Пътят към властта: Как Хитлер поведе Германия към Втората световна война
Адолф Хитлер безспорно е един от най-жестоките диктатори, раждали се в миналото. Едва ли има човек, който да не е чувал за зверствата, осъществени от нацисткия режим.
Пътят на Хитлер към властта продължава да е обект на всевъзможни разбори. Какви са били аргументите за неговия напредък и по какъв начин е съумял да завоюва доверието на германците?
Версайският контракт
Една от главните аргументи за експлоадирането на Втората международна война е Версайският контракт, с който бил комплициран завършек на Първата международна война. В него се отбелязвало, че Германия би трябвало да поеме цялостната виновност за световния спор. На страната били наложени тежки санкции. Тя трябвало да разпусне наборната си войска, която наброявала към 8 млн. души и да сътвори професионална войска от едвам 100 000 души. Освен това целият общоприет щаб бил разхлабен, а тежкото въоръжение на Германия било отнето.
The Treaty of Versailles was a catastrophic failure. But it wasn't overly harsh on Germany, as is often claimed
— The Economist (@TheEconomist)
Но това надалеч не е всичко – страната била задължена да заплаща репарации на спечелилите, с които да ги компенсира за вредите, нанесени им по време на войната. След дълги договаряния, траяли до 1922 година, било взето окончателното решение размерът на тези репарации да бъде 132 милиарда марки (по актуалните стандарти, сумата се равнява на почти 442 милиарда долара). Това нанесло големи вреди на немската стопанска система и страната била обхваната от невиждана хиперинфлация. Крайнодесни организации, измежду които и нацистите, почнали да приканват за анулирането на Версайския контракт. Те го определяли като незаслужено съглашение, имащо за цел да съсипе немския народ.
Окупацията на Рур
Съвсем скоро се оказало, че Германия няма по какъв начин да изплаща репарациите, изисквани от страните-победителки в Първата международна война. През 1923 година държавното управление оповестило, че не може да покрие своите отговорности. Франция обаче сметнала това за провокация. В резултат, френски и белгийски войски окупирали Рурската област. Немското държавно управление отвърнало с „ пасивна опозиция “ – миньорите и железопътните служащи отказали да се подчинят на окупаторите и почнали митинги. Френските сили арестували огромна част от стачкуващите и ги заменили със свои служащи.
A French soldier threatens an elderly German man during the Ruhr Occupation, 1923
— NotableHistory (@NotableHistory)
В края на 1923 година „ пасивната опозиция “ била анулирана. Това разрешило да бъде създаден и прибавен проект за намаляването на репарационния напън върху Германия и възобновяване на тежката промишленост. Взети били няколко значими решения, едно от които е френско-белгийските войски да изоставен Рур (което се случило през 1925 г.), а друго – Англия и Съединени американски щати да поемат контрола върху стопанската система на Германия. Случилото се убедило доста поданици на страната, че родината им няма да бъде свободна и самостоятелна, до момента в който Версайският контракт не бъде анулиран.
Рекордна хиперинфлация
Окупацията на Рурската област нанесла извънредно тежък удар на немската стопанска система. Още преди нахлуването на френско-белгийските войски, инфлацията достигнала заплашителни размери. По време на Първата международна война Германия вложила към 160 милиарда марки в своята войска. След края на спора, страната имала задължения в размер на 156 милиарда марки, а също така трябвало да изплаща упоменатите към този момент репарации от 132 милиарда марки. Когато изгубила Рур, Германия останала без един от главните си източници на доходи.
Резултатът бил пагубен. Показателен е следният факт – през 1914 година един $ коствал 4,2 немски марки. През 1923 година доларът към този момент се разменял за 4,2 трилиона марки. Милиони поданици на Германия гладували, а броят на самоубийствата повишен фрапантно. Много служащи почнали да упорстват да им бъде плащано с хранителни артикули, защото валутата нямала съвсем никаква стойност. Емиграцията на собствен ред достигнала рекордни равнища.
Скандалът с братята Бармат
През 1924 година Германия била разтресен от огромен скандал. Социалдемократическата партия, която управлявала страната по това време, предоставила няколко милиона $ на двама нидерландски вложители – братята Бармат. Те дали обещание, че ще усилят неведнъж тази инвестиция. Това по този начин и не се случило, а след това се оказало, че държавното управление получавало подкупи от братята Бармат в продължение на години. Един от забърканите в абсурда бил някогашният канцлер Густав Бауер. Това възмутило германците, а нацистите трансформирали случилото се в основа на своята пропагандна акция.
Jun 21, 1919 - Social Democrat Gustav Bauer becomes Germany's new Chancellor after Philipp Scheidemann resigns in protest against the Treaty of Versailles
— Patrick Chovanec (@prchovanec)
Тук би трябвало да се означи, че братята Бармат били от еврейски генезис. Антисемитизмът съществувал в Германия доста преди нацистите да дойдат на власт (в началото на XX век в страната към този момент имало няколко антисемитски партии). В годините след края на Първата международна война, огромна част от германците, които живеели в последна беднотия, почнали да считат евреите за алчни, привилегировани и корумпирани. Те представлявали едвам 1 % от популацията на страната, само че измежду тях имало редица заможни юристи, лекари и писатели. Освен това, мнозина считали, че евреите стоят в основата на Болшевишката гражданска война в Русия и поддържат комунизма. В резултат, антисемитизмът се трансформирал във значима част от предизборните акции на съвсем всички партии. Нацистите били най-активни в това отношение. Те желали да изгонят евреите, с цел да има повече работни места за германците – концепция, която се радвала на огромна поддръжка.
Голямата меланхолия и възходът на Хитлер
Голямата меланхолия, почнала с краха на Уолстрийт от октомври 1929 година, се отразила изключително тежко на немската стопанска система, защото тя била мощно подвластна от заемите, идващи от Съединени американски щати. Спирането им довело до пагубни последствия, като безработицата повишена фрапантно. Статистиката сочи, че в края на 1929 година милион и половина германци били без работа, а през 1933 година броят им достигнал 6 милиона. Това се оказало отлична опция за Хитлер, който декларирал: „ Жестоката реалност отвори очите на милиони германци “.
Black Tuesday hit Wall Street on in 1929 as investors traded 16,410,030 shares on the New York Stock Exchange in a single day. In the aftermath, America and the rest of the industrialized world spiraled downward into the Great Depression.
— HISTORY (@HISTORY)
На изборите през 1928 година нацистите спечелили едвам 12 места в 491-местния парламент. Две години по-късно бил извършен нов избор, а резултатите изненадали мнозина – партията на Хитлер получила цели 107 депутати. През юли 1932 година нацистите създали още един скок напред, откакто се трансформирали в най-голямата партия в Народното събрание. Те, обаче, не разполагали с задоволително болшинство, с цел да ръководят сами.
Хитлер бил назначен за канцлер на 30 януари 1933 година Няколко седмици по-късно, Райхстагът (сградата на парламента) бил запален, за което бил упрекнат комунистът Маринус ван дер Любе. Хитлер убедил президента Паул декор Хинденбург да издаде разпореждане, с което на процедура бил комплициран завършек на множеството цивилен свободи. Нацистите спечелили изборите на 5 март 1933 година с 43,9 на 100 от гласовете, само че още веднъж не получили безусловно болшинство. Въпреки това, няколко дни по-късно депутатите приели Закона за упълномощаване, който дал право на държавното управление да приема закони без единодушието на Народното събрание. На процедура, това дало на Хитлер диктаторски пълномощия, което разрешило на нацистите да основат един от най-жестоките тоталитарни режими, съществували в миналото.
Още от създателя:
Пътят на Хитлер към властта продължава да е обект на всевъзможни разбори. Какви са били аргументите за неговия напредък и по какъв начин е съумял да завоюва доверието на германците?
Версайският контракт
Една от главните аргументи за експлоадирането на Втората международна война е Версайският контракт, с който бил комплициран завършек на Първата международна война. В него се отбелязвало, че Германия би трябвало да поеме цялостната виновност за световния спор. На страната били наложени тежки санкции. Тя трябвало да разпусне наборната си войска, която наброявала към 8 млн. души и да сътвори професионална войска от едвам 100 000 души. Освен това целият общоприет щаб бил разхлабен, а тежкото въоръжение на Германия било отнето.
The Treaty of Versailles was a catastrophic failure. But it wasn't overly harsh on Germany, as is often claimed
— The Economist (@TheEconomist)
Но това надалеч не е всичко – страната била задължена да заплаща репарации на спечелилите, с които да ги компенсира за вредите, нанесени им по време на войната. След дълги договаряния, траяли до 1922 година, било взето окончателното решение размерът на тези репарации да бъде 132 милиарда марки (по актуалните стандарти, сумата се равнява на почти 442 милиарда долара). Това нанесло големи вреди на немската стопанска система и страната била обхваната от невиждана хиперинфлация. Крайнодесни организации, измежду които и нацистите, почнали да приканват за анулирането на Версайския контракт. Те го определяли като незаслужено съглашение, имащо за цел да съсипе немския народ.
Окупацията на Рур
Съвсем скоро се оказало, че Германия няма по какъв начин да изплаща репарациите, изисквани от страните-победителки в Първата международна война. През 1923 година държавното управление оповестило, че не може да покрие своите отговорности. Франция обаче сметнала това за провокация. В резултат, френски и белгийски войски окупирали Рурската област. Немското държавно управление отвърнало с „ пасивна опозиция “ – миньорите и железопътните служащи отказали да се подчинят на окупаторите и почнали митинги. Френските сили арестували огромна част от стачкуващите и ги заменили със свои служащи.
A French soldier threatens an elderly German man during the Ruhr Occupation, 1923
— NotableHistory (@NotableHistory)
В края на 1923 година „ пасивната опозиция “ била анулирана. Това разрешило да бъде създаден и прибавен проект за намаляването на репарационния напън върху Германия и възобновяване на тежката промишленост. Взети били няколко значими решения, едно от които е френско-белгийските войски да изоставен Рур (което се случило през 1925 г.), а друго – Англия и Съединени американски щати да поемат контрола върху стопанската система на Германия. Случилото се убедило доста поданици на страната, че родината им няма да бъде свободна и самостоятелна, до момента в който Версайският контракт не бъде анулиран.
Рекордна хиперинфлация
Окупацията на Рурската област нанесла извънредно тежък удар на немската стопанска система. Още преди нахлуването на френско-белгийските войски, инфлацията достигнала заплашителни размери. По време на Първата международна война Германия вложила към 160 милиарда марки в своята войска. След края на спора, страната имала задължения в размер на 156 милиарда марки, а също така трябвало да изплаща упоменатите към този момент репарации от 132 милиарда марки. Когато изгубила Рур, Германия останала без един от главните си източници на доходи.
Резултатът бил пагубен. Показателен е следният факт – през 1914 година един $ коствал 4,2 немски марки. През 1923 година доларът към този момент се разменял за 4,2 трилиона марки. Милиони поданици на Германия гладували, а броят на самоубийствата повишен фрапантно. Много служащи почнали да упорстват да им бъде плащано с хранителни артикули, защото валутата нямала съвсем никаква стойност. Емиграцията на собствен ред достигнала рекордни равнища.
Скандалът с братята Бармат
През 1924 година Германия била разтресен от огромен скандал. Социалдемократическата партия, която управлявала страната по това време, предоставила няколко милиона $ на двама нидерландски вложители – братята Бармат. Те дали обещание, че ще усилят неведнъж тази инвестиция. Това по този начин и не се случило, а след това се оказало, че държавното управление получавало подкупи от братята Бармат в продължение на години. Един от забърканите в абсурда бил някогашният канцлер Густав Бауер. Това възмутило германците, а нацистите трансформирали случилото се в основа на своята пропагандна акция.
Jun 21, 1919 - Social Democrat Gustav Bauer becomes Germany's new Chancellor after Philipp Scheidemann resigns in protest against the Treaty of Versailles
— Patrick Chovanec (@prchovanec)
Тук би трябвало да се означи, че братята Бармат били от еврейски генезис. Антисемитизмът съществувал в Германия доста преди нацистите да дойдат на власт (в началото на XX век в страната към този момент имало няколко антисемитски партии). В годините след края на Първата международна война, огромна част от германците, които живеели в последна беднотия, почнали да считат евреите за алчни, привилегировани и корумпирани. Те представлявали едвам 1 % от популацията на страната, само че измежду тях имало редица заможни юристи, лекари и писатели. Освен това, мнозина считали, че евреите стоят в основата на Болшевишката гражданска война в Русия и поддържат комунизма. В резултат, антисемитизмът се трансформирал във значима част от предизборните акции на съвсем всички партии. Нацистите били най-активни в това отношение. Те желали да изгонят евреите, с цел да има повече работни места за германците – концепция, която се радвала на огромна поддръжка.
Голямата меланхолия и възходът на Хитлер
Голямата меланхолия, почнала с краха на Уолстрийт от октомври 1929 година, се отразила изключително тежко на немската стопанска система, защото тя била мощно подвластна от заемите, идващи от Съединени американски щати. Спирането им довело до пагубни последствия, като безработицата повишена фрапантно. Статистиката сочи, че в края на 1929 година милион и половина германци били без работа, а през 1933 година броят им достигнал 6 милиона. Това се оказало отлична опция за Хитлер, който декларирал: „ Жестоката реалност отвори очите на милиони германци “.
Black Tuesday hit Wall Street on in 1929 as investors traded 16,410,030 shares on the New York Stock Exchange in a single day. In the aftermath, America and the rest of the industrialized world spiraled downward into the Great Depression.
— HISTORY (@HISTORY)
На изборите през 1928 година нацистите спечелили едвам 12 места в 491-местния парламент. Две години по-късно бил извършен нов избор, а резултатите изненадали мнозина – партията на Хитлер получила цели 107 депутати. През юли 1932 година нацистите създали още един скок напред, откакто се трансформирали в най-голямата партия в Народното събрание. Те, обаче, не разполагали с задоволително болшинство, с цел да ръководят сами.
Хитлер бил назначен за канцлер на 30 януари 1933 година Няколко седмици по-късно, Райхстагът (сградата на парламента) бил запален, за което бил упрекнат комунистът Маринус ван дер Любе. Хитлер убедил президента Паул декор Хинденбург да издаде разпореждане, с което на процедура бил комплициран завършек на множеството цивилен свободи. Нацистите спечелили изборите на 5 март 1933 година с 43,9 на 100 от гласовете, само че още веднъж не получили безусловно болшинство. Въпреки това, няколко дни по-късно депутатите приели Закона за упълномощаване, който дал право на държавното управление да приема закони без единодушието на Народното събрание. На процедура, това дало на Хитлер диктаторски пълномощия, което разрешило на нацистите да основат един от най-жестоките тоталитарни режими, съществували в миналото.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ