Ако имам дъщеря...
Ако имам щерка, вместо мама, ще ме назовава точка В, тъй като по този начин ще знае, че каквото и да се случи, най-малко постоянно ще може да откри пътя си до мен. И ще обрисувам Слънчеви системи на дланите й, тъй че да изучи цялата Вселена, преди да каже: " О, това го познавам като дланта си! " Ще я науча, че животът ще я удря мощно по лицето, ще я чака да се изправи, единствено с цел да я ритне в корема. Но и че единствено като си изгубиш дъха можеш да напомниш на белите си дробове какъв брой доста обичат усета на въздуха.
Има болежка, която не може да бъде спряна с левкопласт и лирика. Така че първият път, когато осъзнае, че Супержената няма да пристигна, ще се постарая да знае, че няма потребност да носи това покривало сама. Защото без значение какъв брой необятно разперваш пръстите си, ръцете ти постоянно ще са прекомерно дребни, с цел да заловен всичката болежка, която искаш да излекуваш. Повярвайте ми, пробвала съм. И миличка - ще й кажа - не си вири носа по този начин. Знам го този номер, правила съм го милиони пъти. Ти душиш за дим, с цел да проследиш миризмата до горящата къща, с цел да намериш там момчето, което е изгубило всичко в огъня и да опиташ да го спасиш. Или да намериш момчето, което е запалило огъня и да опиташ да го промениш. Но знам, че тя ще го направи по този начин или другояче, по тази причина постоянно ще имам огромно количество шоколад и ботуши за дъжд на разположение, тъй като няма тъга, която шоколадът да не може да оправи. Добре, има някои страдания, които шоколадът не може да оправи. Но за това са ботушите за дъжд. Защото дъждът ще отмие всичко, в случай че му позволиш.
Искам тя да гледа света през долната част на лодка със стъклено дъно, да гледа през микроскоп галактиките, които съществуват на главичката на карфица от човешкия разум, тъй като по този начин ме научи моята майка. Че ще има такива дни. Ще има такива дни, когато отваряш ръцете си да вземаш, само че получаваш единствено мазоли и синини, когато излизаш от телефонната кабинка и искаш да летиш, само че тъкмо хората, които искаш да спасиш, са стъпили на наметалото ти, когато ботушите ти се пълнят с дъжд и се озоваваш до колене в разочарования. И тъкмо това са дните, в които имаш най-хубава причина да кажеш Благодаря. Защото няма нищо по-красиво от метода, по който океанът отхвърля да спре да целува брега, без значение какъв брой пъти се е отдръпвал преди този момент. И без значение какъв брой мини избухват на минута, значимото е мислите ти да се концентрират върху хубостта на това необичайно място, наречено живот.
Искам тя да знае, че този свят е изработен от захар. Той може елементарно да рухне, само че не би трябвало да се боиш да си изплезиш езика и да почувстваш усета му. Миличка - ще й кажа - помни, че майка ти постоянно се безпокои, а татко ти е войник, а ти си момиченцето с дребни ръце и огромни очи, което в никакъв случай не стопира да желае още. Помни, че хубавите неща идват в комплект по три, както и неприятните. И постоянно се извинявай, когато си направила нещо погрешно. Но в никакъв случай не се извинявай за метода, по който очите ти отхвърлят да спрат да блестят. Гласът ти е слаб, само че в никакъв случай не спирай да пееш. И когато най-после ти поднесат тъга, когато наврат война и ненавист под вратата ти и ти предложат листовка на ъгъла на улицата, рекламираща цинизъм и проваляне, кажи им, че в действителност би трябвало да се срещнат с майка ти.
Автор: Сара Кей
Изображения: liztomania.com, lunanuvola.wordpress.com
