Четири сценария за минималната заплата
Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Новият размер на минималната работна заплата от 933 лева (и най-голямото еднократно нарастване през последните години) беше признат без необикновен звук.
Това беше и първото приложение на нововъведения механизъм за нейното установяване, който обвърза растежа ѝ с динамичността на междинната заплата. Тук ще представим няколко по-прости други възможности, които могат да избегнат сериозните проблеми, които поражда този механизъм.
Вече разгледахме негативите от използването на един знак във формулата за МРЗ (слабостта на този метод съгласно създателя е мощно неравномерният му резултат сред обособените стопански действия и региони на страната и минималната заплата ще доближи 72% от междинната във Видин да вземем за пример, само че единствено 35% от междинната заплата в София).
Достатъчно е да споменем, че даже и да приемем за оневинен рекордния еднократен растеж на фона на високата инфлация, определената формула залага проблеми в средносрочен проект, защото извежда растежа на минималната заплата от структурата за заплатите, с което обаче неизбежно ѝ въздейства. Това от своя страна основава сериозен риск от бързо и неподплатено с усъвършенствана продуктивност и стопански резултат – и, в последна сметка невероятно за поддържане в средносрочен проект – покачване освен на минималната, само че и на междинната заплата.
По тази причина преглеждаме няколко разновидността за формула, които включват знаци, разнообразни от междинната заплата, само че регистрират малко или доста изчерпателно измененията в макроикономическата среда. Не е належащо и да започваме изначало, защото използването на формули за установяване на МРЗ не е нова процедура (някои образци могат да бъдат открити, да речем, на уеб страницата на Международната организация по труда). Най-често включваните са:
1. Динамиката на показателя на потребителски цени. Основание за включване на смяната в ценовия показател в определянето на МРЗ в този случай е запазването на покупателната дарба на минималната заплата.
Ръст на цените надлежно автоматизирано води до повишение на размера на МРЗ.
2. Динамика на БВП/производителност на труда. Докато Брутният вътрешен продукт е най-обхватният знак за положението и темпа на развиване на една стопанска система, то измененията в продуктивността на труда са по-тясно свързани със заплащането, защото регистрират и приноса на работната мощ. Включването им във формулата разрешава покачване на МРЗ в години, в които стопанската система реализира положителни резултати и задържане в годините на криза.
3. Динамика на безработицата/заетостта. Сред главните проблеми, които МРЗ основава, е ограничението на достъпа до пазара на труда. По тази причина нарастването ѝ наподобява изключително неуместно в години, в които безработицата се покачва, а заетостта се свива. Обратно, в обстановки в които търсенето на труд съществено надвишава предлагането, а безработицата е с низходящ тренд, растеж на МРЗ наподобява по-поносим.
Ако включим и трите знака във формулата – в последна сметка, няма потребност тя да е изключително комплицирана – получаваме следното:
Индикаторите са подбрани по този начин, че да са оптимално настоящи все още на осъществяване на бюджетната процедура. Както актуалната формула употребява междинната заплата за първите две тримесечия на актуалната година, по този начин и за употребените тук индикатори се употребяват усреднени стойности от средата на 2022 доникъде на 2023 г.
Таблицата показва няколко комбинации от трите, както и трите дружно, с преизчислената съгласно формулата минимална заплата за 2024 г.
Видимо, използването на този вид на механизъм за установяване на МРЗ носи със себе си по-умерен растеж. Доколкото динамичността на безработицата през последната година е умерено низходяща, въздействието на този знак е нищожно. Индексът на потребителски цени, от своя страна, има най-голяма тежест – предстоящо, поради огромната инфлация през миналата година. Влиянието на икономическия напредък също е очевидно.
Представеното тук, несъмнено, следва да служи най-много за илюстрация. Демонстрирахме, че конструирането на релативно елементарна за използване формула, която да обгръща най-широката макроикономическа динамичност, не е изключително комплицирано и води до по-умерени резултати спрямо равняването с 50% от междинната заплата.
Новият размер на минималната работна заплата от 933 лева (и най-голямото еднократно нарастване през последните години) беше признат без необикновен звук.
Това беше и първото приложение на нововъведения механизъм за нейното установяване, който обвърза растежа ѝ с динамичността на междинната заплата. Тук ще представим няколко по-прости други възможности, които могат да избегнат сериозните проблеми, които поражда този механизъм.
Вече разгледахме негативите от използването на един знак във формулата за МРЗ (слабостта на този метод съгласно създателя е мощно неравномерният му резултат сред обособените стопански действия и региони на страната и минималната заплата ще доближи 72% от междинната във Видин да вземем за пример, само че единствено 35% от междинната заплата в София).
Достатъчно е да споменем, че даже и да приемем за оневинен рекордния еднократен растеж на фона на високата инфлация, определената формула залага проблеми в средносрочен проект, защото извежда растежа на минималната заплата от структурата за заплатите, с което обаче неизбежно ѝ въздейства. Това от своя страна основава сериозен риск от бързо и неподплатено с усъвършенствана продуктивност и стопански резултат – и, в последна сметка невероятно за поддържане в средносрочен проект – покачване освен на минималната, само че и на междинната заплата.
По тази причина преглеждаме няколко разновидността за формула, които включват знаци, разнообразни от междинната заплата, само че регистрират малко или доста изчерпателно измененията в макроикономическата среда. Не е належащо и да започваме изначало, защото използването на формули за установяване на МРЗ не е нова процедура (някои образци могат да бъдат открити, да речем, на уеб страницата на Международната организация по труда). Най-често включваните са:
1. Динамиката на показателя на потребителски цени. Основание за включване на смяната в ценовия показател в определянето на МРЗ в този случай е запазването на покупателната дарба на минималната заплата.
Ръст на цените надлежно автоматизирано води до повишение на размера на МРЗ.
2. Динамика на БВП/производителност на труда. Докато Брутният вътрешен продукт е най-обхватният знак за положението и темпа на развиване на една стопанска система, то измененията в продуктивността на труда са по-тясно свързани със заплащането, защото регистрират и приноса на работната мощ. Включването им във формулата разрешава покачване на МРЗ в години, в които стопанската система реализира положителни резултати и задържане в годините на криза.
3. Динамика на безработицата/заетостта. Сред главните проблеми, които МРЗ основава, е ограничението на достъпа до пазара на труда. По тази причина нарастването ѝ наподобява изключително неуместно в години, в които безработицата се покачва, а заетостта се свива. Обратно, в обстановки в които търсенето на труд съществено надвишава предлагането, а безработицата е с низходящ тренд, растеж на МРЗ наподобява по-поносим.
Ако включим и трите знака във формулата – в последна сметка, няма потребност тя да е изключително комплицирана – получаваме следното:
Индикаторите са подбрани по този начин, че да са оптимално настоящи все още на осъществяване на бюджетната процедура. Както актуалната формула употребява междинната заплата за първите две тримесечия на актуалната година, по този начин и за употребените тук индикатори се употребяват усреднени стойности от средата на 2022 доникъде на 2023 г.
Таблицата показва няколко комбинации от трите, както и трите дружно, с преизчислената съгласно формулата минимална заплата за 2024 г.
Видимо, използването на този вид на механизъм за установяване на МРЗ носи със себе си по-умерен растеж. Доколкото динамичността на безработицата през последната година е умерено низходяща, въздействието на този знак е нищожно. Индексът на потребителски цени, от своя страна, има най-голяма тежест – предстоящо, поради огромната инфлация през миналата година. Влиянието на икономическия напредък също е очевидно.
Представеното тук, несъмнено, следва да служи най-много за илюстрация. Демонстрирахме, че конструирането на релативно елементарна за използване формула, която да обгръща най-широката макроикономическа динамичност, не е изключително комплицирано и води до по-умерени резултати спрямо равняването с 50% от междинната заплата.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ