Ако и вие имате партньор, за който реплики като Енергийният

Ако и вие имате сътрудник, за който реплики като " Енергийният щит е дезактивиран ", " Реакторът ще експлоадира! ", " Рестартирам основния компютър ", " Загуба на гравитация " или " Пожар в контролната зала! " работят като червени лампи, с цел да отиде на кино, на часа купувайте билети за " Пасажери ", който от оня ден е по кината. Филмът е доста естетски изкусен откъм образни резултати и продуктов дизайн, пресъздаващи едно галактическо бъдеще за човечеството, в което големи кораби кръстосват, с цел да колонизират нови светове. С което хубавите неща, които мога да кажа за " Пасажери ", съвсем се изчерпват.

" Авалон " извършва обикновен 120-годишен полет до нова планета за колонизиране – Homestad II. Корабът е нещо като галактически Ноев ковчег – с изключение на животни и растителност, придвижва и пет хиляди души и екипаж. Всички са преведени в хибернация, от която би трябвало да се разсънят 4 месеца преди кацането, с цел да се социализират и приготвят за това, което ги чака в доста първокласната конюнктура на кораба, предлагаща всевъзможни екстри (според класата, за която са си платили).

" Авалон " обаче изпитва някакви механически проблеми (не разбрах какви), а непробиваемият му енергиен, огнен и така нататък щит се оказва не толкоз непробиваем, когато отсреща се задава голям астероид. Последният, като един галактически айсберг, се сблъсква с междупланетарния " Титаник " и всички лампи по всички вероятни панели стартират да светят в алено.

По някаква причина една от капсулите, която съдържа механика Джим (Крис Прат), се задейства към пробуждане и младият " Адам " отваря очи с 90 години по-рано от плануваното създание. След една година обезсърчение в компанията на нещо като Петкан Дивака – роботът Артур (Майкъл Шийн) – сладкодумен, само че стеснен от програмирането си барман, който може, само че и не може да прави компания на Джим в идващите 89 години, е въпрос на време да се появи една " Ева " – прелестната Аурора (, поради която се съгласих въобще да виждам " Пасажери " ). Двамата се влюбват и заживяват съвсем щастливо в първокласната конюнктура на кораба, до момента в който Артур не взема решение, че му е позволено да споделя тайните на Джим с Аурора.

Всичко тотално се обърква и за героите, и за феновете, когато филмът взема решение да премине във втора фаза и от гальовен,, химеричен, протяжен и даже малко метафизичен да стане гневен екшън, в който светещите в алено лампи ще ме карат да се въртя нетърпеливо на стола, до момента в който брачният партньор ми пък тъкмо в този миг ще се пробуди, с цел да види по какъв начин Джим и Аурора ще избавят " Авалон " от взривяване (разбира се, какво друго), за което имат единствено няколко минути!

В последна сметка " Пасажери " е една метафора на актуалните високобюджетни филми – голям театър, маскиращ овехтели и изтъркани хрумвания, само че изцяло допустим за два часа, в които човек да се дистанцира, да похапне пуканки, да си почине малко от купищата сериозности, които го заобикалят на открито, и да го не помни на часа, щом напусне салона.