Ако паднете в черна дупка, може да се очаква, че

Ако паднете в черна дупка, може да се чака, че ще загинете незабавно. Но в реалност ориста ви ще бъде надалеч по-странна, споделя BBC Earth .

В момента, в който попаднете в черната дупка, действителността се разделя на две. В едната действителност незабавно сте изпепелени, а в другата попадате дълбоко в черната дупка живи и невредими.

В черната дупка не работят нормалните ни закони на физиката. Според Алберт Айнщайн гравитацията изкривява пространството. По подобен метод при съществуването на обект с задоволителна компактност пространствено-времевият континуум към него може да се деформира дотолкоз, че в самата действителност да се образува прокъсване.

Масивна звезда, изразходвала цялото си гориво, може да се трансформира точно в този вид свръхплътна материя, която е нужна за възникването на сходен килнат сектор от Вселената. Звездата, колапсираща под личната си тежест, повлича след себе си пространствено-времевия континуум в близост. Гравитационното поле става толкоз мощно, че даже светлината не може да го напусне. В резултат региона, в която преди се е намирала звездата, става безусловно черна – това е черната дупка.

Външната повърхнина на черната дупка се назовава небосвод на събитията . Това е сферична граница, в която се реализира баланс сред гравитационното поле и напъните на светлината, опитваща се да напусне черната дупка. Ако се пресече хоризонтът на събитията, връщането ще бъде невероятно.

Хоризонтът на събитията излъчва сила. Благодарение на квантови резултати на него пораждат потоци горещи частици, предавани във Вселената. Това събитие се назовава

Да се опитаме да поразсъждаваме – какво ще се случи, в случай че инцидентно попаднете в черна дупка. Компания в този опит ще ви прави външен наблюдаващ – да го назовем Ана. И по този начин, Ана, намираща се на безвредно разстояние, с смут следи по какъв начин се приближавате към границата на черната дупка. От нейна позиция събитията ще се развиват по много чудноват метод.

С вашето доближаване към хоризонта на събитията Ана ще вижда по какъв начин се разтягате в дължина и се свивате в широчина, като че ли ви вижда през гигантска лупа. Освен това, колкото повече се приближавате към хоризонта на събитията, толкоз повече на Ана ще ѝ се коства, че скоростта ви спада.

Няма да можете да ѝ извикате (тъй като в безвъздушното пространство не се предава звук), само че ще можете да се опитате

Но не бързайте да поръчвате панихида – дано за малко забравим за Ана и да погледнем на тази ужасна сцена от ваша позиция. А от ваша позиция ще се случва нещо още по-странно, т.е. нищо особено.

Вие летите право в една от най-зловещите точки на Веселената, без да изпитвате ни най-малки разтърсвания – да не приказваме към този момент за разтягането на пространството, забавянето на времето или жегата от лъчението. Всичко това е, тъй като се намирате в положение на свободно рухване и по тази причина не усещате своето тегло – точно това Айнщайн е наричал най-успешната концепция на своя живот.

Всъщност хоризонтът на събитията не е тухлена стена в Космоса, а събитие, обусловено от гледната точка на наблюдаващия. Наблюдателят, оставащ отвън черната дупка, не може да надникне през хоризонта на събитията, само че това си е негов проблем, а не ваш. От ваша позиция

Можете да поспорите какъв брой естествен би бил животът на човек, който срещу волята си е понесен към дупка в пространството без късмет в миналото да се върне назад.

Ако се замислите, на всички ни е познато това чувство – единствено че използвано към времето, а не към пространството. Времето върви единствено напред и в никакъв случай обратно, и то фактически ни влече със себе си срещу нашата воля, без да ни оставя късмет за връщане в предишното.

Това не е просто прилика. Черните дупки изкривяват пространствено-времевия континуум дотам, че в хоризонта на събитията

Всъщност изказванието ѝ е изцяло правилно. От нейна позиция вие в действителност сте се изпържили на хоризонта на събитията. И това не е заблуда. Ана даже може да събере вашата пепел и да я изпрати на роднините ви.

Става дума за това, че в сходство със законите на квантовата физика , от позиция на Ана вие не можете да пресечете хоризонта на събитията и би трябвало да останете от външната страна на черната дупка, защото информацията в никакъв случай не се губи окончателно. Всеки обичай информация, отговарящ за вашето битие, би трябвало да остане на външната повърхнина на хоризонта на събитията – другояче от позиция на Ана

Американският физик Ленард Съскинд схванал, че в действителност няма никакъв абсурд, защото никой не вижда вашето клониране. Ана ще следи един ваш образец, а вие – различен. Вие с Ана повече в никакъв случай няма да се срещнете и няма да можете да сравните наблюденията. А трети наблюдаващ, който да ви следи както извън, по този начин и в черната дупка по едно и също време, не съществува. По подобен метод законите на физиката не са нарушени.

Вероятно ще поискате да разберете кой от вашите екземпляри е действителен и кой – не. Живи ли сте вие в реалност, или сте мъртви?

Работата е там, че няма никакво „ в реалност “.

Според учените решението на несъгласието, препоръчано от Съскинд, се основава на това, че различието в оценката на протичащото се сред вас и Ана е опосредствано от хоризонта на събитията. Не е значимо фактически ли Ана е видяла по какъв начин един от двата ваши екземпляри е умрял в огъня на лъчението на Хокинг, защото хоризонтът на събитията не ѝ е разрешил да види втория ви образец, попаднал в дълбините на черната дупка.

Но в случай че Ана имаше по какъв начин да разбере какво се случва от другата страна на хоризонта на събитията, без да го пресича?

Общата доктрина на относителността ни споделя, че това не е допустимо, само че квантовата механика леко размива строгите правила. Ана би могла с едното око

Идеята, издигната от AMPS, звучи по следния метод. Да предположим, че Ана вземе парченце покрай хоризонта на събитията – да я назовем парченце А.

Ако нейната версия на случилото се с вас подхожда на действителността, т.е. вас ви е умъртвило лъчението на Хокинг от външната страна на черната дупка, значи парченце А би трябвало да е взаимосвързана с друга парченце – В, която също би трябвало да се намира от външната страна на хоризонта на събитията.

Ако действителността подхожда на вашето виждане на събитията и вие сте живи и здрави отвътре, тогава парченце А би трябвало да е обвързвана с парченце С, намираща се някъде в черната дупка.

Прелестта на тази доктрина се заключава в това, че всяка от частиците може да е взаимосвързана единствено с една друга парченце. Това значи, че парченце А е обвързвана или с парченце В, или с парченце С, само че не и с двете по едно и също време.

И по този начин, Ана взема своята парченце А и я пропуща през машинка за разшифроване на усложнение, която дава отговор – обвързвана ли е тази парченце с частицата В или с частицата С.

Ако отговорът е С, вашата позиция е спечелила в нарушаване на законите на квантовата механика. Ако парченце А е обвързвана с парченце С, намираща се в недрата на черната дупка, то информацията, описваща тяхната взаимосвързаност, се оказва вечно изгубена за Ана, което опонира на квантовия закон, съгласно който информацията в никакъв случай не се губи.

Ако отговорът е В, то макар правилата на общата доктрина на относителността права е Ана. Ако частицата А е обвързвана с частицата В, вас в действителност ви е изпарило лъчението на Хокинг. Вместо да прелетите през хоризонта на събитията, както изисква теорията на относителността, вие сте се врязали в огнената стена.

И по този начин, върнахме се на въпроса, с който започнахме –

Никой не знае отговора на този въпрос – един от най-спорните въпроси във физиката.

Повече от 100 години учените се пробват да се примирят с правилата на общата доктрина на относителността и квантовата физика в вярата, че в края на краищата едната или другата ще надделее. Разрешаването на парадокса „ огнена стена “ би трябвало да отговори на въпроса, кои от правилата са взели връх, и да помогне на физиците да основат една доктрина на всичко.

Решаването на парадокса с изгубването на информацията може да се крие в дешифроващата машина на Ана. Определянето с коя тъкмо от другите частици е взаимосвързана парченце А, е извънредно мъчно. Физиците Даниъл Харлоу от Принстънския университет в Ню Джърси и Патрик Хадан, който в този момент работи в Станфордския университет в Калифорния, си задали въпроса, какъв брой време ще се изисква за това.

През 2013 година те пресметнали, че даже благодарение на най-бързия компютър, който е допустимо да се сътвори в сходство с физическите закони, Ана ще има потребност от извънредно доста време, с цел да разшифрова взаимовръзката сред частиците – толкоз доста, че все още, в който ще получи отговор, черната дупка от дълго време ще се е изпарила.

Ако това е по този начин, евентуално на Ана просто не ѝ е съдено в миналото да разбере чия позиция подхожда на действителността. В подобен случай двете истории остават по едно и също време правдиви, действителността – зависеща от наблюдаващия, и нито един закон на физиката няма да е нарушен.

Освен това връзката сред свръхсложните калкулации (на каквито нашият наблюдаващ явно не е способен) и пространствено-времевия континуум може да наведе физиците на нови теоретични размисли.

По подобен метод черните дупки не са просто рискови обекти на пътя на междузвездните туристи, само че и теоретични лаборатории, в които най-малките вариации във физическите закони се разрастват до такива размери, че е не допустимо да се подценен.

И в случай че някъде се таи същинската природа на действителността, най-добре да я търсим в черните дупки. Може би въпреки всичко би трябвало да погледнем извън? Или да изпратим Ана – в този момент е неин ред.