Обедът не е сервиран! За това защо 20 милиона тона зърно от Украйна няма да спасят света от глад
Ако четете и слушате някои медии, то заради блокадата на черноморските пристанища на Украйна човечеството е застрашено от апетит. Говорим за към 20-22 милиона тона зърно, които би трябвало да бъдат изнесени преди началото на новата годишна продукция, в противоположен случай милиони хора на планетата Земя ще умират от апетит. Всъщност в този „ случай ”, както нормално се случва, се смесва по малко от всичко, в това число частична истина, умишлена операция и банална шумотевица по гореща тематика. Нека се опитаме да разберем защо в действителност става дума.
Да стартираме с истината. Украйна, дружно с Русия, в действителност (в почти равно съотношение) преди експлоадирането на военните дейности изнасят към 30% от международната пшеница, съвсем 70% от слънчогледа, повече от 15% от ечемика, а също играят значима роля в доставката на редица други типове храни. Само по себе си дестабилизирането на подобен огромен пазарен дял (както от блокадата на пристанищата, по този начин и от глобите против съветските експортьори и превозвачи) е в действителност огромен проблем. Това се назовава стрес тест.
За някои страни обстановката може да стане сериозна. Така предходната година Сомалия получи до 90% от пшеницата от Русия и Украйна, Демократична република Конго - до 80%, Мадагаскар - 70%. В същото време Украйна се специализира в доставките на зърно за Северна Африка и Пакистан (също и Китай, само че за него обстановката във връзка с даването на всевъзможен тип храна е много комфортна). Изнасяше избрани типове храни в страни с общо население от 400 милиона души.
В същото време 36 страни внасят повече от 50% от употребяваното зърно от Черноморския район, т.е. основно от Русия и Украйна. Навремето „ арабската пролет “ избухна навръх фона на покачващите се цени на храните (спомням си, че тогава Русия, по-специално, краткотрайно спря доставките на зърно за Египет, който в този момент е един от главните ни купувачи, 80% от зърното страната внася от Русия и Украйна).
Пазарът на зърно и пазарът на храни като цяло са мощно монополизирани. Така че е обикновено да бъде волатилен. Така единствено седем страни обезпечават 86% от международния експорт на пшеница. Подобна е обстановката и с доставките на царевица, соя и ориз.
Ето за какво е разумно водещите международни организации, занимаващи се с проблемите на глада, да бият паника. И да споделят, че на фона на украинския боен спор, опасността от апетит може да се изостри. Може би да. Доста видимо. Но към момента не е ясно доколко.
Държавният секретар на Съединени американски щати Блинкен сподели неотдавна, че спорът в Украйна може да засегне спомагателни 40 милиона души във връзка с дефицита на храна. Но той е човек, меко казано, " заинтригуван ". По-специално, с цел да се подчертае казуса с блокадата на черноморските пристанища като част от акцията за „ дехуманизиране “ на съветските управляващи, които бяха избрани като само отговорни.
Приблизително в този миг голата истина свършва и стартират операциите.
Факт е, че внезапното повишаване на цените на всички типове храни (една от главните аргументи за апетит в бедните страни) не стартира на 24 февруари 2022 година, а стартира към 2020 година (оттогава със 75%) на фона на пандемия. Още предходната година към 193 милиона души в 53 страни са изпаднали в обстановка на продоволствена неустановеност. Година по-рано броят на тези хора са били 155 млн. Ако приказваме непосредствено за глада, то тази година, съгласно прогнозите на Организация на обединените нации, се чакат 180-185 милиона души в 41 страни да гладуват.
Има ясни критерии за това какво се смята за апетит (по-малко от 1800 калории на ден), недохранване (дефицит на протеини и съществени витамини) и продоволствена неустановеност (отсъствие на налична задоволително безвредна и питателна храна за поддържане на деен и здравословен живот). Така че броят на „ продоволствено неосигурените “ през последните пет месеца се е нараснал с 400 милиона души, или с 40%. Но това внезапно нарастване стартира преди 24 февруари. Различните организации обаче дават друг брой гладуващи и просто недохранени, с данните е цялостна каша.
Разпределението на числата за броя на гладуващите (прогнози за тази година) е в десетки милиони: от 180 милиона до 320 милиона и повече. Има ли " хайп " в това? Може би. Длъжностните лица, които се борят с глада на професионална основа, са склонни да бъдат по-драматични. Политиците и медиите, които трансфораха тематиката „ 20 милиона тона зърно от Украйна, които ще спасят света “ тематика номер едно, още повече. Но главно това е по-скоро компликацията на точните калкулации в бедните страни.
В същото време се признава повече или по-малко, че главната причина за глада не е неналичието на храна в света като такава, а въоръжени спорове, които потапят хората в беднотия и мизерия, а също и унищожават веригите за доставка и разпространяване на храни.
Именно въоръжените спорове, в това число вътрешни, бяха главната причина за глада през 2020 година за към 100 милиона души в 23 страни. Днес в света горят или тлеят 27 въоръжени спора с друга активност и темперамент. Украинският е единствено един от тях, макар че е най-големият за през днешния ден. Да, и освен това е в Европа. В страни като Етиопия, Афганистан, Южен Судан, Йемен и редица други, където броят на хората на ръба на глада е повишен съвсем шест пъти през последните пет години, непрекъснатите войни са причина за това.
Миналата година, съгласно Организация на обединените нации, голямото болшинство от гладните живееха единствено в 10 страни: Афганистан, Демократична република Конго, Етиопия, Хаити, Нигерия, Пакистан, Южен Судан, Судан, Сирия и Йемен. С изключение на Пакистан, всички те са потопени или в най-сложни вътрешни спорове, или са въвлечени в продължителни войни със съседите си.
Друга значима причина за глада е изменението на климата (или засушавания, или наводнения), против което бедните страни са изключително безсилни без модерни агротехнически технологии.
Сега за това по какъв начин стоят нещата с производството и питателните доставки в света като цяло. Според Организацията по издръжка и земеделие (FAO) на Организация на обединените нации предходната година в света са били събрани 2,8 трилиона тона зърнени култури (почти 1 % нарастване по отношение на година по-рано). Събраното фуражно зърно е 1,5 трилиона тона (18 милиона тона повече спрямо 2020 г.). Производството на пшеница се прави оценка на 777 милиона тона. Преценете сами какъв % от това са украинските 20 млн. Да продължим.
Прогнозата на ФАО за международните ресурси от зърнени култури до края на сезона през 2022 година е 856 милиона тона, което е с 5,2 милиона тона повече от предходната прогноза. ФАО също по този начин има вяра, че съотношението на международните ресурси от зърнени храни към потреблението ще остане непроменено от 2020/21 година на 29,9%, което демонстрира релативно удобно равнище на предложение.
По-конкретно, международните ресурси от пшеница се чака да се покачат с 4,2% по отношение на първичните равнища от настоящия сезон. Световните ресурси от фуражно зърно ще набъбнат над равнището от началото на сезона с 2,4%. Основно заради нарастване на международните ресурси от царевица с 5,5%, както и нарастване на запасите в Украйна заради прекъсване на износа (да, тази причина също е очевидна).
В същото време международната търговия със зърно през сезон 2021/22 ще възлезе на 473 милиона тона, което е с 3,7 милиона тона повече от прогнозата за предишния месец, само че с 1. 2% под рекордното равнище от 2020/21. Блокирането на пристанища в Украйна, както виждаме, към този момент на практика не е повлияло на цялостната комерсиална картина. Напротив, прогнозата е нараснала, защото има по-висок от предстоящото експорт от Русия, главно за Египет, Иран и Турция (те не съблюдават наложените наказания против Руската федерация). Също по този начин се усилиха доставките на зърно от Аржентина.
Прогнозата за световното произвеждане единствено на пшеница за настоящата година е леко понижена, само че ще възлиза на впечатляващите 782 милиона тона (от които съветски - към 120 милиона или даже повече, с експортен капацитет до 25-35 милиона). В това число 50 милиона тона ще бъдат събрани в Съединени американски щати (5 милиона тона повече от предходната година).
В Европа прогнозата за произвеждане на пшеница е нараснала на 139,5 милиона тона. В Азия производството също се чака да се усили леко и в Индия и Пакистан макар сушата. Последиците от сушата обаче ще ударят Северна Африка.
За фуражното зърно добивите във водещите страни производителки също ще бъдат над междинните. Бразилия, да вземем за пример, ще има рекордна годишна продукция от царевица през 2022 година В Аржентина, макар сушата, реколтата също се чака да бъде над междинната. И даже в Южна Африка, макар наводненията,
С други думи, когато прочетете в медиите, че на Земята са останали ресурси от зърно за 10 седмици и всичко това е поради военните дейности в Украйна, разделете го най-малко на 10. Или още по-добре, умножете. Защото на Земята храна има. И то доста. На планетата въобще няма индустриални предпоставки за апетит.
Налице са характерни условия – военни спорове, срив на цели страни в беднотия и цялостна неправоспособност, има неяснота и неправда на разпоредбите на международната търговия, обричащи апропо цели континенти на безконечна назадничавост и неравноправие.
През последните години се следи и грамаден скок на световната инфлация, откакто напомпаха стопанските системи на водещите страни в света (откъдето се популяризира по цялата планета) с „ отпечатани “ трилиони долари, йени, евро и юани. Тази година, да, се добави и дестабилизирането на един зърнопроизводителен район и внезапното сриване на веригите за доставки. Като един от факторите, само че не и единствен.
И най-после, има обикновената лакомия и отвращение на водещите международни сили да нахранят гратис едни постоянно гладни и постоянно нещастни африканци („ крокодилът не се лови, кокосът не пораства “ – не можеш да го кажеш по-точно). По-конкретно, с цел да се нахранят донасита тези 150-180 милиона гладни хора, като цяло са нужни " мизерните " 20-30 милиарда $. Това е десетки пъти по-малко от изразходваното за всевъзможни войни. Това обаче, както споделяше Борис Абрамич Березовски в такива случаи, „ това са други пари “: организациите за подпоматане на гладуващите работят в най-хубавия случай със 100-200 пъти по-малки суми.
В същото време украинският случай, несъмнено, ще докара до значими промени в селскостопанските пазари в границите на 3-5 години. След настоящото краткосрочно разклащане, Западът, а и освен той, ще предприеме ограничения за понижаване на зависимостта от подобен „ волатилен и неустойчив “ район, на първо място от Русия. По прилика на предприеманите стъпки за „ освобождение от зависимостта “ от петрола и газа.
Ще има преразпределение на посевните площи, в това число в интерес на източници на калории, различни на пшеницата. Като да вземем за пример соя, грах или леща (съдържанието на калории е 1,2-1,4 пъти по-високо от това на пшеницата). А също и царевица (имаше истина в добре познатите опити на Хрушчов) която е с рандеман два пъти по-висок от този на пшеницата, при същото наличие на калории.
Такова световно преструктуриране може да отнеме същите тези 3-5 години. Но и до тогава апетит няма да има таман поради 20-те милиона тона украинско зърно, заседнало в пристанища и елеватори. А в случай че има, то ще бъде в тези страни, за които на целия „ цивилизован свят “ обичайно не им пука. В последна сметка това не е в Европа и въобще не е на Запад, където всичко е наред с храната: една трета обичайно отива на боклука (впрочем, у нас и досега). Това е " някъде там ". Но, несъмнено, да вдигате шумотевица може колкото желаете.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Да стартираме с истината. Украйна, дружно с Русия, в действителност (в почти равно съотношение) преди експлоадирането на военните дейности изнасят към 30% от международната пшеница, съвсем 70% от слънчогледа, повече от 15% от ечемика, а също играят значима роля в доставката на редица други типове храни. Само по себе си дестабилизирането на подобен огромен пазарен дял (както от блокадата на пристанищата, по този начин и от глобите против съветските експортьори и превозвачи) е в действителност огромен проблем. Това се назовава стрес тест.
За някои страни обстановката може да стане сериозна. Така предходната година Сомалия получи до 90% от пшеницата от Русия и Украйна, Демократична република Конго - до 80%, Мадагаскар - 70%. В същото време Украйна се специализира в доставките на зърно за Северна Африка и Пакистан (също и Китай, само че за него обстановката във връзка с даването на всевъзможен тип храна е много комфортна). Изнасяше избрани типове храни в страни с общо население от 400 милиона души.
В същото време 36 страни внасят повече от 50% от употребяваното зърно от Черноморския район, т.е. основно от Русия и Украйна. Навремето „ арабската пролет “ избухна навръх фона на покачващите се цени на храните (спомням си, че тогава Русия, по-специално, краткотрайно спря доставките на зърно за Египет, който в този момент е един от главните ни купувачи, 80% от зърното страната внася от Русия и Украйна).
Пазарът на зърно и пазарът на храни като цяло са мощно монополизирани. Така че е обикновено да бъде волатилен. Така единствено седем страни обезпечават 86% от международния експорт на пшеница. Подобна е обстановката и с доставките на царевица, соя и ориз.
Ето за какво е разумно водещите международни организации, занимаващи се с проблемите на глада, да бият паника. И да споделят, че на фона на украинския боен спор, опасността от апетит може да се изостри. Може би да. Доста видимо. Но към момента не е ясно доколко.
Държавният секретар на Съединени американски щати Блинкен сподели неотдавна, че спорът в Украйна може да засегне спомагателни 40 милиона души във връзка с дефицита на храна. Но той е човек, меко казано, " заинтригуван ". По-специално, с цел да се подчертае казуса с блокадата на черноморските пристанища като част от акцията за „ дехуманизиране “ на съветските управляващи, които бяха избрани като само отговорни.
Приблизително в този миг голата истина свършва и стартират операциите.
Факт е, че внезапното повишаване на цените на всички типове храни (една от главните аргументи за апетит в бедните страни) не стартира на 24 февруари 2022 година, а стартира към 2020 година (оттогава със 75%) на фона на пандемия. Още предходната година към 193 милиона души в 53 страни са изпаднали в обстановка на продоволствена неустановеност. Година по-рано броят на тези хора са били 155 млн. Ако приказваме непосредствено за глада, то тази година, съгласно прогнозите на Организация на обединените нации, се чакат 180-185 милиона души в 41 страни да гладуват.
Има ясни критерии за това какво се смята за апетит (по-малко от 1800 калории на ден), недохранване (дефицит на протеини и съществени витамини) и продоволствена неустановеност (отсъствие на налична задоволително безвредна и питателна храна за поддържане на деен и здравословен живот). Така че броят на „ продоволствено неосигурените “ през последните пет месеца се е нараснал с 400 милиона души, или с 40%. Но това внезапно нарастване стартира преди 24 февруари. Различните организации обаче дават друг брой гладуващи и просто недохранени, с данните е цялостна каша.
Разпределението на числата за броя на гладуващите (прогнози за тази година) е в десетки милиони: от 180 милиона до 320 милиона и повече. Има ли " хайп " в това? Може би. Длъжностните лица, които се борят с глада на професионална основа, са склонни да бъдат по-драматични. Политиците и медиите, които трансфораха тематиката „ 20 милиона тона зърно от Украйна, които ще спасят света “ тематика номер едно, още повече. Но главно това е по-скоро компликацията на точните калкулации в бедните страни.
В същото време се признава повече или по-малко, че главната причина за глада не е неналичието на храна в света като такава, а въоръжени спорове, които потапят хората в беднотия и мизерия, а също и унищожават веригите за доставка и разпространяване на храни.
Именно въоръжените спорове, в това число вътрешни, бяха главната причина за глада през 2020 година за към 100 милиона души в 23 страни. Днес в света горят или тлеят 27 въоръжени спора с друга активност и темперамент. Украинският е единствено един от тях, макар че е най-големият за през днешния ден. Да, и освен това е в Европа. В страни като Етиопия, Афганистан, Южен Судан, Йемен и редица други, където броят на хората на ръба на глада е повишен съвсем шест пъти през последните пет години, непрекъснатите войни са причина за това.
Миналата година, съгласно Организация на обединените нации, голямото болшинство от гладните живееха единствено в 10 страни: Афганистан, Демократична република Конго, Етиопия, Хаити, Нигерия, Пакистан, Южен Судан, Судан, Сирия и Йемен. С изключение на Пакистан, всички те са потопени или в най-сложни вътрешни спорове, или са въвлечени в продължителни войни със съседите си.
Друга значима причина за глада е изменението на климата (или засушавания, или наводнения), против което бедните страни са изключително безсилни без модерни агротехнически технологии.
Сега за това по какъв начин стоят нещата с производството и питателните доставки в света като цяло. Според Организацията по издръжка и земеделие (FAO) на Организация на обединените нации предходната година в света са били събрани 2,8 трилиона тона зърнени култури (почти 1 % нарастване по отношение на година по-рано). Събраното фуражно зърно е 1,5 трилиона тона (18 милиона тона повече спрямо 2020 г.). Производството на пшеница се прави оценка на 777 милиона тона. Преценете сами какъв % от това са украинските 20 млн. Да продължим.
Прогнозата на ФАО за международните ресурси от зърнени култури до края на сезона през 2022 година е 856 милиона тона, което е с 5,2 милиона тона повече от предходната прогноза. ФАО също по този начин има вяра, че съотношението на международните ресурси от зърнени храни към потреблението ще остане непроменено от 2020/21 година на 29,9%, което демонстрира релативно удобно равнище на предложение.
По-конкретно, международните ресурси от пшеница се чака да се покачат с 4,2% по отношение на първичните равнища от настоящия сезон. Световните ресурси от фуражно зърно ще набъбнат над равнището от началото на сезона с 2,4%. Основно заради нарастване на международните ресурси от царевица с 5,5%, както и нарастване на запасите в Украйна заради прекъсване на износа (да, тази причина също е очевидна).
В същото време международната търговия със зърно през сезон 2021/22 ще възлезе на 473 милиона тона, което е с 3,7 милиона тона повече от прогнозата за предишния месец, само че с 1. 2% под рекордното равнище от 2020/21. Блокирането на пристанища в Украйна, както виждаме, към този момент на практика не е повлияло на цялостната комерсиална картина. Напротив, прогнозата е нараснала, защото има по-висок от предстоящото експорт от Русия, главно за Египет, Иран и Турция (те не съблюдават наложените наказания против Руската федерация). Също по този начин се усилиха доставките на зърно от Аржентина.
Прогнозата за световното произвеждане единствено на пшеница за настоящата година е леко понижена, само че ще възлиза на впечатляващите 782 милиона тона (от които съветски - към 120 милиона или даже повече, с експортен капацитет до 25-35 милиона). В това число 50 милиона тона ще бъдат събрани в Съединени американски щати (5 милиона тона повече от предходната година).
В Европа прогнозата за произвеждане на пшеница е нараснала на 139,5 милиона тона. В Азия производството също се чака да се усили леко и в Индия и Пакистан макар сушата. Последиците от сушата обаче ще ударят Северна Африка.
За фуражното зърно добивите във водещите страни производителки също ще бъдат над междинните. Бразилия, да вземем за пример, ще има рекордна годишна продукция от царевица през 2022 година В Аржентина, макар сушата, реколтата също се чака да бъде над междинната. И даже в Южна Африка, макар наводненията,
С други думи, когато прочетете в медиите, че на Земята са останали ресурси от зърно за 10 седмици и всичко това е поради военните дейности в Украйна, разделете го най-малко на 10. Или още по-добре, умножете. Защото на Земята храна има. И то доста. На планетата въобще няма индустриални предпоставки за апетит.
Налице са характерни условия – военни спорове, срив на цели страни в беднотия и цялостна неправоспособност, има неяснота и неправда на разпоредбите на международната търговия, обричащи апропо цели континенти на безконечна назадничавост и неравноправие.
През последните години се следи и грамаден скок на световната инфлация, откакто напомпаха стопанските системи на водещите страни в света (откъдето се популяризира по цялата планета) с „ отпечатани “ трилиони долари, йени, евро и юани. Тази година, да, се добави и дестабилизирането на един зърнопроизводителен район и внезапното сриване на веригите за доставки. Като един от факторите, само че не и единствен.
И най-после, има обикновената лакомия и отвращение на водещите международни сили да нахранят гратис едни постоянно гладни и постоянно нещастни африканци („ крокодилът не се лови, кокосът не пораства “ – не можеш да го кажеш по-точно). По-конкретно, с цел да се нахранят донасита тези 150-180 милиона гладни хора, като цяло са нужни " мизерните " 20-30 милиарда $. Това е десетки пъти по-малко от изразходваното за всевъзможни войни. Това обаче, както споделяше Борис Абрамич Березовски в такива случаи, „ това са други пари “: организациите за подпоматане на гладуващите работят в най-хубавия случай със 100-200 пъти по-малки суми.
В същото време украинският случай, несъмнено, ще докара до значими промени в селскостопанските пазари в границите на 3-5 години. След настоящото краткосрочно разклащане, Западът, а и освен той, ще предприеме ограничения за понижаване на зависимостта от подобен „ волатилен и неустойчив “ район, на първо място от Русия. По прилика на предприеманите стъпки за „ освобождение от зависимостта “ от петрола и газа.
Ще има преразпределение на посевните площи, в това число в интерес на източници на калории, различни на пшеницата. Като да вземем за пример соя, грах или леща (съдържанието на калории е 1,2-1,4 пъти по-високо от това на пшеницата). А също и царевица (имаше истина в добре познатите опити на Хрушчов) която е с рандеман два пъти по-висок от този на пшеницата, при същото наличие на калории.
Такова световно преструктуриране може да отнеме същите тези 3-5 години. Но и до тогава апетит няма да има таман поради 20-те милиона тона украинско зърно, заседнало в пристанища и елеватори. А в случай че има, то ще бъде в тези страни, за които на целия „ цивилизован свят “ обичайно не им пука. В последна сметка това не е в Европа и въобще не е на Запад, където всичко е наред с храната: една трета обичайно отива на боклука (впрочем, у нас и досега). Това е " някъде там ". Но, несъмнено, да вдигате шумотевица може колкото желаете.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ