже подсилени посредством гама радиация,  а постоянно в допълнение са третирани посредством токсични мутагени (химични съединения). Това се прави с вяра за приемане на човеци с нови мечтани белези . Тези сортове се означават като стандартни и даже био.

Мутациите (физическата смяна в генома на даден организъм) са в основата на биологичните вариации, които водят до еволюционни промени. Промените в ДНК се предизвикват от неточности по време на процеса репликация , проваляне от галактическа или земна радиация, други сили или субстанции, а тези промени могат да се проявят като нови белези – смяна във образа или усета. Мутациите могат да бъдат селектирани от природата или от хората, с цел да се основат нови разновидности или сортове на към този момент действителен тип.

Една от най-големите спънки при основаването на разновидности е, че при стандартното размножаване (кръстосване) могат да се селектират белези, които се срещат естествено . Как могат да се основат новите цветове, усети или устойчивост към разнообразни болести, което би трансформирало дадения вид в комерсиално сполучлив, в случай че тези белези не могат да се получат посредством нормално кръстосване?

През 40-те години на предишния век генетиците вземат решение този проблем посредством потребление на един от новите си принадлежности – радиацията . В опит да намерят спокойно приложение на атомната сила , учените откриват, че излагането на растенията към друг вид радиация води до повреди в генома им и поява на разновидности. Радиацията им разрешава да генерират инцидентни разновидности за малко време, което значи, че шансът за разкриване на нова и потребна линия е по-голям.

Според базата данни на Съединени американски щати (1), посредством мутагенез  са основани хиляди разнообразни нови сортове посредством.

Когато грейпфрутите се отглеждат за първи път в Съединени американски щати, те не са били подобаващи за селското стопанство и даже не се е гледало на тях като на артикул, който да е кадърен за всеобщия пазар. Един от градинарските журнали от края на 19 век разказва този плод като дебелокожест и ненужен .

В случая на алените грейпфрути мутагенезът и многогодишни лабораторни опити, са възстановили изчезващият белег, който направи този плод същински шлагер. Месестата сърцевина на плода е бил бял или леко розов до 1929 година, до момента в който земеделци от Тексас не откриват дърво, което дава червени плодове.

След доста години на нормално кръстосване с това неповторимо дърво, плодът почнал да губи своя прелъстителен червен цвят. Учените почнали да облъчват дърветата с термални неутрони и в следствие основали разновидност, която продуцирала по-тъмен, по-жизнен цвят и съвсем без никакви семки. Сортовете „ Star Ruby “ и „ Rio Red “ са били въведени на пазара през 1971 година и 1985 година

Мутагенезът е употребен и за битка с тежките растителни болести. Основният вид Японски круши () щеше да е загубен, в случай че не са били употребявани техниките на мутационното размножаване. Този вид, който е съставлявал 28% от крушите в Япония през 1990 година, е извънредно сензитивен към Diplocarpon rosae (черни листни петна). През 1962 година голям брой дръвчета Nijisseiki са били изложени на гама радиация с вяра да се появи разновидност, която ще сътвори вид с идентични качества, само че който ще е устойчив към болести. През 1981 година след 20 години на облъчване се появява растение, което е без демонстрация на признаци на заболяването. Новият вид „ Gold Nijisseiki “ е пуснат на пазара през 1991 година и се счита за извънредно значимо достижение.

Култури, които са получени посредством мутагенез са продавани в супермаркетите от десетилетия без означение. Почти никой даже не е знаел какъв е техният генезис. Тези сортове даже могат да се отглеждат като „ био “, в случай че се съблюдават останалите условия. Те не подлежат на проучвания за сигурност.

Макар да се счита за остаряла технология, мутагенезът се съживява с помощта на нова техника, която се назовава „ tilling “ . Тя разрешава на откривателите доста бързо да разпознават разновидности в характерни гени. Много учени изпитват усложнения от поставените рестрикции върху доста по-прецизният способ на размножаване, който употребява генно инженерство , от елементи тъй като не се вписва във вижданията на био деятелите. Мутагенезът се употребява необятно като опция, тъй като един ген може да бъде изменен, само че посредством този способ могат да се основат нови сортове без да се минава през разнообразни регулаторни спънки.

Днес генетичните промени и подобренията на аграрни култури са подтиснати от дискусия и дезинформация. Но изненадващо, мутагенезът, който е извънредно коренен и най-слабо прочут, е основал голям брой потребни културни разновидности през последните пет десетилетия.

1) https://mvd.iaea.org/