Русия откри нов фронт срещу Запада
Ако не сте в течение - Русия от седмица отвори втори фронт против Запада. Къде? В Африка, само че не френска (там беше предходната година), а в Судан. Това разгласи самият Бернар-Анри Леви – френски мъдрец, кръстник на либийската гражданска война (тоест свалянето на Кадафи през 2011 г.) и гневен герой против „ съветския империализъм “ на всички места и на всички места. Леви разкри пред света същността на протичащото се в Судан: " Методите на Путин в Африка? Ние сме в световна война: Украйна е първата линия на фронта, Судан е втората ".
В суданската столица Хартум боевете в действителност се водят - армията и Силите за бързо реагиране се бият между тях. Първата е подчинена на президента военачалник Абдел Фатах ал Бурхан, а вторите - на неговия заместител (според Преходния върховен съвет това е името на висшия орган на страната) военачалник Мохамед Хамдан Дагло. Двамата генерали ръководят взаимно Судан от 2019 година, когато смъкнаха военачалник Ал Башир, който управляваше страната в продължение на 30 години. При АлБашир също не постоянно е било умерено: гражданската война в южната и източната част на страната докара до това, че (под напън от Запада) беше належащо да се даде самостоятелност на петролните територии с чернокожо население (В Судан живеят главно араби), където се образува Южен Судан. Но генералите, които смениха Ал Башир, не съумяха да споделят властта. И изначало те се пробваха да го споделят с цивилните, само че нищо не се получи, те разпръснаха държавното управление - и в средата на април избухнаха боеве в Хартум. Причината беше опит да се включат Силите за бързо реагиране в армията, което, несъмнено, не се хареса на Дагло, който беше привикнал с самостоятелност след десетилетие. В резултат на това страните взаимно нападат щабовете си, завладяват бази и упрекват съперниците си, че се пробват да узурпират властта. Стотици починали, бягство на популацията - и изцяло неразбираеми вероятности (като се има поради, че чисто военно силите на страните са почти равни).
Но какво общо има Русия с това? Ясно е, че Леви на всички места ще откри съветска диря, само че по какъв начин да си представим вътрешния спор в Судан като част от световната офанзива на Русия против Запада? Съюзник ли е Судан на Запада? Точно противоположното: при ръководството на Ал Башир тя беше една от най-унижаваните от Съединени американски щати страни, с право можеше да се назова претендент за „ оста на злото “.
През последните 30 години Китай се трансформира в най-важния сътрудник за страната - китайските пари и планове се вляха първо в петролната промишленост. А Судан стартира да се сближава с нашата страна едвам през последното десетилетие - тогава стартира да се приказва за опцията за създаване на военноморска база за съветския флот в Порт Судан, а по-късно беше подписано съглашение. Новите управляващи, т.е. генералите АлБурхан и Дагло, потвърдиха съглашението - и макар че строителството не стартира, генералите не изоставиха курса към доближаване с нашата страна. Бурхан се срещна с Путин, Дагло пристигна в Москва в края на февруари 2022 година, а тази година Лавров посети Хартум.
В същото време Щатите оказват голям напън върху Судан поради доближаването му с Русия, възползвайки се от обстоятелството, че преди няколко години започнаха да отстраняват глобите от страната и управляващите в Судан естествено са заинтригувани от нормализиране на връзките си със Запада. Но макар целия напън, Хартум като цяло следваше самостоятелна политика, макар че останалата част от арабския свят все по-открито понижава залозите за Съединените щати през последните години.
Тоест няма потребност Русия да отваря някакъв „ втори фронт “ против Запада в Судан: самата страна във външнополитическо отношение е на прав път. Ако обаче се концентрирайте върху „ съветската опасност “, тогава руснаците ще ви се виждат на всички места.
В случая със Судан всичко стана на каша: на Запад започнаха да приказват, че Русия стои зад Дагло, тъй като той има контракти с ЧВК “Вагнер ”. Още по време на боевете в Хартум започнаха да пишат за доставките на оръжие и даже за присъединяване на " вагнеровците " в борбите на страната на силите за бързо реагиране: вижте, Русия напредва в Африка! Всичко това, несъмнено, са цялостни нелепости - още повече, че към този момент са опровергани и от двете страни в суданския спор, и от Пригожин - като умишлена провокация. Русия от ден на ден стартира да прокарва антиколониални тези във външната си политика, тъй че я упрекват в организирането на преврати в африканските страни.
Враждата сред Бурхан и Дагло е безусловно неизгодна за Русия, макар че първият в действителност е заставен да бъде по-внимателен към натиска на Запада, а вторият може да си разреши да приказва по-откровено за благосклонностите към Русия, страната ни беше безусловно удовлетворена с сегашния самостоятелен курс на суданското управление. Но точно враждата в нея, прераснала още повече във военни конфликти, може да докара до откритата интервенция на американците – не военна, а политическа. Държавният секретар Блинкен към този момент е провел телефонни диалози и с двамата генерали – чака се и позвъняване в Хартум от началника на началник-щабовете на Съединени американски щати Марк Мили. Американците са заинтригувани освен от разрешаването на суданската рецесия, само че и от изтласкването на Русия от тази страна. За задачата и пускат партенките за „ московската диря “.
Въпреки това, какъвто и да е резултатът от актуалната борба сред Бурхан и Дагло, Судан има богат опит във взаимоотношението със Съединените щати, с цел да разбере надеждността и най-важното обещанието на американските гаранции. И няма подозрение, че Хартум в последна сметка ще избере да се концентрира върху доверени съседи и сътрудници: Египет, Саудитска Арабия, Китай и Русия. А фактът, че към този момент се водят съвещания сред тези страни по суданския проблем, беше индиректно доказан от телефонен диалог сред Владимир Путин и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман в петък. Въпреки че Судан не е главната тематика в техните договаряния, за Москва и Рияд е в действителност значимо да се уверят, че даже вътрешнополитическите рецесии в страните от района се позволяват без американска интервенция.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В суданската столица Хартум боевете в действителност се водят - армията и Силите за бързо реагиране се бият между тях. Първата е подчинена на президента военачалник Абдел Фатах ал Бурхан, а вторите - на неговия заместител (според Преходния върховен съвет това е името на висшия орган на страната) военачалник Мохамед Хамдан Дагло. Двамата генерали ръководят взаимно Судан от 2019 година, когато смъкнаха военачалник Ал Башир, който управляваше страната в продължение на 30 години. При АлБашир също не постоянно е било умерено: гражданската война в южната и източната част на страната докара до това, че (под напън от Запада) беше належащо да се даде самостоятелност на петролните територии с чернокожо население (В Судан живеят главно араби), където се образува Южен Судан. Но генералите, които смениха Ал Башир, не съумяха да споделят властта. И изначало те се пробваха да го споделят с цивилните, само че нищо не се получи, те разпръснаха държавното управление - и в средата на април избухнаха боеве в Хартум. Причината беше опит да се включат Силите за бързо реагиране в армията, което, несъмнено, не се хареса на Дагло, който беше привикнал с самостоятелност след десетилетие. В резултат на това страните взаимно нападат щабовете си, завладяват бази и упрекват съперниците си, че се пробват да узурпират властта. Стотици починали, бягство на популацията - и изцяло неразбираеми вероятности (като се има поради, че чисто военно силите на страните са почти равни).
Но какво общо има Русия с това? Ясно е, че Леви на всички места ще откри съветска диря, само че по какъв начин да си представим вътрешния спор в Судан като част от световната офанзива на Русия против Запада? Съюзник ли е Судан на Запада? Точно противоположното: при ръководството на Ал Башир тя беше една от най-унижаваните от Съединени американски щати страни, с право можеше да се назова претендент за „ оста на злото “.
През последните 30 години Китай се трансформира в най-важния сътрудник за страната - китайските пари и планове се вляха първо в петролната промишленост. А Судан стартира да се сближава с нашата страна едвам през последното десетилетие - тогава стартира да се приказва за опцията за създаване на военноморска база за съветския флот в Порт Судан, а по-късно беше подписано съглашение. Новите управляващи, т.е. генералите АлБурхан и Дагло, потвърдиха съглашението - и макар че строителството не стартира, генералите не изоставиха курса към доближаване с нашата страна. Бурхан се срещна с Путин, Дагло пристигна в Москва в края на февруари 2022 година, а тази година Лавров посети Хартум.
В същото време Щатите оказват голям напън върху Судан поради доближаването му с Русия, възползвайки се от обстоятелството, че преди няколко години започнаха да отстраняват глобите от страната и управляващите в Судан естествено са заинтригувани от нормализиране на връзките си със Запада. Но макар целия напън, Хартум като цяло следваше самостоятелна политика, макар че останалата част от арабския свят все по-открито понижава залозите за Съединените щати през последните години.
Тоест няма потребност Русия да отваря някакъв „ втори фронт “ против Запада в Судан: самата страна във външнополитическо отношение е на прав път. Ако обаче се концентрирайте върху „ съветската опасност “, тогава руснаците ще ви се виждат на всички места.
В случая със Судан всичко стана на каша: на Запад започнаха да приказват, че Русия стои зад Дагло, тъй като той има контракти с ЧВК “Вагнер ”. Още по време на боевете в Хартум започнаха да пишат за доставките на оръжие и даже за присъединяване на " вагнеровците " в борбите на страната на силите за бързо реагиране: вижте, Русия напредва в Африка! Всичко това, несъмнено, са цялостни нелепости - още повече, че към този момент са опровергани и от двете страни в суданския спор, и от Пригожин - като умишлена провокация. Русия от ден на ден стартира да прокарва антиколониални тези във външната си политика, тъй че я упрекват в организирането на преврати в африканските страни.
Враждата сред Бурхан и Дагло е безусловно неизгодна за Русия, макар че първият в действителност е заставен да бъде по-внимателен към натиска на Запада, а вторият може да си разреши да приказва по-откровено за благосклонностите към Русия, страната ни беше безусловно удовлетворена с сегашния самостоятелен курс на суданското управление. Но точно враждата в нея, прераснала още повече във военни конфликти, може да докара до откритата интервенция на американците – не военна, а политическа. Държавният секретар Блинкен към този момент е провел телефонни диалози и с двамата генерали – чака се и позвъняване в Хартум от началника на началник-щабовете на Съединени американски щати Марк Мили. Американците са заинтригувани освен от разрешаването на суданската рецесия, само че и от изтласкването на Русия от тази страна. За задачата и пускат партенките за „ московската диря “.
Въпреки това, какъвто и да е резултатът от актуалната борба сред Бурхан и Дагло, Судан има богат опит във взаимоотношението със Съединените щати, с цел да разбере надеждността и най-важното обещанието на американските гаранции. И няма подозрение, че Хартум в последна сметка ще избере да се концентрира върху доверени съседи и сътрудници: Египет, Саудитска Арабия, Китай и Русия. А фактът, че към този момент се водят съвещания сред тези страни по суданския проблем, беше индиректно доказан от телефонен диалог сред Владимир Путин и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман в петък. Въпреки че Судан не е главната тематика в техните договаряния, за Москва и Рияд е в действителност значимо да се уверят, че даже вътрешнополитическите рецесии в страните от района се позволяват без американска интервенция.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ