Защо боксьорите от едно време ползват тази нелепа поза
Ако погледнем фотографията (или портрета) на някои боксьор от 19 век, съвсем несъмнено те ще са в поза като джентълмена горе. Може да наподобява смешно или неуместно за нас, модерните хора, само че в действителност тази поза е много ефикасна в бойния спорт по това време.
В случай че не знаете, почитателите на бокса през днешния ден гледат с пренебрежение и съмнение към тази стойка, поради очевидните й дефекти – най-много това, че ръцете на боксьора са долу, а брадичката му е високо горе, което е прелестен мотив да му падне главата.
Колкото и парадоксално да звучи, боксирането без ръкавици е считано за доста по-безопасно от това с ръкавици, с изключение на друго и тъй като голоръките бойци рядко се удряли в главите с цялостна мощ, тъй че рискът от мозъчни контузии е доста по-малък. Ако ударите някой с пестник в лицето със цялата си физическа мощност, има сериозен късмет да си извършите контузия на ръката, изключително в случай че ударите се повтарят постоянно.
Джими Керъл
А доста от боксьорите на 19 век се биели по няколко пъти на седмица. На всичкото от горната страна, мачовете били без време: на 6 април 1893 в Ню Орлиънс Анди Боуен и Джак Бърк вършат най-дългия боксов мач в историята – той е за купата в лека категория и лишава 7 часа и 111 рунда като на всичкото от горната страна приключва наедно, тъй като най-после никой от двамата не могъл да стане от ъгъла си…
Та ударите в главата били необичайност, макар че в случай че на някого се отдаде късмет да цапардоса съперника си в бузата, този късмет постоянно се взимал. Това необятно се приема и за повода кариерата на един боксьор да продължава даже 30 години, а множеството да се отървават без съществени ментални проблеми.
Това е и повода ръцете да са надалеч от брадата. Защо обаче са сложени тъкмо по този метод – лявата напред, а дясната прибрана до тялото? Тази процедура се свързва най-много с друго подценявано предписание на бокса от едно време. Преди по този начин наречените Правила на маркиз Куинсбъри да бъдат признати през 60-те години на 19 век, рестриктивните мерки при другите публични мачове били разнообразни, само че съвсем всички разрешавали улавяне (както в борбата). Като образец за това по какъв начин са се случвали нещата преди боксът да се цивилизова, през 1713 сър Томас Пъркинс споделя, че един общоприет мач включвал бъркане в очите, душене, удряне с глава и други сходни способи от уличните боеве.
Това се трансформира през 1743, когато Джак Броутън внася първите правила в бокса. Мотивът за тях идва частично поради успеха на Джак над Джордж Стивънсън, който обаче претърпява тежки контузии и умира няколко дни по-късно. Натъжен от гибелта на съперника си, Броутън написва Правилата на Броутън, с цел да ограничи по-тежките аспекти на багра. Според тях, ударите под пояса са неразрешени, както и ударите по паднал конкурент като вместо това му се дават 30 секунди, с цел да се възвърне и изправи, в случай че не е разгласен за губещ. Едно нещо, което разрешават обаче, е въпросните хващания.
Този фасон се разпространява от професионалния боксьор от 18 век Даниел Мендоса. Преди него, боксовите мачове били просто двама мъже, които се тупат, до момента в който единият не може да стане повече. Те били по-скоро показ на неустрашимост и мощ, в сравнение с форма на изкуство. Да инвестираш старания в отбрана, да не приказваме пък да си „ бъзльо “ и напълно да избягваш ударите на съперника, не било нещо, в което тогавашните боксьори показвали интерес. Не че изобщо не се защитавали, само че Мендоса отнесъл нещата на напълно друго равнище.
Неговият жанр се развил по този метод от нужда – Даниел бил висок към 1,70 м. и тежал 73 кг., а се занимавал със спорт, в който нормално печели най-големият и крепък човек. Но с помощта на неговия „ теоретичен “ метод, Мендоса господства съперниците си освен с хитри офанзиви, само че и с добра отбрана.
Даниел Мендоса
Въпреки че мнозина го назовават „ страхливец “ поради метода му на пердах, резултатите, които реализира, приказват сами за себе си: дребният господин, макар очевидното физическо превъзходство на съперниците му, става първенец на Англия в тежка категория от 1792 до 1795.
В последна сметка Мендоса губи поради косата си. В мач против Джон Джаксън, който е с 10 сантиметра по-висок и с 18 кг по-тежък, съперникът му съумява да го хване за косата и със свободната си ръка му нанася удари, до момента в който Даниел не е нокаутиран.
Кариерата на Мендоса кулминира в книга за боксьорска техника. „ The Art of Boxing “ излиза през 1792 и изрича изгодите от контраофанзива и отбрана: „ Трябва да е закон за вас да спирате или парирате дясната ръка на съперника с лявата си ръка или неговата лява ръка с вашата дясна, а също по този начин и при офанзива, и при защита би трябвало да пазите корема си с предмишница. “
... Когато ръкавиците с появяват в бокса (с Правилата на Куинсбъри; преди този момент са се употребявали главно при тренировки), стойката също се трансформира и придобива модерния си тип, в който се пази допустимо по-голяма част от тялото и главата.
