Агата Кристи и най-великата книга, която тя подарява на огромната

Агата Кристи и най-великата книга, която тя подарява на голямата си аудитория – своята автобиография. По-интригуваща от всичките й престъпни сюжети – просто тъй като е цялостна с самопризнания, увлекателни описания на живота й, в който има доста – от работата й като здравна сестра в болница по време на войната, през мистериозното й изгубване и пътешествията със брачна половинка й археолог. Криси приключва своята биография през 1965 година, когато е на 75 години с думите: „ Благодаря ти, Господи, за положителния си живот и за всичката тази обич, с която бях благословена. ” 

За живота и човешкия темперамент, споделено от книгата на Агата Кристи. 

Животът, коства ми си, се състои от три интервала: бурно и опияняващо настояще, изменящо се всяка минута с гневна скорост. Бъдеще, неразбираемо и несигурно, позволяващо да се градят колкото е угодно забавни проекти, колкото по-луди, толкоз по-добре, само че все едно – животът ще се разпореди по своему, тъй че мечтайте на воля. И най-сетне, третият интервал, предишното – фундаменталният наш минал живот, спомените, инцидентно събудени от някакъв мирис, контури на рид, остаряла ария, нещо напълно всекидневно, което внезапно ни кара да прошепнем: „ Спомням си, как… ” – с особена и неразбираема приятност. 

***

Ние въобще не оставаме такива, каквито сме били на 3, 6, 10 или 20 години. На 6-7, характерът се демонстрира толкоз изрично, тъй като в тази възраст нашето държание е съвсем лишено от лукавство, а на 20 – към този момент надяваме някаква маска, представяме се за някой различен, според от това, което е съвременно в дадения миг. Ако е на мода интелектуалността, ние ставаме интелектуалци, в случай че измежду девойките са известни лекомислието и фриволността, ставаме лекомислени и фриволни. С годините обаче, се уморяваш да играеш измислената роля и от ден на ден се връщаш към самия себе си, с цел да възвърнеш личната си  характерност. Това от време на време смущава хората в близост, само че на самия човек носи голямо облекчение. 

***

Ако на вашите фантазии не е съдено да се осъществен, по-добре е в точния момент да признаете  това и да продължите напред, в сравнение с да се съсредоточавате върху разрушени упования и очаквания. 

Няма по-голяма неточност в живота от това да видиш или чуеш шедьоври на изкуството в несъответствуващ миг. За доста хора Шекспир е изгубил окончателно от обстоятелството, че те са го изучавали в учебно заведение.

Ако не можете да приемете метода на живот на брачна половинка си, не се захващайте – с други думи, не се омъжвайте за него.

Бракът е освен това от обич, аз се придържам към старомодната позиция: най-важното е уважението. Но то не трябва да се бърка с възхищението. Да се възхищаваш от мъжа си през целия ви брак е, коства ми се, безумно скучно и свършва с ревматични болки в региона на шията.

Никога не си помисляйте, че по-добре знаете какво е нужно на другите хора.

Злото, осъществено някому, постоянно го надживява.

Точно от това има най-вече потребност дамата. Тя търси в брачна половинка си почтеност, желае да усеща в него опора, да почита съжденията му и, в случай че се наложи да се взема мъчно решение, умерено да му се довери.

Приятелите могат да се разделят на две категории. Те се появяват внезапно в обкръжението ви и за известно време стават част от живота ви. Като в старомодните танци с ленти. Те минават през живота ви по този начин, както и през тях. Но съществуват и други, не толкоз многочислени, които аз бих нарекла „ определени ”. С тях ви свързва същинска взаимна обвързаност, те остават вечно и, в случай че събитията разрешават, ви съпровождат през целия ви живот.

Странно, от любовта дамите се разхубавяват, а мъжете замязват на заболели овце.

Обичам живота. И никакво обезсърчение, пъклен страдания и несгоди в никакъв случай не биха ме заставили за не помни, че да живееш – това е велико богатство.  

Източник:
Снимка: Ugbrooke House