Агенция за пазарни проучвания JTN анкетира национално представителна извадка от

...
Агенция за пазарни проучвания JTN анкетира национално представителна извадка от
Коментари Харесай

Българите: Гордеем се по-скоро с историята си, отколкото с настоящето


Агенция за пазарни изследвания JTN интервюира национално представителна извадка от 2015 български жители, с цел да отговори на въпросите „ Кое ни дефинира като българи? “, „ Какво ни носи национална горделивост? “ и „ Какво може да подтиква положително развиването на България? “ и други

Снимка: iStock


Резултатите недвусмислено демонстрират, че сънародниците ни намират доста учредения за горделивост, само че множеството от тях са по-скоро в историята ни, в сравнение с в сегашното. Според всеки втори от интервюираните владеенето и използването на езика ни, българското съзнание и познаването на историята и националните ни герои, ни дефинират като българи. 81% са декларирали, че се гордеят с произхода си и като съществени тласъци са показали славната ни история, богатите ни обичаи и традиции и прелестната природа. Малък дял от респондентите (6%) се срамят, че са българи, за което ги стимулира чувството за корупция, дребнавостта и възприятието за закъснение в развиването на страната ни. Останалите 13% показват, че не свързват по никакъв метод самооценката си с националната си принадлежност.

Снимка: iStock


Ако би трябвало да подредят по значимост мотивите за горделивост, съвсем всички интервюирани показват националните ни герои, борили се за Освобождението, оповестяването на българската самостоятелност през 1908г, както и Съединението от 1885г. Наравно с тези по-скоро исторически претекстове са Златните девойки на художествената ни гимнастика и българските достижения в компютърните технологии. Като максимален мотив за позор съвсем 90% от интервюираните показват така наречен Възродителен развой и насилствените промяна на имената и изселване на българските турци в края на 80-те години.

Снимка: iStock


Обърнати във вътрешността към себе си, интервюираните от JTN показват, че в най-голяма степен се разпознават като част от фамилията си, по-късно като българи и на трето по значимост място като поданици на родния си град или село. С очевидно по-малка тежест е самоопределението като „ европеец “.
Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР