Ако България предостави оръжия на Украйна, това ще означава директното

Ако България даде оръжия на Украйна, това ще значи директното ни включване във войната. С всички произлизащи от този факт последствия. Надявам се, че днешните ръководещи си дават сметка за това. Надявам се политическият хайлайф да осъзнава, че реши ли да демонстрира враждебност, ще трансформира страната ни в цел. Хубаво ще бъде днешните политици да се поучат от историята. На 13 декември 1941 година България, която в оня интервал е съдружник на нацистка Германия, афишира война на Съединените щати и Англия. Наричат я „ алегорична “, тъй като е било ясно, че ние няма по какъв начин да се сражаваме с тези велики сили. Само че за въпросните страни войната въобще не е алегорична. В края на 1943 година и началото на 1944 година техни самолети бомбардират български градове. Особено тежки са въздушните офанзиви против София. В резултат на англо-американските бомбардировки хиляди мирни жители са убити и ранени, стотици здания, сред които и архитектурни монументи, са разрушени.

Тогавашните български ръководещи са оправдавали решението си да разгласят война на Съединени американски щати и Англия със „ съюзническите отговорности “, които сме били поели пред Берлин. Да, обаче дали въпросните отговорности могат да оправдаят дадените жертви? И още един образец към този момент от днешния ден. Полша е една от най-критично настроените към Русия страни. И поляците си имат съображение за това. Но макар обяснимата им русофобия, поляците отхвърлиха да дават самолети на Украйна, както и да бъдат употребявани техни летища. Явно ръководещите във Варшава, които никога не могат да бъдат обвинени, че питаят топли усеща към Москва, схващат какъв брой неуместно ще бъде да трансформират страната си в цел.

Ние фактически живеем в трагични времена. Времена, в които политическият ни хайлайф би трябвало да реши чий интерес пази. Този на България или този на всякакви непознати фактори. За жал, отново връщайки се обратно в по-близката и по-далечната история, ще забележим, че нашият хайлайф по-често е изпълнявал напътствията на настоящите сега велики сили, вместо да пази България. Вероятно по тази причина ние гледаме със мощно съмнение тези, които ни ръководят. Подозираме ги, че слагат непознатите ползи над българските. Много българи сега са уверени, че каквото и да приказва властта, в последна сметка ще даде оръжия на Украйна. И е напълно закономерна онази догадка, която се появи незабавно след арестите оня ден на основни лица от бившето ръководство. Според тази догадка задържанията са осъществени точно в този момент, с цел да бъде отклонено публичното внимание от решението на властта да даде ракетни системи С-300 на Украйна. Нали забелязахте, че в продължение на 24 часа никой даже и не загатна за войната. Говореше се единствено за Борисов, арестите, прокуратурата, Рашков. Не ми се желае да мисля, че това е било PR акция, целяща отклоняване  вниманието на хората. Първо, тъй като това би означавало, че някой във властта мощно подценява българите. И, второ, в случай че в действителност става дума за PR акция, осъществяването ѝ беше изумително нескопосано. Единственият резултат от нея е героизирането на Бойко Борисов.

Надявам се, че оттук нататък ръководещите ще насочат вниманието си към в действителност значимите проблеми, които стоят пред страната ни. Всъщност трагичните обстановки, пред които са изправени – и във вътрешен, и в интернационален проект – им дават една прелестна опция. Дават им опцията да покажат, че пазят българския народен интерес. Българският народ гласоподава за тези хора, с цел да бранят неговите ползи, а не украинските, съветските или американските. В момента най-важната задача е да не позволим България да бъде въвлечена по какъвто и да било метод във войната в Украйна. И по тази причина никакво оръжие не трябва да напуща страната ни по посока на театъра на бойните дейности. Много ми се желае да имам вяра, че днешният ни политически хайлайф ще бъде на висота и няма да продаде националните ни ползи.