Ако не си познал тъгата, няма да познаеш щастието. Оценяваме

...
Ако не си познал тъгата, няма да познаеш щастието. Оценяваме
Коментари Харесай

Сняг и бели хризантеми: Добромир Банев

Ако не си познал тъгата, няма да познаеш щастието. Оценяваме трезво живота, когато някой си тръгне от него. Често последният е пръв, а от високо се пада доста неприятно. Подобни сентенции са потвърдена истина.

Всъщност, животът наподобява на гланцово блокче, от което изрязваме авансово обрисувани фигурки. Така си фантазираме, че държим нещата под надзор.
Време е снегът да завали. Прогнозата за това е обещаваща. Бялото ще превземе колите ни, первазите на прозорците, сънищата... Ще опитоми пристрастеностите и ще направи търпението осезаемо.
Всяка гънка по лицата ни е диря, че сме обичали.

Часове преди да завали, още веднъж минавам около старата жена, която неотменно продава култивиран цветя на „ Графа “ – белите ѝ хризантеми са разтуха за всичко, което досега някак ни се изплъзва. Казвам си, че в този момент очите ѝ са по-живи от всеки път. Вероятно, тъй като любовта постоянно продължава, единствено сменя посоките. Рутината да обичаме е най-сигурният знак, че има защо да живеем и да трупаме вяра.
Зимата преполови, а в очакване на снега като че ли сме изпаднали в положение на безтегловност. Когато снегът се раздава обилно, мислим за толкоз доста неща. Стихийните бедствия ни отиват. Ние постоянно намираме метод да се оправим с тях, а постоянно даже ги трансформираме в свои съдружници. Вятърът, който не стопира да носи отпадъци във въздуха към този момент трети ден, чудесно знае това. Разбърква косите ни, провокира страстите ни, кара ни да осъзнаем, че животът е възхитителен, макар бурите.

Бялото е необикновен цвят. Попитате ли някой художник за него, той ще ви изясни, че в действителност не е цвят, а липса на подобен. Така или другояче то постоянно се свързва със светлината и в този смисъл с право се счита за цвят на съвършенството. То съдържа в себе си всички цветове. Слеят ли се седемте цвята на забележимия набор, съжителстват във екстаз.
Нека пада снегът. Искам да чувствам по какъв начин хрупа под зимните ми обувки, когато бързам към ъгъла на „ Графа “ и „ Раковски “ - към белите хризантеми, към същата тази жена, от която възторгът в никакъв случай не си и тръгвал.

Автор: Добромир Банев

Вижте още от Добромир Банев
Източник: woman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР