Македонският професор Драги Георгиев изригна срещу България
Ако ние би трябвало да изградим обща позиция с българските сътрудници от комисията (б.а. сред София и Скопие, която би трябвало да изглади историческите въпроси) по тази причина да вземем за пример, че би трябвало дружно да честваме Гоце Делчев, а страната, с която би трябвало дружно да го почетем, не признава македонския език. Като се твърди, че ние сме нация от `44-а година, на Тито и на Коминтерна, по какъв начин можем да дадем такава рекомендация на нашето държавно управление? Това сподели в изявление за бТВ съпредседателят на взаимната комисия проф. Драги Георгиев.
„ Как можем страна, която не ни признава като такива, каквито ние считаме, че съществуваме като нация, да дадем една такава рекомендация? И по какъв метод това общество тук ще одобри тази рекомендация? Значи, ние можем по този метод да създадем единствено още по-голям проблем – и в македонското общество, и в българското общество “, разяснява професорът от Скопие.
По време на парламентарния избор в Северна Македония членовете на комисията в Скопие избраха да не стават част от предизборния спор.
„ Ние знаехме, че работата на комисията ще бъде във фокуса на интереса на тази акция. Ние предложихме на нашите сътрудници да имаме виртуални срещи, онлайн, както в този момент по време на пандемията, само че, за жалост, това не беше признато от българските сътрудници и беше показано, мога да кажа, неточно пред българското общество, все едно ние сме прекъснали работата на комисията “, споделят от македонска страна.
Последното 13-о съвещание на комисията преди месец се оказа съдбовно поради последвалите обвинявания от българска страна в извършване на политически поръчки и пропагандни офанзиви от Скопие към София.
„ Не може непрекъснато да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които споделят истината, че вашият метод към работата е същинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това “, споделя Драги Георгиев.
Особен отзив край Вардар имат мненията на съпредседателя от българска страна – проф. Ангел Димитров.
„ Бях сърдит от неговото отношение – ние към момента бяхме в министерството, не бяхме излезли от постройката, след конференцията, след срещата, а той към този момент даваше изказване, в която, с тази неговата позната изразителност, обвиняваща към нашата страна, даваше изявление. И до в този момент не сме имали такава реакция от която и да е страна, че ние сме говорили лъжи или разпространяваме някакви подправени вести в нашето общество “, разяснява Георгиев.
И двете страни обаче удостоверяват сериозната смяна в работата на комисията след началото на 2019 година, когато българският парламент ратифицира Протокола за присъединението на Северна Македония към НАТО.
„ Духът на работата на комисията се промени поради някои други неща, не заради това, че България даде поддръжка за влизането на Македония в НАТО и с това ние сме изпълнили нашата цел и не желаеме към този момент да работим. Ако беше по този начин, може би тази страна щеше да прекъсне работата на комисията, в случай че това беше задачата. А това безусловно не е задачата “, твърди Георгиев.
По време на последната среща тематика на спор е било Самуиловото царство. „ Българската страна упорства за това Самуиловата страна да бъде показана само като българска страна. И това е доста съответна и императивна рекомендация. В нито една наша рекомендация ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В избрани наши учебници може би написа такова нещо. Но към самото пояснение на изворите, на самия темперамент на тази страна, съгласно нас, разрешават да се допусне една по-различна вероятност на това царство “, разяснява Георгиев.
Според Георгиев в книгите и проучванията съществуват текстове, съгласно които е допустимо тази страна да се пояснява като „ друга от българската “.
Георгиев твърди, че досега комисията не е усетила напън от управляващите в Северна Македония.
„ На мен ми се случва на улицата да ми се заканват: Продавате историята! Внимавайте какво вършиме! Историята ще ви съди вас! " От друга страна, други ме поддържат: „ Дръжте се, не се давайте! Така би трябвало! Пазете го това! “ Така че всички не сме резултат на един политическо-социален подтекст там където живеем “, добави той.
„ Македонските ни сътрудници се държат като охранители на легенди, само че стартирам да мисля дали ще се държат към този момент и като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме очевидци през последната година “, съобщи пък в „ Тази заран “ съпредседател от българска страна на взаимната комисия проф. Ангел Димитров.
„ Когато имаме тотално разминаване на гледните точки и не желаем да забележим нужда от промени в интерпретацията на предишното, приказвам за македонските сътрудници, тогава фактически се губи доверието в професионалната и колегиална работа “, счита Димитров.
Той добави, че е сюрпризиран от конфронтационния звук на своя сътрудник. Според Димитров една от водещите тези от македонска страна, която се явява и ябълка на раздора е непризнаването на нацията и езика.
„ Признание има, само че то е след Втората международна война и това е правилната позиция то страна на българския политически хайлайф. Това е в тотално несъгласие с тезите, които се пробват да поддържат нашите сътрудници, те се пробват да спекулират “, счита Димитров.
На коментар от македонска страна, че поради политическите процеси у нас работата на комисията се забавя, Димитров сподели, че това е несериозно.
„ Те едностранно прекратиха работата пет месеца преди предварителните избори, които бяха планувани в Северна Македония напролет на 2020 година Те се отдръпнаха от срещите, а паузата беше продължена поради пандемията. Ние изгубихме близо една година. Ако бъда по-директен ще кажа, че те изгубиха три години с нежеланието си да одобряват формулировките, даже тези в контракта за другарство и добросъседство “, разяснява Димитров.
„ Как можем страна, която не ни признава като такива, каквито ние считаме, че съществуваме като нация, да дадем една такава рекомендация? И по какъв метод това общество тук ще одобри тази рекомендация? Значи, ние можем по този метод да създадем единствено още по-голям проблем – и в македонското общество, и в българското общество “, разяснява професорът от Скопие.
По време на парламентарния избор в Северна Македония членовете на комисията в Скопие избраха да не стават част от предизборния спор.
„ Ние знаехме, че работата на комисията ще бъде във фокуса на интереса на тази акция. Ние предложихме на нашите сътрудници да имаме виртуални срещи, онлайн, както в този момент по време на пандемията, само че, за жалост, това не беше признато от българските сътрудници и беше показано, мога да кажа, неточно пред българското общество, все едно ние сме прекъснали работата на комисията “, споделят от македонска страна.
Последното 13-о съвещание на комисията преди месец се оказа съдбовно поради последвалите обвинявания от българска страна в извършване на политически поръчки и пропагандни офанзиви от Скопие към София.
„ Не може непрекъснато да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които споделят истината, че вашият метод към работата е същинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това “, споделя Драги Георгиев.
Особен отзив край Вардар имат мненията на съпредседателя от българска страна – проф. Ангел Димитров.
„ Бях сърдит от неговото отношение – ние към момента бяхме в министерството, не бяхме излезли от постройката, след конференцията, след срещата, а той към този момент даваше изказване, в която, с тази неговата позната изразителност, обвиняваща към нашата страна, даваше изявление. И до в този момент не сме имали такава реакция от която и да е страна, че ние сме говорили лъжи или разпространяваме някакви подправени вести в нашето общество “, разяснява Георгиев.
И двете страни обаче удостоверяват сериозната смяна в работата на комисията след началото на 2019 година, когато българският парламент ратифицира Протокола за присъединението на Северна Македония към НАТО.
„ Духът на работата на комисията се промени поради някои други неща, не заради това, че България даде поддръжка за влизането на Македония в НАТО и с това ние сме изпълнили нашата цел и не желаеме към този момент да работим. Ако беше по този начин, може би тази страна щеше да прекъсне работата на комисията, в случай че това беше задачата. А това безусловно не е задачата “, твърди Георгиев.
По време на последната среща тематика на спор е било Самуиловото царство. „ Българската страна упорства за това Самуиловата страна да бъде показана само като българска страна. И това е доста съответна и императивна рекомендация. В нито една наша рекомендация ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В избрани наши учебници може би написа такова нещо. Но към самото пояснение на изворите, на самия темперамент на тази страна, съгласно нас, разрешават да се допусне една по-различна вероятност на това царство “, разяснява Георгиев.
Според Георгиев в книгите и проучванията съществуват текстове, съгласно които е допустимо тази страна да се пояснява като „ друга от българската “.
Георгиев твърди, че досега комисията не е усетила напън от управляващите в Северна Македония.
„ На мен ми се случва на улицата да ми се заканват: Продавате историята! Внимавайте какво вършиме! Историята ще ви съди вас! " От друга страна, други ме поддържат: „ Дръжте се, не се давайте! Така би трябвало! Пазете го това! “ Така че всички не сме резултат на един политическо-социален подтекст там където живеем “, добави той.
„ Македонските ни сътрудници се държат като охранители на легенди, само че стартирам да мисля дали ще се държат към този момент и като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме очевидци през последната година “, съобщи пък в „ Тази заран “ съпредседател от българска страна на взаимната комисия проф. Ангел Димитров.
„ Когато имаме тотално разминаване на гледните точки и не желаем да забележим нужда от промени в интерпретацията на предишното, приказвам за македонските сътрудници, тогава фактически се губи доверието в професионалната и колегиална работа “, счита Димитров.
Той добави, че е сюрпризиран от конфронтационния звук на своя сътрудник. Според Димитров една от водещите тези от македонска страна, която се явява и ябълка на раздора е непризнаването на нацията и езика.
„ Признание има, само че то е след Втората международна война и това е правилната позиция то страна на българския политически хайлайф. Това е в тотално несъгласие с тезите, които се пробват да поддържат нашите сътрудници, те се пробват да спекулират “, счита Димитров.
На коментар от македонска страна, че поради политическите процеси у нас работата на комисията се забавя, Димитров сподели, че това е несериозно.
„ Те едностранно прекратиха работата пет месеца преди предварителните избори, които бяха планувани в Северна Македония напролет на 2020 година Те се отдръпнаха от срещите, а паузата беше продължена поради пандемията. Ние изгубихме близо една година. Ако бъда по-директен ще кажа, че те изгубиха три години с нежеланието си да одобряват формулировките, даже тези в контракта за другарство и добросъседство “, разяснява Димитров.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ