Вижте ме какво ям
Ако настроите погледа си с 30 години обратно, ще си дадете сметка за нашествието на храната в живота ни. Нямам поради самата субстанция, на която наблягахме и навремето; приказвам за облиците на храната - предписания, готвещи и ядящи звезди, кулинарни пътешественици, блогъри, които снимат сготвените блюда, преди (или даже вместо) да ги употребяват. Както сподели изследователката на храненето Райна Гаврилова, към този момент не се случва културни хора да седнат някъде и диалогът да не се завърти към някаква хранителна тематика - тъкмо както по-рано се завърташе към последната прочетена книга.
От една страна междинната ни класа се научи, че на маса освен се мучи - ммм, чудно, сипи още малко. Социалното хранене е мотив да изказваш комплицирани съждения за консистенцията на соса, да различаваш куркума от шафран и при благоприятност да разкажеш за един ориз, който си ял в Гоа. Разбира се, като във всеки културен диалог би трябвало да се вмъкват прищявки и идиосинкразии - някакви неща, които в никакъв случай не слагаш на риба, други, които не хапваш за нищо на света, трети, които безрезултатно караш да яде щерка ти. Да не отваряме тематиката за религиозните забрани, които по други места някак естествено се върнаха на дневен ред дружно с начин на живот културата.
Що е то " хранителна порнография "
Най-добре върви приказката през днешния ден, когато става дума за здравословни храни: за или срещу наситените мазнини, глутена, фибрите, желязото. Ако пък в компанията има вегетарианец, не дай си боже веган, диалогът просто няма да отлепи от трапезната тема. " Грижата за себе си ", в която Мишел Фуко видя вектор на индивидуализацията, през днешния ден от сексуалността сякаш е изместена към хранителния режим. Отслабване, детокс, просветляване на мислите. Една моя другарка всяка година идва в България с нова диета, която разпространява с персонален образец. Този път се беше ентусиазирала от американската " палеодиета " - ядеш единствено неща, които индивидът е можел да си разреши преди да уседне и да стартира да добива жито, мляко, картофи. И така, компанията се придвижи във времето на палеолита и дълго обсъждахме какви тъкмо корени може да е имало тогава, какъв брой дълго са тичали след антилопата и какъв брой добре са се чувствали. И дали уискито може да се брои за ферментирали палео-плодове.
Забележителното е, че върху диалога за храната през днешния ден се надгражда един така да се каже международен мета-разговор в мрежата. Значи не просто хапвам и споделям чувствата си с близките - усещам се задължен да се похваля с прекарването си пред хора, които няма по какъв начин да помиришат гозбата. Иначе защо се мъча да хапвам? През 1980-те години се появи терминът " хранителна порнография " - охолно излагане на апетитна храна, която манипулираха фотографски с филтри и осветяване, та даже подобряваха с ярки пластмасови детайли, които на видеото изглеждаха по-естествени от същинския артикул. Днес всеки притежател на мобилен телефон е самоинициативен " порнограф " и изкушава приятелите си с поднесената в ресторанта порция. Може въобще да не обичаш морски блага, само че зрелището е толкоз впечатляващо, че по какъв начин да не го качиш в Инстаграм? Хвалиш се пред цифровите си другари и чак започваш самичък да завиждаш на себе си. Защото незабелязано се е случил величествен културен поврат: любуваме се все по-малко на самата храна, все по-апетитни ни стават облиците ѝ.
Същия резултат, въпреки с детайл на нереално мислене, имат заглавията на ястията от менюто. Бьоф Строганоф Патешко магре върху канапе от гъши дроб... При салатите най-често се търси екзотика: няколко свежи стръка ви обезпечават пътешестване до Ница, Калифорния, Мароко. Салатният род не е доста добре открит у нас, тъй че свободата е най-голяма. Но отново дава мотив за разногласия и експертиза кое е гръцка, кое е шопска. В друга посока вървят умилителни названия като " кюфтенце " и " сосче ": внушението е за уют като при баба, която с тези умалителни, допуска се, ви е тикала кюфтенцата в устата. От трета - героиката на хранителния шовинизъм. Шишчето, значи, може да си е напълно ориенталско, само че в случай че е кръстено " по хайдушки ", така разтупва гърдите ти, че чак си подготвен да лепнеш двайсетолевка върху челото на кларинетиста.
Цари странното поверие, че колкото по-назад се връщаме, толкоз по-добре са яли предците ни. Не може тези славни хора да не са похапвали също по този начин славно! Е да, когато работи коремът, логиката мълчи. Защото даже да не стигаме до палеолита, кухнята на предците наподобява леко скучна, в случай че се махнат от нея неща като домати, чушки, картофи, фасул, подправки. Пък и помислете - обичаме да се идентифицираме с потиснатия народ, при храната обаче все гледаме към султанската софра.Ям, значи живея
Не знам дали се отказахме да вършим национална просвета, само че върху националната кухня все по-активно работим. Идеята е да ядем едни избрани неща вътре в туристико-политическите граници на страната и никой да не ни ги оспорва: нито сиренето, нито ракията, а в случай че пък някой прекръсти киселото мляко на " йогурт ", напряко се хващаме за ятаганите. Трудността с трапезната българщина обаче е в това, че няма кой да удържа канона и след края на " Балкантурист " даже изконната шопска салата, измислена през 1960-те, се прави със или без чушки, магданоз, шунка, маслини. Вземете даже едно такова патриотично нещо като таратора - на едно място поставят чесън, на друго - не, може да има или да няма орехи и копър. Според каквото се намира в хладилника. В една остаряла рецептурна книга срещнах нулевото равнище на таратора - вода с чесън и оцет. Да, националното строителство не е лесна работа; след одите и монументите, през днешния ден то май би трябвало да мине през рецептите, а в случай че не и напряко през клиповете на показно готвене в Ютюб.
Не знам по какъв начин стана по този начин, че храната се озова в центъра на културата. Може би повода е, че храненето си остава най-егоистичното деяние - даже сексът допуска съдействие, до момента в който коремът си е единствено мой. Едно общество, в което индивидът е последният притежател на смисъл, неслучайно кръжи все по-интензивно към субстанцията, която потъва в моето, персонално моето тяло. После идва всичко останало - възвишената хармония на вкусовата експертиза, научно обоснованите разбирания за изгодата, която ми се принася, параноичните страхове, че корпорациите ме тровят с химикали. И по този начин най-самотното физиологическо прекарване се оказва най-заразителното представление.
" Дневник " препечатва текста от " Дойче веле "
От една страна междинната ни класа се научи, че на маса освен се мучи - ммм, чудно, сипи още малко. Социалното хранене е мотив да изказваш комплицирани съждения за консистенцията на соса, да различаваш куркума от шафран и при благоприятност да разкажеш за един ориз, който си ял в Гоа. Разбира се, като във всеки културен диалог би трябвало да се вмъкват прищявки и идиосинкразии - някакви неща, които в никакъв случай не слагаш на риба, други, които не хапваш за нищо на света, трети, които безрезултатно караш да яде щерка ти. Да не отваряме тематиката за религиозните забрани, които по други места някак естествено се върнаха на дневен ред дружно с начин на живот културата.
Що е то " хранителна порнография "
Най-добре върви приказката през днешния ден, когато става дума за здравословни храни: за или срещу наситените мазнини, глутена, фибрите, желязото. Ако пък в компанията има вегетарианец, не дай си боже веган, диалогът просто няма да отлепи от трапезната тема. " Грижата за себе си ", в която Мишел Фуко видя вектор на индивидуализацията, през днешния ден от сексуалността сякаш е изместена към хранителния режим. Отслабване, детокс, просветляване на мислите. Една моя другарка всяка година идва в България с нова диета, която разпространява с персонален образец. Този път се беше ентусиазирала от американската " палеодиета " - ядеш единствено неща, които индивидът е можел да си разреши преди да уседне и да стартира да добива жито, мляко, картофи. И така, компанията се придвижи във времето на палеолита и дълго обсъждахме какви тъкмо корени може да е имало тогава, какъв брой дълго са тичали след антилопата и какъв брой добре са се чувствали. И дали уискито може да се брои за ферментирали палео-плодове.
Забележителното е, че върху диалога за храната през днешния ден се надгражда един така да се каже международен мета-разговор в мрежата. Значи не просто хапвам и споделям чувствата си с близките - усещам се задължен да се похваля с прекарването си пред хора, които няма по какъв начин да помиришат гозбата. Иначе защо се мъча да хапвам? През 1980-те години се появи терминът " хранителна порнография " - охолно излагане на апетитна храна, която манипулираха фотографски с филтри и осветяване, та даже подобряваха с ярки пластмасови детайли, които на видеото изглеждаха по-естествени от същинския артикул. Днес всеки притежател на мобилен телефон е самоинициативен " порнограф " и изкушава приятелите си с поднесената в ресторанта порция. Може въобще да не обичаш морски блага, само че зрелището е толкоз впечатляващо, че по какъв начин да не го качиш в Инстаграм? Хвалиш се пред цифровите си другари и чак започваш самичък да завиждаш на себе си. Защото незабелязано се е случил величествен културен поврат: любуваме се все по-малко на самата храна, все по-апетитни ни стават облиците ѝ.
Същия резултат, въпреки с детайл на нереално мислене, имат заглавията на ястията от менюто. Бьоф Строганоф Патешко магре върху канапе от гъши дроб... При салатите най-често се търси екзотика: няколко свежи стръка ви обезпечават пътешестване до Ница, Калифорния, Мароко. Салатният род не е доста добре открит у нас, тъй че свободата е най-голяма. Но отново дава мотив за разногласия и експертиза кое е гръцка, кое е шопска. В друга посока вървят умилителни названия като " кюфтенце " и " сосче ": внушението е за уют като при баба, която с тези умалителни, допуска се, ви е тикала кюфтенцата в устата. От трета - героиката на хранителния шовинизъм. Шишчето, значи, може да си е напълно ориенталско, само че в случай че е кръстено " по хайдушки ", така разтупва гърдите ти, че чак си подготвен да лепнеш двайсетолевка върху челото на кларинетиста.
Цари странното поверие, че колкото по-назад се връщаме, толкоз по-добре са яли предците ни. Не може тези славни хора да не са похапвали също по този начин славно! Е да, когато работи коремът, логиката мълчи. Защото даже да не стигаме до палеолита, кухнята на предците наподобява леко скучна, в случай че се махнат от нея неща като домати, чушки, картофи, фасул, подправки. Пък и помислете - обичаме да се идентифицираме с потиснатия народ, при храната обаче все гледаме към султанската софра.Ям, значи живея
Не знам дали се отказахме да вършим национална просвета, само че върху националната кухня все по-активно работим. Идеята е да ядем едни избрани неща вътре в туристико-политическите граници на страната и никой да не ни ги оспорва: нито сиренето, нито ракията, а в случай че пък някой прекръсти киселото мляко на " йогурт ", напряко се хващаме за ятаганите. Трудността с трапезната българщина обаче е в това, че няма кой да удържа канона и след края на " Балкантурист " даже изконната шопска салата, измислена през 1960-те, се прави със или без чушки, магданоз, шунка, маслини. Вземете даже едно такова патриотично нещо като таратора - на едно място поставят чесън, на друго - не, може да има или да няма орехи и копър. Според каквото се намира в хладилника. В една остаряла рецептурна книга срещнах нулевото равнище на таратора - вода с чесън и оцет. Да, националното строителство не е лесна работа; след одите и монументите, през днешния ден то май би трябвало да мине през рецептите, а в случай че не и напряко през клиповете на показно готвене в Ютюб.
Не знам по какъв начин стана по този начин, че храната се озова в центъра на културата. Може би повода е, че храненето си остава най-егоистичното деяние - даже сексът допуска съдействие, до момента в който коремът си е единствено мой. Едно общество, в което индивидът е последният притежател на смисъл, неслучайно кръжи все по-интензивно към субстанцията, която потъва в моето, персонално моето тяло. После идва всичко останало - възвишената хармония на вкусовата експертиза, научно обоснованите разбирания за изгодата, която ми се принася, параноичните страхове, че корпорациите ме тровят с химикали. И по този начин най-самотното физиологическо прекарване се оказва най-заразителното представление.
" Дневник " препечатва текста от " Дойче веле "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ